Главно меню - публикации,Гонението срещу Украинската православна Църква (УПЦ),Допънителни новини,Просветна и социална дейност в БПЦ Украинският правозащитник Олег Денисов: Натискът срещу Украинската православна Църква се засилва

Украинският правозащитник Олег Денисов: Натискът срещу Украинската православна Църква се засилва

Автор: Василианна Мерхеб, за Glasove.com.

„Партията на поддръжниците на Украинската православна църква в администрацията на Зеленски постепенно губи, т.е надделяват противниците й и затова президентът не прие църковна делегация от УПЦ, с цел да покаже на обществото, че отношението му се е променило. Но пак повтарям, отначало беше само „не приемам“, а сега вече е закон за забрана на УПЦ. Тоест, сега е още по-краен, вече не само не ги приемам, но вече искам да ги забраня. Ето защо говорим за влошаване.“ Това каза украинският правозащитник Олег Денисов пред „Гласове“ и Василианна Мерхеб. 

Според думите му има много силен натиск върху УПЦ, многостранен и разнообразен, който непрекъснато се засилва. „Понякога имам усещането, че Църквата наистина се държи благодарение на това, че има голям мащаб, т.е. тя наистина е много голямо вероизповедание в Украйна, включваща украински граждани и много воюващи хора в държавата. УПЦ наистина е част от украинския народ. УПЦ обединява различни политически лагери, включително тези, които са привърженици на Русия, и тези, които са привърженици на Украйна. И тази религиозност, наистина, и духовност, вероятно я прави неудобна за онези противници, за онези врагове, които се стремят да разрушат единството. Работата е там, че в Църквата има духовно единство между политическите лагери.“

Олег Денисов е юрист и правозащитник, председател от 2013 г. на международната правозащитна организация „Public Advocacy“ („Обществена защита“), която представлява мрежа от неправителствени организации с консултативен статут към ООН, както и от други организации, адвокати, журналисти, социални активисти, които подкрепят защитата на правата на човека, особено на християнските общности.

– Г-н Денисов, благодаря, че се отзовахте на поканата за разговор с Вас, като се надявам да дадем повече светлина и гласност върху безпрецедентната и непозната в църковната история ситуация, на която е подложена Украинската православна църква (УПЦ) от 2018 г. От 2013 г. Вие сте председател на международната правозащитна организация „Обществена защита“, като в този период Вие сте защитавал УПЦ по различни поводи. Бихте ли разказали с какъв вид защита се занимавате?

– Предоставям информация на различни международни структури за фактите на нарушаване на правата на вярващите от УПЦ. Освен работата по подаване на информация, има и по-регламентирана работа по подаване на правни жалби.  

Втората част от работата е изготвянето на индивидуални жалби от името на конкретни пострадали, имам предвид вярващи или енории на УПЦ. От 2018 г. насам сме подали около 50 такива жалби по различни случаи и в някои случаи успяхме да получим отговор от международни служители. Например, имаше съобщение от специалния докладчик на ООН по въпросите на религията до правителството на Украйна относно нарушаването на правата на вярващите от УПЦ по време на Кръстен ход и други нарушения. Това е обръщение на служител на ООН към правителството с искане да даде обяснение защо се случват тези или онези нарушения.

Съвсем наскоро, през 2022 г., представихме на Комитета на ООН по произволните задържания случаи и факти за насилственото отстраняване на свещеници от УПЦ от неидентифицирани лица и за извършени срещу тях неизвестни действия. Имаше случаи, когато свещеници просто бяха отвлечени, отведени на неизвестно място и след това освободени, но с тях са извършени някакви действия. Има например случай, когато игуменът на един от манастирите в Лвовска област и неговият послушник са били отвлечени от някакви радикали, неизвестни хора, отведени и след това той е приписал сградата на манастира си и я е дал на селския съвет в полза на селото. Тоест той е бил принуден да даде манастира там, където са искали тези, които са го отнели. 

Така че ние също представихме тези случаи на въпросния Комитет и в резултат на това той зададе въпроси на представителите на Украйна, за да могат те да обяснят какви конкретни действия е предприела украинската полиция за разследване на тези случаи. Така че този вид работа, дава възможност, първо, да се повдигнат тези факти и, второ, да се привлече вниманието към тях.

– Към момента известна ли Ви е информация за безследно изчезнали монаси, духовници, православни християни, предполагаемо убити (например архим. Лавр (Березовски), свещ. Василий Мирошниченко, православният историк от Киев Александър Каревин), която да бъде представена пред ООН и други организации?

Митрополит Онуфрий, митрополит Киевски и на цяла Украйна

– Да, знам за това, анализирахме случая на архиепископ Лавър (Березовски) и го споменахме в докладите си за правата на човека. И тази информация е достъпна в структурите на ООН. Разбира се, тук има една особеност – в структурите на ООН е невъзможно да се проведе каквото и да било разследване, там можеш само да съобщиш, че има такъв факт, и да се опиташ да разбереш какво са направили украинските власти по въпроса. Ако не разполагаме с достатъчно информация, не можем да направим нищо повече. В този случай ние сме въвели този случай в системата на диалога, така да се каже, и можем да продължим този случай, ако имаме допълнителна информация. Но засега разполагаме само с това, което ни дават медиите и пресата, но въпреки това този факт е налице.

Що се отнася до изчезванията, подадохме информация за архим. Тит, след това и за отец Генадий Ботенко, който също беше отвлечен с неизвестни цели. Анализираме всички подобни съобщения в медиите и проверяваме последствията, първо, дали човекът е върнат или не. Но възможностите ни са ограничени от факта, че нямаме контакт със самите жертви, нямаме контакт и с техните роднини. Така че работим само със съобщения в медиите, можем да повдигнем въпроса на международно ниво, за да има отзвук. Отново има значение дали това е потвърдено, например от митрополията, дали е потвърдено от официална структура на УПЦ. Защото това не винаги се случва, а понякога има и други причини, защото изчезването може да се дължи на битови фактори, на някои други неща. Съществува такава особеност.

– Вашата организация занимава ли се със защита на преследвани от настоящата власт православни публицисти, журналисти и защитници на УПЦ, като Ян Таксюр, Дмитрий Скворцов, арестуван през февруари 2023 г. и все още е в СБУ (Службата за безопасност на Украйна), Руслан Калинчук, който в началото на 2023 г. напуска Украйна и се спасява от арест за „разпалване на религиозна вражда“, защото нарича разколниците – разколници и униатите – униати? Украинският гражданин и православен публицист Ян Таксюр беше освободен от Руската държава по личното застъпничество на руския патриарх Кирил.

– Да, познавам Ян Таксюр, той няколко пъти ме е интервюирал по ТВ „Първи казашки канал“. Общувах с него, така че, когато той беше задържан, ние му обърнахме внимание, свързахме се с роднините му и с адвокатите му. Беше избрана определена линия на защита, която не предполагаше широк международен отзвук, но това беше искане на самите роднини. Тоест предложихме възможност за международна публичност, за някаква международна работа по неговия случай, но това не винаги е възможно, ако човек вече е в ареста. Защото в такъв случай това може да донесе негативни последствия.

Същото важи и за Дмитрий Скворцов, т.е. знаем, че е бил задържан, но има нюанс, че не знаем същността на обвиненията, които са му повдигнати. А и не винаги е възможно да разберем без контакт от негова страна, трябва да имаме някакъв обръщение от близките му и зелена светлина, за да се занимаваме с него. Тъй като той също е обект на разследване, ние винаги трябва да преценяваме. 

Защото Ян Таксюр, например, имаше обвинения не само въз основа на публикации, свързани с православната църква. Имаше публикации, свързани с други негови реторични изказвания, от политически характер, които изискваха допълнителни анализи. Ако пренесем тези случаи на международно ниво, трябва да обясним и политическия компонент, за какво точно е съден. Освен това по делото на Ян Таксюр, ако не се лъжа, той беше освободен на разменни начала едва след като имаше признание за вина от негова страна и съдът го посочи в присъдата. Разбираме, че е имало натиск върху него, но е много трудно да се докаже това и да се извлече някаква практика от този случай. 

Винаги оказва влияние решението на самите жертви и техните роднини. Защото има някакъв шанс лицето да бъде освободено или има някаква адвокатска линия, насочена към възможността за договаряне, както и да звучи, с обвинението, защото лицето, срещу което се води разследване, се намира в трудни обстоятелства.

– Слава Богу, той беше пуснат, обменен и се случи буквално чудо. Как бихте коментирали, че по данни на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците най-голям брой украинци – почти 3 милиона – са се евакуирали в Русия, включително украински духовници? При това има разменени за украински военнопленници духовници от УПЦ, като в един от случаите украински свещеник от Горловска епархия е разменен срещу 100 военнопленници на 16 февруари 2023 г. Това е много интересен момент – украински свещенослужители обменени за украински военнопленници.

– Отговорът на въпроса Ви е много прост: защото страните в този обмен са установили такива правила и имат интерес от това. От юридическа гледна точка, разбира се, не можете да разменяте свои граждани за чужди граждани. Не можете изобщо да дадете своя украински гражданин където и да било. Точно както Медведчук, който е приятел на президента Путин. Той също по закон не може да бъде предаден на Украйна, а трябва да бъде съден в Русия. Не можеш да предадеш собствения си гражданин. Ето защо тук не се спазват законите, няма правила, освен интересите на държавите. Ако има интереси, значи се осъществява този обмен. Това е всичко, тук не може да има други моменти. 

– Събитията около Киево-Печерската Лавра „Свето Успение Богородично“ добиха световна  известност, чисто юридически как стои там въпросът, тъй като бяха запечатани сградите на Светия Синод и Киевска Митрополия, Духовната Академия и Семинария. Извършват се сериозни репресии, не се допускат служби, дори доставка на храна за монасите, свидетели сме на кощунствени мероприятия. Вашият колега правозащитник Виктория Кохановска беше буквално отвлечена от полицията, в последствие подведена под отговорност.

– Понастоящем Киево-Печерската Лавра е в процес на съдебни производства. Решението е взето от Киевския Заповедник („Национален историко-културен обект Киево-Печерска Лавра“), който е държавно предприятие, да не подновява договора за ползване на храмове и помещения с манастира на УПЦ. Манастирът „Свето Успение Богородично“ на УПЦ, не е съгласен с това решение и в различни съдебни процеси днес обжалва тази ситуация. Юридически тя се реализира не в един съдебен процес, а в няколко и всички те сега с различна скорост преминават в съдебните инстанции. 

Но въпреки това властите, за съжаление, без да изчакат окончателните съдебни решения, вече фактически предадоха храмовете на друго вероизповедание, там вече служи „православна църква на Украйна“ (ПЦУ), навсякъде в медиите се твърди, че тези храмове вече са в ПЦУ. Всъщност това също е едно от нарушенията на закона, един от проблемите, които остават. Неведнъж съм отбелязвал в изказванията си и нашата позиция е, че храмовете на Киево-Печерската Лавра са върнати на УПЦ по реда на реституцията и според нас е невъзможно юридически да се върне този процес, т.е. невъзможно е да се вземе обратно това, което е върнато веднъж по реда на реституцията.

– Г-н Денисов, през 2018-2019 г. беше произведен неканоничен „томос“, изцяло на политическа основа, който е противоконституционен акт по чл. 35 от Украинската Конституция, даден на хора, някои от които дори не са кръщавани и не са разколници в класическия смисъл на думата (не са православни), и е единственият томос в света, даден насила въпреки волята на народа Божий. Как считате, че този въпрос може да бъде решен?

– Сега формулирахте позиция, която в Украйна, ако бъде изразена, води до наказателно преследване. Това е първо. Второ, това е и Вашата позиция, тя е свързана с каноничния спор.

– Правно-каноничния.

– Да, има канонично право, което различните епископи, архиереи, вярващи разбират по различен начин. Това е позицията, която сте формулирали, някои се придържат към нея и казват, че е така, други, че не е, има най-различни богослови. 

– Никой не е заявил, че иска автокефалия. 

– Тук казвате, че никой не е заявил, но представете си, ако например съм от страната на украинските власти, за тях има киевски патриарх, вярващите, не тези в УПЦ, а други, заявиха, поискаха, отидоха при патриарх Вартоломей.

– Там предимно беше Петро Порошенко.

– Петро Порошенко и неговата партия поискаха, разни други поискаха също. 

–  Само че освен политиците, никой не беше в Истанбул, за да се срещне с Вартоломей.

– Ами докажете го, както се казва. 

– Може да се докаже, разбира се. Има снимки, видеоклипове, всичко е налично. Светът вече е видял. 

– Говорим за практическата страна, за това какво да правим. 

– Да, но трябва да се излезе по някакъв начин от ситуацията, защото това е проблем за целостта на Църквата. 

– От гледна точка на правната защита разглеждам проблема по следния начин. Дали издаването на „томоса“ от патриарх Вартоломей е повлияло на увеличаването на броя на престъпленията? Беше ли използван този факт за увеличаване на заграбванията? Да, недвусмислено, той оказа влияние. Защото веднага след издаването на „томоса“, веднага след създаването на „ПЦУ“ се появи допълнителна мотивация да се получава, да се заграбва. 

– Да, по ефекта на доминото.

– И възникна следващият проблем. От страна на държавата беше формирана цяла политическа линия в полза на „ПЦУ“. 

– Томосоцентрична.

– За сметка на УПЦ. Тоест като фактор, който всъщност се превръща в спусък на дискриминацията, разбира се, с „томоса“ на патриарх Вартоломей, се стигна до такива последствия.

– На 27.05.2022 г. в Теофановския манастир се състоя Архиерейски Събор на УПЦ, известен като Теофания. Много архиереи, духовници и миряни от УПЦ не са съгласни с някои негови решения, които са на ръба на каноничността. 
Как би могъл да бъде решен този въпрос, защото той също е предпоставка за вътрешно църковен разкол, предвид факта, че неговото решаване не може да стане без волята на пълнотата на народа Божий на УПЦ?

– Съборът в Теофания остава акт на УПЦ, защото е подписан от архиереите и утвърден от Предстоятеля. Той не може да бъде отменен юридически към момента, защото просто няма такава процедура. 

– Ако се съберат, това е възможно, разбира се. 

– Тези, които са го провели едва ли, защото йерархията не може да бъде заменена, тоест това решение ще остане. Въпросът за последствията също е дискусионен. От юридическа гледна точка, като начин на защита, Съборът в Теофания позволи за определено време да се променят отношенията между УПЦ и украинската държава. 

– Но дали това помогна? 

– За определено време – да. Ръководителят на Държавния департамент по вероизповеданията Елена Богдан, т.е. длъжностното лице, отговарящо за отношенията между държавата, каза по времето, когато беше приет Съборът в Теофания, че това е достатъчно, за да се отстранят всички претенции. За известно време, докато тя беше ръководител на този централен отдел, нямаше никакъв проблем. Но след това тя беше сменена, т.е. уволнена, защото последователно се придържаше към позицията, че резултатът от Теофания е достатъчен, за да се потвърди пълният патриотизъм на УПЦ, изключващ от нея всичко, което е свързано с Москва. Но след това дойде друга партия, по-твърдо настроена към УПЦ, смениха ръководителя на този отдел и цялата политика се промени към затягане. В Украйна има модел, при който дори президентът Зеленски остана неутрален до известна степен, а и сега може да остане неутрален. Тоест, за разлика от Порошенко, той не е двигател на преследването срещу УПЦ. Той е един вид такъв човек, за чието мнение се води борба.

– Защо владика Онуфрий и митрополитите бяха държани от президента толкова часове на улицата, на студа, пренебрегвани? 

– Ами по тази причина, защото има лагер от противници на УПЦ, които искат обществото и президентът Зеленски да гледат на УПЦ като на врагове. Те работят, за да го накарат да гледа на тях по този начин. Това означава, че водят преговори с него, публикуват информация в медиите. 

– Но той можеше да ги приеме, а можеше и да реагира по-късно. 

– Имам предвид динамиката на процесите, за това, че в началото, спомняте си, ако се върнете малко назад във времето, ще видите, че в началото той ги приемаше. 

– Да, в началото. После те направиха Теофания и стана обратното, някак се влоши положението. 

– Вижте, условно казано, партията на поддръжниците на УПЦ в администрацията на президента Зеленски постепенно губи. Тоест партията на противниците на УПЦ надделява и затова президентът Зеленски на някакъв етап не ги приема, с цел да покаже на обществото, че отношението му се е променило. Но пак повтарям, отначало беше само „не приемам“, а сега вече е закон за забрана на УПЦ. Тоест, сега е още по-краен, вече не само не ги приемам, но вече искам да ги забраня. Ето защо говорим за влошаване.

– Може ли да се каже, че се получава, че Теофанския събор беше полезна проверка и отвори очистителен процес, тъй като се видя, че в УПЦ години наред е имало владици като митр. Иона Черепанов, Сумският митр. Евлогий, които са за колаборация и сливане с разколниците, които са автокефалистки възгледи, като при това запретяват несъгласните с тях техни клирици, които поменават руския патриарх, като в някои случаи ги предават на СБУ. Откроиха се и тези, които казват истината, като митр. Ионатан, който преживя първия разкол през 1992 г., а сега отново преживява втория разкол и стои с достойнство, митр. Антоний Борисполски, митр. Лука Запорожки, митр. Арсений Светогорски, митр. Теодосий Черкаски. Така да се каже има лагер сред епископите на хора с по-националистически профил, а има и умерени, които имат опит и които балансират и поддържат добър диалог, да кажем, с правителството, паството и със своя клир. 

– Според мен това е човешки фактор, защото дори в Писанието се казва, че между вас трябва да има разномислие, но в единство, т.е. мнението ми е, че ако всички епископи, които сте изброили, са канонични православни епископи, пазят православната вяра чиста и не са запретени от служение, то как разсъждават по политическите теми, си е тяхна работа. И всъщност спасението на Църквата е в това да се отдели политиката колкото се може повече от Църквата и духовния живот и Вие самата потвърждавате това. Виждате, че в УПЦ има епископи, които мислят категорично в полза на един или друг лагер.

– Въпросът е чисто каноничен. Например владика Лука и някои други се изказаха директно: ние не сме съгласни с Теофания, искаме да продължим да поменаваме руския патриарх.

– Да, това е тяхната позиция. 

– Ситуацията е такава, че Руската православна църква не е прекъснала евхаристийното общение и няма абсолютно никакви възражения. 

– Значи включително позицията на РПЦ потвърждава, че това разномислие е признато като такова, че съществува при тези обстоятелства. 

– Към момента се наблюдава от страна на УПЦ всяческо съдействие на властта, но дали тактиката за благославяне и подаряване на коли и събиране на пари за нуждите на Въоръжените сили на Украйна дава резултат, тъй като православни християни на фронта са гонени, лишени са от духовно обгрижване от православни капелани, все повече енории се заграбват насила по кървав начин, извършват се палежи, на 2 януари е запален домът на митр. Лонгин Банченски.  По изфабрикувани обвинения през 2022-2023 г. общо 7 митрополити на УПЦ са осъдени – митр. Ионатан Тулчински и митр. Иоасаф Кировоградски, поставени под домашен арест – митр. Павел, наместник на Киево-Печерската Лавра и митр. Теодосий Каневски – към момента освободен на 20 декември) или обвинени – митр. Лука Запорожки, митр. Лонгин Банченски (има няколко опита да бъде отровен), митр. Висарион Овручки. Освен това, на над 30 архиереи са наложени санкции или е отнето гражданството им, като това е много странен случай, безпрецедентен. Има случай и на побой над епископ Никита от Черновицко-Буковинска епархия, което е просто невиждано в съвременния свят. Какво се случва според Вас?

– Всички изброени от Вас факти са нарушения, за които носят отговорност конкретните лица, които са ги извършили, защото съществува принципът на индивидуалната отговорност. Що се отнася до ВСУ, тук бих направил разграничение, тъй като двамата с Вас сега засягаме военната материя, включително пропагандата. Факт е, че във ВСУ воюват православни вярващи, включително и от УПЦ. Трябва да Ви кажа, че няма такова разделение. Вие сякаш представяте позиция, която вече има определена окраска.

– Но самите те се оплакват от видеоклиповете направо от фронта. И казват: току-що при мен дойде член на „ПЦУ“ и ми каза: ако не дойдеш при нас и останеш член на УПЦ, ще имаш проблеми. И военният призовава: рискувам живота си тук всяка минута, моля ви, ние се борим за родината си, оставете УПЦ на мира. Има много такива видеопослания в мрежата. Оказва се, че УПЦ се опитва по всякакъв начин да помогне на своята армия, на своята държава. Тя се държи по един много християнски начин, но получава този отговор.

– Защото УПЦ има врагове, да, наистина има врагове, които са моделирали всичко това и властите са застанали на тяхна страна. Ето защо сега имаме тези проблеми. 

– Някой провокира отвътре. 

– Това е политика. Да, отвън и отвътре. Има един лагер от противници на УПЦ, които са довели ситуацията на политическа борба до такова ниво, което властта използва. Вие разбирате, че това, което сте изброили, се реализира от държавната власт. Тоест, споменахте преследването, лишаването от гражданство. 

– Така ли държавата се отблагодарява на своята църква? 

– Държавата не иска да благодари на УПЦ, която не го прави за държавата. Това са различни мирогледи, правилно казвате. 

– Но все пак ВСУ не е ли държавна структура?

– Да, но ВСУ не е автор на гонението срещу УПЦ. Авторът на гонението срещу УПЦ са политици, а изпълнителите са… 

– Различните силови структури. 

– Отчасти силовите структури, като например СБУ, но заповедта все пак се дава от политически структури, по-специално от администрацията на президента. Всичко тръгва оттам, ако там няма заповед, няма да има и действия. 

– Очевидно и Божието въздаяние не закъснява, защото виждаме много примери, когато нападатели на УПЦ умират на място или скоро след злодеянието си. Например разколник, участвал в заграбване на храм на УПЦ в Белоцерковска епархия, Киевска област, ръководено от бивш общински представител, умира веднага след като изтръгва кръста от ръцете на свещеник и го хвърля на земята, това се вижда на видео; жена, участвала в акция и подписала се за заграбване на храм на УПЦ в Каменец-Подолска епархия, се удавя само няколко часа след извършеното; бивш общински съветник, оглавил заграбване на храм, загива в тежка катастрофа.  Известни ли са Ви други подобни случаи като православен християнин, защото Вие сте юрист, но и християнин. Възможно ли е зад това да стои послание, изпратено от Бога?

– Наистина има много такива случаи, свързани с действия на хора срещу УПЦ с такива наказания, това не са изолирани случаи. Вие посочихте доста  от фрапиращите случаи. Сега не мога да си спомня конкретно име, но в Ровненската област имаше един общински съветник, който почина от мълния, след като участваше в гонение срещу УПЦ. Има и други непубликувани случаи, сега ми е трудно без подготовка да изброявам. Наистина всичко това го има.

Почерняха кръстовете и в Киево-Печерската лавра. Така че да, Господ изпраща такива случаи. Дори имаше такива журналистически православни ресурси, които събираха такива случаи, пишеха активно за тях. Тоест, ако потърсите, има такива публикации. Струва ми се, че Съюзът на православните журналисти в Украйна правеше такива публикации. Но виждате, че за съжаление това не помага. 

– Нито на държавата, нито на разколниците, нито на който и да било. 

– Защото виждате, че има много силно изкушение, много силен натиск върху УПЦ, многостранен и разнообразен, който непрекъснато се засилва. Понякога имам усещането, че Църквата наистина се държи благодарение на това, че има голям мащаб, т.е. тя наистина е много голямо вероизповедание в Украйна, включваща украински граждани и много воюващи хора в държавата. УПЦ наистина е част от украинския народ. УПЦ обединява различни политически лагери, включително тези, които са привърженици на Русия, и тези, които са привърженици на Украйна. И тази религиозност, наистина, и духовност, вероятно я прави неудобна за онези противници, за онези врагове, които се стремят да разрушат единството. Работата е там, че в Църквата има духовно единство между политическите лагери. УПЦ е такъв пример, тоест, ако, вземете Донбас, където е Източният регион, където присъства УПЦ, и хората там, те не са против да бъдат в УПЦ. Те разбират, че са дошли при Христос и че искат да бъдат спасени. Те не искат да се занимават с политика вътре в Църквата. А проект като ПЦУ на Вартоломей е национална църква. 

– Политическата „църква“ в Украйна. 

– Всъщност няма нищо толкова лошо в това Църквата да е национална по принцип и историята на Църквата е вървяла по такъв път, когато е по-добре границите на Църквата да съвпадат с държавите. Църквата много често променя границите си спрямо границите на държавата, Църквата се променя, локализира се и там националният фактор винаги присъства. Да вземем например гръцката църква, елинизма и т.н. Но УПЦ беше различна с това, че съчетаваше като че ли различни политически възгледи и хората живееха в мир. Тоест проруски настроените хора в Донбас имаха разбирането, че трябва да са в УПЦ.

– Много хора там преминаха към РПЦ. 

– Да. В УПЦ приемаме западните енориаши от Лвов, които се молят заедно, идват в Почаев на Кръстни ходове и никога не са били отхвърляни. Може би от духовна гледна точка, дяволът не харесва това, че няма разделение по този въпрос. Тоест там е дошъл човек от Лвов, който говори с такъв галицийски акцент, и човек от Донбас. Те се срещат заедно в Почаевската Лавра, молят се заедно, нямат никаква вражда един към друг. А цялата тази война, агресия там… Русия я нарича СВО, Украйна я нарича въоръжена война. Това вече е разделение, това вече е определен процес и там вече се лее кръв. Така че УПЦ беше мястото, което примиряваше това на някакво ниво.  

– Дай Боже и в бъдеще.

– Може би това е духовната причина да искат да я убият, да я разделят, да я унищожат, да я сведат до някаква катакомбна, да я умалят. Вражеската гледна точка допуска да има православна църква, само при условие, че тя е националистическа. 

– Но това вече не е църква, това е някаква секта.

– Да.

– Като православен християнин и юрист как ще коментирате какво бъдеще може да има православна Украйна, при положение че начело на властта са хора, участвали в двата „Майдана“ („Оранжевата революция“ от 2004-2005 г. и „Евромайдана“ от 2013-2014 г.), представляващи чужди на украинската държава интереси, някои са униати, римокатолици, протестанти и нямат православно самосъзнание, както е казано: „по плодовете им ще ги познаете“. Неслучайно от властта са внесени законопроекти в подкрепа на „ЛГБТ“, включително за признаване на „еднополови партньорства“ (13.03.2023 г.), ратифицират Истанбулската конвенция (20.06.2022 г.), приемат на първо четене законопроект за легализация на наркотици (13.07.2023 г.), внасят и законопроект за декриминализиране на порнографията (18.08.2023 г.). Извинете, но в какво искат да превърнат Украйна, помагат ли такива закони на държавата и Църквата, или това е нещо опасно?

– Мога да кажа, че всичко, което изброихте, са либерални идеи, които сега се налагат по целия свят, и за да им се противодейства, е необходимо православните хора да се обединят и да извършат някаква дейност, която често е неблагодарна и много трудна.  Европейското мейнстрийм течение, което е заложено вече в Украйна, предполага, че законодателството ще се промени по този начин. Това не е само проблем на Украйна, това е проблем на Европейския съюз, а в Европа знаете, че има например едно движение, наречено ProLife, което се бори за защита на семейните ценности, опитва се да противодейства, да се противопоставя. 

– У нас също има подобни. Но Украйна е във военно положение и прави легализация на наркотици? 

– Сега в Украйна съпротивата на обществото е много ниска, например, не е тайна, че радикалните националистически движения винаги имат негативно отношение към „ЛГБТ“ и в Украйна в частност, например „Правсектор“ („Десен сектор“). Но сега, предвид факта, че тези движения, изобщо цялата политическа опозиция отсъства или е отслабена, като в Украйна тя зависи от лоялността към президента, ако няма лоялност, няма опозиция. Следователно съпротивата от националистическия лагер е изключена по тези въпроси. А от друга страна, Европа, която дава пари, дава оръжие, дава всичко, тя има конкретна задача казва: приемете го. Кой да се противопостави на това?

За да се противопоставим на тези явления, трябва да има силен политик, който да е заинтересован наистина да защити народа си и самият народ трябва да е готов, защото цялата съпротива срещу подобни неща е пряко свързана с факта, че Европа ще спре помощта. Тоест, за да каже, че не иска да приема тези неща в своята страна, този политик трябва да има подкрепата на народа, а народът трябва да е готов на някакви лишения. Това трябва да бъде един силно православен народ и православна държава, където хората се стремят към духовните неща повече, отколкото към материалните. 

Имаме много малко такива държави, дори ако вземем православните, в много от тях пак преобладава материалната компонента. Слава Богу, хората там ходят на църква и се молят, но ако ги попитате готови ли сте да направите някои истински лични лишения, за да не бъдат въведени някакви либерални закони, не всички ще приемат това. Ето защо всичко това се случва, защото това е светът сега.

Би било добре, ако политиците във Вашата или друга страна намерят сили да кажат „не“. Може би им се иска, но по принцип осъзнават, че това, което правят, вероятно не е добро. Но те се примиряват с това, мислят си, че какво да правя, все пак това е Европа, имам нужда от подкрепа оттам за бюджета и хората няма да го понесат, ако сега кажа „не“ и тогава ще трябва да се вдигнат данъците, ще ме махнат от този властови кабинет. Какво да правя? 
Всичко това е определена политическа механика, зависи от духовното състояние на хората, ако хората излязат масово и кажат, че са готови да противостоят. 

– През последните години архиереите, духовенството и миряни на Българската православна църква не бяха равнодушни. Известна ли Ви е позицията на трима български архиереи, които много ясно и много силно застанаха в защита на УПЦ – митр. Гавриил Ловчански, митр. Иоан Варненски и митр. Даниил Видински от 2018 г., както и за писмото-позиция на митр. Даниил от 2019 г., което той изпрати до редица поместни православни църкви, където много ясно и задълбочено защитава УПЦ?

– Да, известни са ми тези писма и писмата на поместните църкви от различни периоди. Това е много ценно за УПЦ и украинските власти реагират на появата на такива писма, защото това е международно внимание към проблемите. Необходимо е да продължим да работим, за да се появи такава реакция. И колкото по-голяма бъде тя, колкото по-мощна, толкова по-леко ще бъде положението на УПЦ.

– Сега сте започнали нова инициатива, можете ли да кажете нещо за нея? 

– Да, по инициатива на православни архиереи и с участието на нашите правозащитни организации и на други правозащитни организации беше създадено правозащитно обединение „Църквата срещу ксенофобията и религиозната дискриминация“ и приехме Декларацията на това обединение, в която са изложени тези ценности. Става дума преди всичко за защитата на правата в сферата на религията и защитата на поместните църкви и интересите на вярващите в ситуации на съвременни предизвикателства и проблеми, с които се сблъскват различните църкви, не само УПЦ, но и други.

Нашата идея е да обединим усилията на православните епископи и да привлечем към това движение максимален брой други участници от различни сфери на живота, журналисти, учени, юристи, политици, социални активисти, които говорят както в защита на православните църкви, така и в защита на правата на човека. 

– Как виждате бъдещото развитие на УПЦ след края на СВО?

– Бихме могли да направим паралел с това, че в историята е имало случаи, когато православни народи са воювали помежду си, братя са воювали помежду си, това се е случвало. Сега се намираме в подобна ситуация. Като Ви отговарям трябва да подбирам думите си, защото в Украйна нямаме понятие, например СВО, и е невъзможно хора, които са от Украйна, да говорят за СВО, защото ние носим наказателна отговорност, ако не признаваме въоръжената агресия на Руската Федерация спрямо Украйна. Тоест, ако някой не признава този факт, това влече след себе си наказателна отговорност, включително митрополитите на УПЦ са осъдени за изявления, свързани с този въпрос. Ето защо съм принуден да се придържам към тази позиция в това отношение.

Но още веднъж ще Ви кажа, че да, в историята има случаи, когато православни държави и православни народи воюват и в този случай всяка от воюващите страни се придържа към определена собствена идеология, включително и такава, която оправдава въоръжените им действия. В момента наблюдаваме същото в Украйна. Тоест реално воюват православни християни. 

И ето, че човек просто се замисля и осъзнава, че трябва по някакъв начин да… Не знам, дори не мога да Ви дам ясен отговор на въпроса „как?“. Бог знае как. Но може би бихме могли да се опитаме да потърсим отговори как да се откажем от политическите пристрастия, от тези разделения, и все пак да приложим закона на любовта и заповедта да не се убива. Въпреки че в този случай, разбира се, виждаме, че се пролива кръв. 

– Може би защото Бог и вярата трябва да са на първо място, а след това останалото.

– Има и друга гледна точка – войната също, може да се каже, е Божие дело. Тя е и реализация на Неговия промисъл. Ако вземем пример от книгата на светител Николай Сръбски „Война и Библия“, там има обосновка, че Господ действа чрез войната и понякога Му е угодно да бъде така и Божият Промисъл се осъществява, защото няма друг начин. Причината за такова тежко изкушение, тежка ситуация, когато човек отнема живот, вероятно Промисълът Божий за тези хора не е намерил по-добър изход, защото хората са се изградили по такъв начин. Това вероятно е единственият път към спасението, за да попаднат тези хора в по-добро положение във Вечността, отколкото ако не биха били убити. Знаем, че Божият Промисъл действа с цел постигане на възможно най-доброто за нас. Така че това са трудни въпроси и е трудно да се намери отговор на тях.

– Сега, в тази трудна обстановка, идва Рождество Христово. Как се подготвихте за празника? Ще бъдете ли в Украйна?

– Разбира се, ще празнуваме Рождество Христово с богослужение, със сигурност това ще бъдат светли моменти. Надяваме се, че те няма да бъдат засенчени от някакви нови изкушения и проблеми. Хората винаги празнуват, празникът си остава. Затова Господ е създал Църквата и е заповядал да се радваме винаги и при всякакви обстоятелства, да благодарим за всичко. Бихме искали винаги да изпълняваме това в живота си, но невинаги успяваме да го направим, невинаги имаме сили и възможности да го направим. 

– А сега в Украйна как беше? При държавната заповед да се празнува по новия календар ще има ли проблем за Вас, ако празнувате по Юлианския? Ще има ли преследване за това? 

– Не, няма да има никакъв проблем, във всички църкви и манастири на УПЦ ще има богослужения, за това няма никакви ограничения. Тази идея само се опитват да внушат, всичко е на етап предлагане. Знаем, че религиозната сфера е много консервативна, затова е изключително сложно да промениш хората доброволно, да ги принудиш да променят нещо, но в Украйна има много насилствени фактори. 

– Дай Боже, скоро всичко да приключи и тази болка да намалее, Украйна да спре да кърви и ние да можем да помогнем в този процес за слава Божия. Благодаря Ви за интервюто. 

– Благодаря Ви.

Олег Денисов е юрист и правозащитник, председател от 2013 г. на международната правозащитна организация „Public Advocacy“ („Обществена защита“), която представлява мрежа от неправителствени организации с консултативен статут към ООН, както и от други организации, адвокати, журналисти, социални активисти, които подкрепят защитата на правата на човека, особено на християнските общности.

Организацията „Public Advocacy“ („Обществена защита“) с председател Олег Денисов е съучредител на международно обединение за правата на човека „Църква срещу ксенофобията и религиозната дискриминация“, създадено от Православни архиереи и правозащитни организации на 19 декември 2023 г. Към момента в него участват архиереи от четири Православни Църкви: Йерусалимска Патриаршия (митр. Тимотей, екзарх на Пресветия Гроб Господен на Кипър и архиеп. Теодосий Севастийски), Българска Патриаршия (митр. Гавриил Ловчански), Украинска Православна Църква (митр. Теодосий Черкаски и Каневски и митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски) и Руска Православна Църква зад граница (митр. Марк Берлински и Германски)

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Милостивата проява на цар Иван Асен II след битката при Клокотница през 1230 г.Милостивата проява на цар Иван Асен II след битката при Клокотница през 1230 г.

Георги Канев Православната вяра изиграва важна консолидираща духовна роля при формирането на българската народност. Съвсем закономерно българската културна традиция дава своя принос към световното културно наследство на Православието, обединено под

Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

На 2 май празнуваме паметта на св. равноапостолни княз Борис – Михаил (852-889, † 907), покръстител на българския народ в Православната вяра. Благодарение на основите, които полага св. княз Борис