Хроники на унищожаването на Украинската православна църква в Западна Украйна

На 19 април на страницата на Съюза на християнските журналисти бе публикуван материал на Ярослав Нивкин със заглавие „Хроники на унищожаването на УПЦ в Западна Украйна“, който проследява репресиите в хода на кампанията за унищожение на Украинската провославна църква (УПЦ) през последните около 2 месеца. На 30 април на страницата на Видинска св. митрополия във Фейсбук материалът бе публикуван в български превод. Същият български превод се помества по-долу. Припомняме, че през същия период, който обхваща статията на Ярослав Нивкин (последните около два месеца) предстоятелите на редица поместни православни църкви (Антиохийската патриаршия, Грузинската  патриаршия, Сръбската патриаршия, Руската патриаршия, предстоятеля на Полската православна църква, Православната църква на Чешките земи и Словакия,  Американската православна църква и др.), заедно с още много архиереи (вж. ТУК и ТУК) обърнаха внимание пред обществеността, че в Украйна се извършва гонение над Украинската православна поместна църква. А съвсем наскоро, на 25 април, Светият Синод на Антиохийската патриаршия се обърна към световните лидери с апел да спрат вниманието си върху репресиите, на които е подложена каноничната Украинска православна църква. Новината за това бе съобщена и от официалната страница на Ловчанска св. митрополия.
Обзорът на Ярослав Нивкин на случилото се през месеците март и първата половина на април е много съдържателен по отношение на методите, които се употребяват срещу Украинската православна църква.

Хроники на унищожаването на Украинската православна църква в Западна Украйна

Ярослав Нивкин

Пролетта на 2023 г. е време на разгром за западните епархии на УПЦ. Властите заедно с ПЦУ и радикалите (националисти) унищожиха УПЦ в Ивано-Франковска и Лвовска област, като В момента действат в Хмелницка област.

Това, което ще видите във видеото (https://www.youtube.com/watch?v=5DdTjnn7-R8), не можеше да си представим буквално до вчера. Сега, през пролетта на 2023 г., можем без всякакво колебание да кажем, че властите на нашата Украйна, в съюз с представителите на ПЦУ и радикалите (националисти), целенасочено унищожават Украинската Православна Църква. Как се случва това? Нека да започнем.

На 10 март властите обявиха, че се прекратява договорът с УПЦ за отдаване под наем на Долната Лавра. На 29 март братята трябваше да напуснат манастира, но не го направиха. Вярващите организираха молитвено бдение пред входа на манастира, като комисията по описването и запечатването на храмовете не беше допускана да влезе. Всички очакваха силов щурм, но такъв засега не последва, докато в Западна Украйна се разразиха трагични събития.

На 28 март властите организираха насилствено заграбване на последния храм на УПЦ в Ивано-Франковск. (https://spzh.news/…/72762-khroniki-poboishcha-v-ivano…)

Банда радикализирани младежи разбиха страничните двери, разпръснаха вътре сълзотворен газ и изгониха вярващите. Кметът на града Руслан Марцинкив триумфално обяви, че Ивано-Франковска област е станала първата област в Украйна без Украинската Православна Църква, която той нарича московска патриаршия: „Това е голямо събитие за нас. Ивано-Франковска област е първата област, която от днес е изцяло без московска патриаршия“.

Малко по-късно кметът заяви, че градът за първи път празнува Пасха без УПЦ: „Това наистина е първата Пасха без московска патриаршия“.

Властта се разправи и с Украинската Православна Църква в гр. Лвов. На 5 април 50 неизвестни лица, начело със заместник-председателя на Лвовския областен съвет Юрий Холод, нахлуха в катедралния храм „Свети Георги“ направо по време на литургията. Те прекъснаха богослужението и инсценираха фалшиво гласуване за преминаване на енорията към ПЦУ. След това заедно с полицията изгониха вярващите. Храмът беше заграбен. (https://spzh.news/…/72992-vo-lvove-vlast-otobrala-u-upts…) Същият ден властите анулираха едностранно договора за наем и запечатаха храма на Троицката църковна община на УПЦ. (https://spzh.news/…/73005-vo-lvove-so-svjato-troitskoj…)

На следващия ден властите извършиха немислимото. (https://spzh.news/…/73013-vo-lvove-vlast-ekskavatorom…) Разрушиха с багер последния храм на УПЦ в Лвов. Подчертаваме, не някакво изоставено здание, а действаща църква, в която се молеха стотици енориаши.

Както в Ивано-Франковск, кметът на града Андрей Садовой заяви откровено, че с църковната община са се разправили заради принадлежността й към УПЦ: „Благодаря на всички, които през тези два дни се включиха и без провокации помогнаха за закриването на историята на московска патриаршия в нашия град“.(https://spzh.news/…/73041-mer-lvova-za-2-dnja-my-zavershili…)

Андрей Садовой: „Днес нямаме нито една официална община на територията на Лвов, която да извършва богослужения под егидата на московска патриаршия. Независимо дали се харесва или не, решението е взето и трябва да се спазва. Точка.“

Същото се случва и в Лвовска област. В Борислав (https://spzh.news/…/73107-v-borislave-opechatali-khram-upts…) властите запечатват Покровския храм, след отказа на църковната община да премине към ПЦУ. Властите затварят и храма на УПЦ в село Виднев. (https://spzh.news/…/73184-vo-lvovskoj-oblasti-zakryli-khram…)

Тоест властите без да крият това унищожават енориите на УПЦ само защото са енории на УПЦ.

Примерът на Ивано-Франковск и Лвов вдъхновява Хмелницките власти. Но проблемът там е, че има стотици църковни общини с десетки хиляди енориаши. Какво да се прави в този случай? Решено е да се задейства метода на провокацията, предложен от лидера на С14 Евгений Карас за Киево-Печерската Лавра. Там той инструктира своите бойци да се разделят на групи от по двама или трима души, като един от тях да провокира някой монах или вярващ към агресия, а останалите да снимат на телефоните си: „Задачата тук е да действаме като катализатор, да обостряме. (Да покажем – бел. ред.), че те се държат като агресори и като скотове. По такъв начин тяхното агресивно поведение ще помогне много, така че всички, включително европейците, ще кажат, че това е терористична агресивна групировка, а не монаси.“

В Лаврата тази технология не сработи, защото инструкциите на Карас попаднаха в Мрежата, за разлика от гр. Хмелницки, където всичко премина блестящо.

На 2 април всички медии в Украйна избухнаха от възмущение – московски попове в Хмелницки пребили военен. Телевизионните канали тиражираха кадри, където иподякон и енориаши отвеждат някакъв човек, а жената-оператор се оплаква, че биели военен.

Този запис публикува хмелницкият общински съветник Виктор Бурлик, който чрез социалните мрежи призовава гражданите да отидат в катедралният храм на УПЦ. И ето че на неговата територия нахлу тълпа, възмутена от „побоя над военния“, и моментално започна гласуване за прехвърлянето на катедралата към ПЦУ. Катедралният храм беше заграбен. Кметът на Хмелницка област незабавно свиква общинско заседание, на което се „забранява“ УПЦ в областта и града. По същата схема са иззети храмове не само в гр. Хмелницки, а и в региона. Но да се върнем към въпросния „пребит военен“ Артур Ананиев.

Публикуваното от общинския съветник видео започва от момента, в който Ананиев бива издърпван встрани. Какво се е случило преди това във видеото е спестено. Ето какво разказва самият иподякон Игор Слободян: „Ананиев се затича към амвона, който стои в средата на храма, и заля с вода отец протодякон Ростислав. След това скочи на амвона, събори протодякона на земята и разкъса църковното му облачение. В резултат на това Светото Евангелие падна на пода.“

Фактът, че Ананиев е нападнал дякона, потвърждават и няколко кадъра, публикувани в интернет, за да се внуши, че Евангелието е изпуснал на пода самият свещенослужител, като на кадрите се вижда, че облачението му е разкъсано.

Сиреч въпросният Ананиев прекъсва литургията, извършва нападение над дякона, като е бил опасен за енориашите, жените и децата, поради което се е наложило да бъде задържан по такъв безкомпромисен начин.

Тук най-интересното е, че тези кадри са публикувани от Евгений Карас, същият който дава инструкции за провокации в Лаврата. Как се е сдобил със записа на жената от Хмелницкия катедрален храм? Отговорът е на тази снимка. Карас, Ананиев и заместникът му Бурлик са просто един отбор и съответно са организатори на провокацията в гр. Хмелницки, която предизвиква обществено възмущение и даде начало на масовите заграбвания на храмове в града и района.

Ето например как се е случило заграбването на катедрален храм в гр. Шепетовка. До храма е доведена разбунена тълпа докато енориашите се намират вътре и се молят. Разбити са страничните врати, като вярващите опитват да градят барикади, но силите са неравни и грабителите отварят и централните врати. Тълпата нахлува директно в храма докато част от енориашите заедно със свещеника се молят на колене. Новодошлите господари на живота ликуват, аплодирайки, докато енориашите на УПЦ, които не искат да напуснат сами, биват извличани насила. Катедралният храм е заграбен.

При завземането на други храмове в гр. Хмелницки и областта властите директно блокират достъпа на енориашите до църквите.

Енориаш на Хмелницкия храм на УПЦ „Свети Георги“: „Всички ние сме хмелничани, енориаши на този и други храмове. Ето какво се случва сега в храма! Защо хората, които са дошли на молебена, не са пускани в църквата? Защо?! Какви са тези хора, които бягат там? Какво изобщо се случва в църквата?“

Вместо енориашите властите събират напълно непознати хора, които да гласуват за преминаване към ПЦУ.

„Суспільне Хмельницький“ („Хмелницко общество“) за участниците в гласуването за прехвърляне към ПЦУ на храма на УПЦ, посветен на Казанската икона на Божията Майка в Хмелницки:

„Валентина Гесал разказва, че живее в квартал в другия край на града, но е дошла да подкрепи църковната община“. В. Гесал: „Счетох за свой пряк дълг да участвам в това мероприятие“.

„Антонина, жителка на този квартал, казва че живее близо до църквата, но ходи на богослужение в друга храм, „украински“, „Дойдоха да ни подкрепят. Много добре.“

Подобни заграбвания директно оглавяват държавни чиновници. Например при завземането на храм „Свети Георги“ в гр. Хмелницки човекът, който е представен за глава на новата религиозна община, се оказва директор на общинско предприятие в Хмелницки „Градски съвет“.

Как в такава ситуация вярващите да се надяват на властите? Те могат единствено да отстояват храмовете със свои сили, както се случва в гр. Каменец-Подолски. Там чиновниците отново завеждат тълпа хора до катедралния храм с намерение да го заграбят, но не успяват, тъй като енориашите заграждат своя храм.

Провокациите срещу УПЦ не целят само заграбването на храмове, а става дума за нагнетяване обществения градус на омраза към Църквата. В резултат от тази омраза Ивано-Франковският епископ Никита беше пребит в гр. Черновци.

Така на вълната на всеобща омраза към УПЦ местните власти отнемат от църковните общини земята, на която са изградени храмовете. Схемата им е проста: нямат земя значи нямат право храмът да съществува.

В рамките на седмица общинските съвети на градовете Хмелницки, Каменец-Подолски, Ровно, Здолбунов, Тернопол, Луцк, Березан и много други вземат серия решения за изземване на поземлени църковни участъци. Такива синхронизирани действия означават, че общинските власти изпълняват указания отгоре.

Тарас Батенко, украински депутат: „Това може да се нарече „духовна революция“, очистване. Украйна се слави със своите Майдани. Процесът на прехвърляне на храмове от УПЦ – Московска патриаршия към ПЦУ или евентуално към някоя друга конфесия не може да бъде спрян.“

Същевременно с това се подготвя законодателна забрана на УПЦ. Защо?

Депутатът Потураев отговаря на този въпрос: „Нашата цел като представители на властта е да съдействаме за установяването на единна Православна църква в Украйна. Тя вече съществува – ПЦУ“. Нещо повече, Потураев казва, че когато този процес приключи, властите ще се обърнат към Фенер с молба за още един томос за ПЦУ, вече като за патриаршия: „това са стратегическите цели на украинската държава и на украинското православие“.

Тук нека да напомним за разпоредбите на Конституцията на Украйна: „Църквата и религиозните организации в Украйна са отделени от държавата… Всеки има право да изповядва всяка религия, безпрепятствено да изпълнява индивидуално или колективно религиозни култове и ритуални обреди, да извършва религиозна дейност“.

Това, което се случва в Украйна около Църквата, са серия престъпления, които по мащаб могат да се сравнят само с престъпленията на болшевиките.

При това сегашните ни власти, така както някога и болшевиките, казват за Украйна, че е страна с невиждана досега религиозна свобода. Ръководителят на отдела по Държавна етнополитика Еленски съвсем на сериозно заявява, че „Украйна се явява пространство на най-голямата религиозна свобода в Европа.“

Тоест събарянето на храмове, масовото им заграбване с участието на властите, умишленото унищожаване на една конфесия в цели региони, насаждането на омраза срещу нея – това е признак на „религиозна свобода“?

Един ден всички действия на нашите власти срещу Църквата ще бъдат оценени, така както се случи относно действията на съветския режим. Всички представители на властта, които участват в отнемането на храмове по места и в унищожаването на Църквата в държавната Рада, един ден ще отговарят и войната ще бъде само утежняващо вината обстоятелство.

Източник: Хроники на унищожаването на УПЦ в Западна… – Видинска митрополия | Facebook

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Нектарий Егински (1846 – 1920), Живот и АкатистСветила на Православието през XIX – XX в. – св. Нектарий Егински (1846 – 1920), Живот и Акатист

На 9 ноември се почита паметта на св. Нектарий Егински († 9 ноември 1920) – удивителен съвременен светец, с чиято помощ и закрила са свързани както обръщането на много православни християни към Бога,

Религия и национална сигурност – Милен ИлиевРелигия и национална сигурност – Милен Илиев

Източник: Милен Илиев, Духовни размисли, С., 2021, с. 31 – 33. … Религията като път за възстанвяване на връзката на човека с неговия творец е играла, играе и винаги ще

Софийска св. митрополия издава книгата на прот. Йоан Майендорф „Христос във византийското богословие“Софийска св. митрополия издава книгата на прот. Йоан Майендорф „Христос във византийското богословие“

Източник: mitropolia-sofia.org Софийска св. митрополия с радост известява за ново свое печатно издание – труда на протопрезвитер Йоан Теофилович Майендорф Христос във византийското богословие. Както става ясно още от самото заглавие,