Църквата и социализмът

Милен Илиев

Българската църква съществува като институция още от девети век и оттогава до днес, преминавайки през различни периоди на възход и гонения, преодоляла всички изпитания и превратности на времето, заема своето достойно място, разпръсквайки духовна светлина в умовете и сърцата на своите чада. Социализмът пък се заражда у нас през деветнайсети век, изживява своя апогей през двайсети век и продължава да съществува и през настоящия век, но вече в крайно маргинализиран вид и вече без реално влияние върху обществено-политическия и духовен живот на българския народ. Църквата се явява тяло Христово и е богочовешка институция, призвана да спасява човеците чрез общението им с Господ Иисус Христос и изпълняването на неговите заповеди. Социализмът е идеология, която се реализира в българския обществен живот чрез социалистическата партия, която в историческите етапи от своето съществуване носи различни имена, но е известна в съзнанието на народа най-вече с името БКП. БКП има за цел да реализира на практика идеите на социализма, тоест да осъществи социалистическа революция и да построи комунистическо общество, което да бъде идеално без подтисничество, гнет и експлоатация на човек от човека. Революцията бива осъществена, но изграждането на идеалното общество се проваля и все пак БКП играе водеща роля у на в периода от 1945 г. до 1990 г. Разбира се кадрите, фамилиите и личностите, произлезли от партията играят основна роля и в съвременния български обществено-политически живот, но вече освободили се от партията и идеологията, кланяйки се единствено и само на мамона, но не това ще бъде темата на моето есе, а негов предмет на разглеждане ще бъде отношението на БКП към БПЦ в периода на реализирането на социализма, като обществено-икономическа система.

Същинският социализъм в България се реализира от БКП след петия конгрес на партията през 1948 г. От този момент нататък БКП е освободена от всички пречки и обстоятелства, които до тогава принуждават партията да прибягва до някои компромиси в своята политическа практика. Социализмът е материалистически мироглед, който отрича съществуването на Бог, а църквата се определя, като изживяла времето си реакционна институция, която ще отмре и изчезне заедно с вярата в Бог. Също така социалистическата идеология трябва да заема главно място в сърцата и умовете на народа, а БКП да играе ръководна роля в обществото. Пречките за реализирането на тези основни принципи трябва да се премахват и това се прави посредством различни методи.

Що се отнася до репресиите, убийствата и изтезанията на свещеници мисля, че трябва да се подхожда изключително внимателно и да се има предвид всеки отделен случай, като не се слага всичко под общ знаменател. Необходимо е най-вече да се изяснява причината за репресията, тоест дали тя е продиктувана от лична омраза на овластен злосторник, дали е плод на отмъщение или принадлежност на репресирания към антикомунистическа политическа групировка, дали е осъществена с официална санкция или е самоуправство и произвол и т.н. Във всички случай отговорността на БКП се изразява във създаването на обществена нагласа и среда, която се явява предпоставка за извършването на тези открити гонения и изстъпления срещу дейци на БПЦ.

В първите години на социалистическата система ръководните постове в партията и държавата се заемат предимно от изявени и искрено убедени комунисти, тяхното отношение към вярата и църквата е мотивирано от искрената им убеденост в правотата на своите идеи и дело. Не бива да се забравя, че противоборството между БКП И БПЦ, между социализма и христянството в духовната, а и в политическата сфера на живота съществува от десетилетия преди революцията и овластените марксисти се наслаждават на извоюваната победа, която, според тях, дори е окончателна. Още тогава обаче мнозина хитреци и нагаждачи се възползват от обстановката за разчистване на лични сметки и извършват различни изстъпления под прикритието и закрилата на системата. Мотивацията на тези хора произлиза единствено и само от стремежа им към лично облагодетелстване и фамилен просперитет. С течение на времето, и особено след 1956 г., именно подобни типове овладяват цялата партийна и държавна власт и техните наследници продължават да са в господстващо положение и досега.

Социализмът напомня на езическите религии от времето на Рим. Своеобразният култ разполага със символи и статуи, обект на всенародно поклонение, има дори и мавзолей, който действително напомня на древен езически храм, както и в Рим така и по времето на управлението на БКП има периоди на фанатично преклонение пред идолите и гонения на противниците и нежелаещите да се кланят и периоди на затишие. С течение на времето социалистическата идеология се изродява до конюнктурна формалност, в която реално са убедени малцина наивници и престаряващи ветерани, а партията се превръща в трамплин към благополучие за безпринципни кариеристи ръководени от няколко самозабравили се фамилии. Разбира се не бива да се забравя, че именно в този период БПЦ си възвърна патриаршеското достойнство и преодолява схизматичното положение, в което се намира. Тези постижения могат да бъдат зачетени, като заслуга на комунистите и международната политическа конюнктура, и като доказателство и потвърждение на взаимовръзката между религия и политика, между църква и държава.

В заключение искам да кажа, че БПЦ преодоля и това изпитание в своята история, в този период просияха много нови светци и мъченици на вярата, за слава на Господ Иисус Христос.

С отминаването на годините и дистанцията на времето обаче, вместо отшумяване на страстите, обективност и опрощение, наблюдаваме засилваща се идеологизация в обществено-политическия живот и антикомунизмът се превръща в същия инструмент за днешните „силни на деня“ , какъвто беше комунистическата идеология за техните деди и бащи. Така че как ще продължават да се развиват отношенията между „БКП“ и БПЦ е въпрос и на настоящето, и на бъдещето, само че тук вече трибуквието се сменя от нови абревиатури, а социализмът е заменен с евроатлантизма.

…

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – и АкатистЖитие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – и Акатист

На 25 юни се празнува паметта на българския светец, родом от околностите на Варна, св. преподобномъченик Прокопий. От Атонски патерик Преподобномъченик Прокопий произхождал от околностите на Варна. Бил син на

Шестнадесетите Цар-Шишманови дни и научни четения се проведоха в СамоковШестнадесетите Цар-Шишманови дни и научни четения се проведоха в Самоков

Източник: mitropolia-sofia.org За шестнадесети път в Самоков бяха организирани международните Цар-Шишманови дни и научни четения на Асоциация „Онгъл“. Те се проведоха от 30 септември до 2 октомври и в тях

„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)

Предлагаме на любознателните читатели едно от произведенията на един от многообичаните български иереи – архимандрит Серафим (Алексиев) (1912 – 1993) – “Достоверни ли са житията на светиите” (1943 г.). Авторът