Заглавна снимка: Пощенска картичка, подписана от св. Лука (Войно-Ясенецки), Архиепископ Кримски и Симферополски, в чест на Великден и Деня на победата през 1945 г.
…
В публикацията се представя разказ за Божията помощ при чудесното насочвана на съветските войски в правилната посока и на хитлеристките сили – в грешната по време на сраженията по повод съветската Корсун – Шевченска операция (януари – февруари, 1944 г.) – Източник: Сам Господ е Главнокомандващ!, В: Чудеса по пътищата на войната (сборник), Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. ВМЧК Георги Зограф“, 2012, с. 17 – 19.
Цитираният сборник, издаден от българския Атонски манастир, съдържа свидетелства за Божията помощ за руските войски както като цяло, включително разказа за апела на антиохийският патриарх Александър III към цялата Църква да се моли за Русия и последвалите го Божии знамения (ТУК), така и случаи за чудесна помощ за вярващи отделни офицери и войници.
Благодарение на цар Борис III (1918 – 1943), България не изпраща войски срещу Съветския съюз, независимо от приетите под военен натиск съюзни отношения с Хитлеровата германска държава и натискът, който е упражнен над страната. По този начин са спасени животите на десетки хиляди българи, а впоследствие България участва в пълния разгром на нацистка Германия. През този период нацистите успяват да наложат над германския народ идеология, според която дадена група от човечеството е предопределена да господства над останалата част, която, като расово непълноценна, трябва да се задоволи с това да бъде обслужващ персонал или да бъде напълно унищожена. По този повод на 19 декември, 2023 г. Общото събрание на ООН прие поредна декларация, която осъжда всякакви опити за героизиране на нацисти и специално постановява паметниците на победителите над нацизма да бъдат съхранени за поколенията – много хубав анализ на новоприетата декларация предлага доц. Александър Сивилов от Софийския универститет „Св. Климент Охридски“ – ТУК. По повод мястото на Паметника на Съветската армия в София – като част от монументите, свързани с българския принос за победата над нацизма – материал на д-р Чавдар Ветор, историк от БАН и учител – ТУК.
…
Сам Господ е Главнокомандващ!
Мнозина са бели или слушали за знаменитата Корсун – Шевченска операция, по време на която били обкръжени повече от 55 хиляди немски войници и офицери заедно със своите бронирани машини, артилерия и миномети. А това са повече от десет дивизии! Колко войска е трябвало да се прехвърли в този район, за да се унищожи такава наистина страшна армада!
„Всичко това извършила Божията премъдрост“ – кратко и убедено отбелязва нашият известен лавърски старец архимандрит Кирил (Павлов). Ето какво се случило в действителност:
Командването така и оставило тогава немците в тила, като ги обкръжавали нарядко артилерийски и минохвъргачките батареи: казвали, че немците, като поседят, поседят в „котела“, и ще почнат ад се предават в плен. А немците и не помисляли за това – те съсредоточили пехота, бронирани машини и цялата си артилерия на едно място и ударили по посока на дълбокия тил, за да преминат по продължение на линията на фронта и в друга участък да се съединят със своите. На пътя на тази огромна войска стояли само няколко артилерийски и минохвъргачни батареи на Червената армия.
Когато нашите артилеристи и минометчици видели каква сила се е надигнала срещу тях, започнали да мислят само едно: да изстрелят колкото се може повече залпове, преди да бъдат смазани – това се нарича да продадат живота си по-скъпо. И в този моменти, когато нашите артилеристи си казвали последните молитви (който както можел) и се прощавали с живота, зад тях се чул рев на мотори.
Като се огледали, бойците видели безкрайната степ, цялата до хоризонта, покрита със стотици руски танкове. Както после признавали танкистите, те изстреляли само по два снаряда, а от многочислената група врагове не останало нищо, освен изкривени железа и разхвърляни из степта обезобразени човешки тела.
След няколко дни пристигнали англичаните – военният аташе и още няколко човека от посолството: зад граница не вярвали в съобщението за ликвидацията на огромната вражеска групировка. Действително: вчера имало войска, а днес вече я няма! На дошлите съюзници показали онзи „котел“, а фотографът, разбира се, го заснел. Аташето питал: „Къде е унищоженият противник? Къде са рововете от авиобомби? Покажете ми поне следи от един автомобил, от конен впряг, дори само от ботуш“. А всичко това просто го нямало. „Тук – казват – следите са само от танкове… Така се оказва.“ А той в отговор: „Вас, руснаците, Бог ви обича! Освен Бгоа в тази операция никой не е участвал: Той е вложил в мисълта на вашите командири де прехвърлят танковата армия по този път на запад, а на немското командване – да излязат от обкръжението по този път на изток, после ви е насочил едни срещу други… А вашият Генерален щаб няма никакво отношение към разгрома: там и сега не знаят ясно за случилото се. На вас, руснаците – казва, – вижда се, че Сам Господ ви е Главнокомандващ!“
И това наистина е така.
…
Свързани публикации:
Молитвата на Църквата за спасението на Русия през Великата Отечествена война (nasledstvobg.com);
Премахването на ПСА зачерква българските жертви в борбата срещу нацизма (nasledstvobg.com);
Православие и родолюбие: пример от Житието на св. Серафим Софийски Чудотворец (nasledstvobg.com).
