На 21 май, редом с празника на св. равноапостолни цар Константин и царица Елена, се отбелязва паметта и на светеца, българин по род, св. Константин Софийски.
Като 15 – 16 годишен момък Константин, родом от западните български краища (Трънско или Пиротско), бил слуга при богати търговци, които обаче се случило, че били обрани от собствените си наемници – овчари. Несправедливо обвинен, момъкът отказвал да се признае за виновен за обира. Измъчван и бит, той бил предаден в ръцете на един турчин, за да го изтезава и да го принуди да си „признае“. След известно време на разпити и насилия, турчинът предложил на Константин да го пусне ако се потурчи. Юношата категорично отказал и претъпял нов период на побои и изтезания, но вече не просто отказвал да потъпче истината и справедливостта, защото нищо не бил откраднал, но отказвал, за да избегне мъчения, да се отрече и от Христа, Който е казал за Себе Си, че е Истината, Пътят и Животът. Когато се убедил, че няма да може нито да изтръгне признание, нито да потурчи момъкът, турчинът го обезглавил. Св. Констнатин загинал едновременно защитавайки правдата и в името на Истината – Христа ок. 1737 г.
Тропар на мъченик, глас 4
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
…
Свързани публикации:
