„Ако имаш вяра, никога няма да свърши потребното!“ – св. Ромил Видински
На всеки 16 януари св. Църква празнува паметта на св. Ромил Видински († ок. 1385), един от светиите, просияли от българския род (св. Ромил е грък по баща и българин по майка, родом от Бдин (дн. Видин). Житието на св. Ромил е написано от ученика му Григорий Доброписец и съдържа ценни сведения за духовната и битова атмосфера на българските монаси и отшелници през XIV в.; за закрилата на цар Иван Александър (1331 – 1371) над Парорийската монашеска обител в Странджа, основана от учителя на св. Ромил – св. Григорий Синаит († 1346); съдържа податки за книжовната дейност на св. Ромил, потвърдена от откритото през 1991 г. негово произведение – поучение и др. Спомената творба на св. Ромил е в светогорски ръкопис от края на XIV, насочена е към изповядващите се и е подходяща както монаси, така и за миряни. Григорий Доброписец разказва, че св. Ромил се превръща в търсен духовен наставник както за много монаси, така и за светски лица:
«…в резултат се получаваше голяма печалба и полза за учещите се от него, защото, ако някой имаше в душата си някаква страст, веднага се изцеряваше, след като се насладеше на един разговор с него. Виждах скръбни някой от посетителите, или жестоки, или сухи, страдащи от човеци или демони, но поради сладостта на неговото радващо поучение всички се връщаха у дома си със светло лице и весела душа. … Чуха за него и светски бележити мъже и дохождаха при блажения, търсеха неговото благословение, носеха му всичко за неговите телесни нужди – избрани плодове и хляб, и други потреби.»
В Житието на светеца Григорий Доброписец предава част от поученията му, отправени най-вече към монасите и затова поставени в критериите за тези «които искат да бъдат съвършени» (Мат. 19:21). Сред тях обаче могат да се извадят и поучения за хората в света, които живеем според правилото: „Прочее, ако можеш да носиш цялото иго Господне, ще бъдеш съвършен. Ако не можеш, прави това, което можеш.“ – Дидахи или Учение на св. апостоли (нач. на II в.). Съвсем кратка подходяща извадка от поученията е следната:
“Братя и отци, нека запазим съвестта си чиста към нашия ближен и сърцето чисто от скверни помисли, които обикновено оскверняват горката ни душа! Но ние не можем да придобием това, ако не благоустроим тричастността на душата според богосъздаденото естество: гняв, желание и помисъл. Премъдрият и преблаг Господ това положи за ограда и пазител на човешката душа, та човекът, като се държи за тях и по естество, и по воля Божия, да премине живота си смирено и безстрастно, както нашите свети отци ни проповядваха за наше поучение и още повече за нашата дейност: гневът ти да бъде насочен само срещу змията, сиреч дявола, заради когото си отпаднал (Бит. 3:1-6); всичкото ти желание да се устреми само към Бога и към нищо друго от видимите изкушения; помисълът ти да началства над всичко и по-лошото да не отвлича по-доброто! … Но дръж тази тричастност според естеството, както се каза, като пазиш съвестта си цяла и здрава, която и ще ти показва доброто и злото, тя е естественият закон, даден на човека отначало, и ще те съветва доброто да държиш, а злото да отбягваш.»
Житие на св. Ромил Видински: http://www.pravoslavieto.com/life/01.16_Romil_Bdinski.htm
Подбрал и оформил : Г. К.
