Източник: pravoslavie.bg
…
Според главния секретар на Свещения Кинотис на Света гора Атон сръбски благородник от XIV в., загинал в битка срещу османските турци, може да бъде канонизиран за светец.
Свещената общност се състои от 20-те самоуправляващи се манастира на Света гора. Главен секретар в момента е о. Козма от манастира Симонопетра, който обяви инициативата за канонизиране на Йован Углеша Мърнявчевич по време на скорошно си посещение в църквата „Свети Георги“ в Орменио (Черномен), Гърция.
Инициативата се радва на подкрепата на цялото братство на манастира Симонопетра, което почита деспота като свой втори основател.
Йован Углеша Мърнявчевич е средновековен владетел на Сярското княжество от 1365 до 1371 г. и брат на крал Вълкашин Мърнявчевич. След смъртта на цар Стефан Душан в 1355 г. той се обособява като самостоятелен феодален владетел на земите по долна Струма и около 1358 г. приема титлата велик войвода. През 1365 г. е провъзгласен за деспот на Сяр, след управлението на царица Елена Българска, вдовицата на Стефан Душан. Углеша се опитва да спре настъпващите на запад османски турци и заедно с брат си Вълкашин тръгва с войска срещу тях. На 26 септември 1371 г. в битката при Черномен на Марица османските военачалници Лала Шахин и Евренос бей разбиват войските на двамата братя; Углеша и Вълкашин загиват в боя.
Съобщението о. Козма направи по време на възпоменателната служба за загиналите в битката при Марица, един от които е Йован Углеша.
Според о. Козма въпреки че днес владетелят е до голяма степен забравен в Сърбия, „той никога не престава да буди възвишени чувства у жителите на областта, която е управлявал. Следователно не е изненада, че инициативата за канонизирането му първоначално идва от жителите на Орменио“, споделя о. Козма. Убедени в неговата святост са и монасите от Симонопетра, подчерта той:
„Има и исторически доказателства за неговата святост – успешно му управление, наднационалната му политика, даренията, които е правил за Света гора, манастирите, които е построил, уважението му към църковната йерархия и монасите, неговия мъченически дух. Ето защо ние сме убедени, че е дошло времето да бъде потвърдена светостта на Йован Углеша и че този акт няма да се отложи във времето, така че скоро монасите от Симонопетра, вместо да се молят за него, ще могат да се обръщат молитвено към Йован Углеша като светец.“
Отец Козма говори по-специално за големия принос на сръбския благородник за Света гора, включително за църквите и болниците, които той е съградил. Един от най-важните му трудове е изграждането на каменния ансамбъл Симонопетра на мястото на предишния по-малък дървен манастир.
„И до днес в манастира Йован Углеша се почита като втори основател след преподобни Симон Мироточиви. Всяка година на 26 септември се отслужва панихида в негова памет. Благодарение на Углеша Мърнявчевич манастирът Симонопетра става официален, както другите големи манастири, и остава такъв до днес“, обяснява светогорският отец.
Йован Углеша прави значителни дарения и на сръбския Хиландарски манастир и руския манастир Свети Пантелеймон. Най-значимото достижение на неговото шестгодишно управление е, според о. Козма, работата му за излекуване на разкола между Сръбската църква и Константинополската патриаршия, възникнал по време на управлението на крал Стефан Душан.
„В документа, който издава през март 1368 г., Йован Углеша изразява безрезервната си готовност да сложи край на схизмата. Въпреки че е бил на власт само шест години, той оставя голяма следа в историята на управляваната от него област като пример за благочестив, богобоязлив, мъдър и прозорлив владетел-обединител“, казва още о. Козма.
Източник: novosti.rs
