Мястото на средновековна България  в прославлението на св. Иларион Мъгленски

Георги Канев[1]

Източник: Георги Канев, Мястото на средновековна България в прославлението на св. Иларион Мъгленски, В: Сб. Зов Български. БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2016, изд. АНДАРИ, С, 2017, с. 93 – 97.

Сред факторите, които са допринесли особено много за оформянето на българската народност е покръстването на българите, което се осъществява под опеката на св. княз Борис I (852 – 889; †893). Можем дори да твърдим, че този фактор се явява от първостепенно значение за етно-културното сливане, в което се ражда новата народност. Откърмени като народ в недрата на Православната вяра обаче, българите на свой ред допринасят за обогатяване на православната културна традиция. Съвсем закономерно, Светото Предание на Православието, тази съвкупност от писани и неписани наставления и традиции, сред които е самото Св. Писание, се оказва достояние и на български принос. Именно на един от българските приноси към Св. Предание ще обърнем внимание и в настоящия текст. Случаят е принципно известен на специалистите, но се упоменава мимоходом и не бива изрично отбелязван с необходимото внимание.

 Примерът, на който бих искал да спрем внимание е свързан с личността на св. Иларион Мъгленски – паметта му се чества на 21 октомври.  Сведенията за светеца се откриват в два извора. По-ранният от тях е Разказът за пренасянето на мощите на св. Иларион от град Мъглен в Търново. Запазен е в две редакции. Първата произхожда от XIII в. Днес тази редакция е загубена, но преди това от нея препис снема Любен Каравелов и я обнародва  в своя сборник „Сокол“, издаден през 1876 г. Втората редакция влиза в Търновския превод на Стишния пролог и е много известна от XIV в. насетне.[2]

Вторият извор е Житието, което пише за светеца св. патриарх Евтимий Търновски. Основен сюжет в житието е борбата на св. Иларион против еретиците и оборването на техните вярвания и аргументи. За целта св. Евтимий е употребил една от най-известните литературни творби от епохата с антиеретеческа насоченост – Догматическо всеоръжие от монаха Евтимий Зигавин. Конкретните сведения за живота на св. Иларион обаче са малко.[3]

Това, което може да се извлече от двете творби за житейския път на Мъгленския епископ е следното. Живял е през XII в. – бил е съвременник на император Мануил I Комнин (1143 – 1180). В Житието се разказва, че е отгледан от видни и благочестиви родители. Когато навършил 18-годишна възраст, оставил родния си дом и се замонашил в един от близките манастири. Там в последствие той бил избран за игумен. Прочувайки се с  благочестивия си живот, по-късно бил ръкоположен от Охридския епископ Евстатий за епископ на град Мъглен. На това служение св. Иларион се прославил като ревностен борец против ереси и стълб на православната догматика и св. Предание. Св. Евтимий разказва, че той отклонил от ерес самият император Мануил Комнин. Следи обаче от неговото почитане в Константинопол не са открити. Неговата успешна проповед сред еретиците – вероятно смесица между богомили и павликяни обръщането на мнозина от тях към Православието и личният му благочестив живот оставили траен спомен в околностите на град Мъглен.  Това допринесло за изграждане на почитание към Божия угодник, а гробът му се превърнал в място за поклонение и за търсене на неговото застъпничество пред Бога.[4]

На фона на станалото със св. Иларион трябва да се има предвид и методиката, чрез която Православният календар се обогатявал с новопросияли светии по онова време. Норочното богослужебно последование за канонизация е нов елемент в православната традиция и навлиза едва през XIX в. Практиката, чрез която подвижник на благочестието бивал включван в сомна на светиите се крепи на утвърдената почит към светеца от местното население, монашество и духовенство. Тази почит задължително е установена върху паметта за светията като православен мъченик или като за благочестив православен християнин и върху чудесни знамения като чудеса и изцерения по неговата молитва приживе и сред смъртта, нетление на мощите или мироточене от тях.[5]

Именно това се случва със св. Иларион. Св. патриарх Евтимий разказва, че мощите на светеца се прочули с много чудеса. По допускане на местните светски и църковни власти светите мощи били пренесени в храма на манастира, който св. Иларион основал – „Св. Апостоли“. Почитта към св. Иларион от населението и духовенството, макар и все още на местно ниво, привлякла вниманието на цар Калоян (1197 – 1207). Вероятно пред втората половина на 1205 г. българските войски завладели град Мъглен. Цар Калоян наредил мощите на местно почитания Божий угодник да бъдат пренесени в българската столица Търново.[6] Това струпване на свети мощи в престолния град преследвало утвърждаването на авторитета на българското царство в Православния свят.[7]

От този момент нататък почитта към св. Иларион надминава регионалното почитание. Започвал нов етап от прославлението на светеца – включването на паметта му в Църковния календар под определена дата и изготвяне Служба и Житие за негова възхвала. Разказът за пренасянето на мощите и житието от св. патриарх Евтимий разказват, че българският църковен глава с целия църковен клир посрещнал светите мощи в Търново и им се поклонил, като отдал почит на Божията благодат у тях и така на самия Бог.[8] По този начин принасянето на мощите на св. Иларион ускорило официализацията на почитта към него в рамките на светото Православие. В деня на неговата почит били четени Разказът за пренасяне на  мощите му, а по-късно и Житието. Поради обстоятелството, че Разказът за пренасяне на мощите бил съставен и употребяван вместо Житие на светеца, то той бил включен в Пролога – сборник с кратки житийни текстове, които се четат в деня на съответните светии. Възхвални текстове отпреди началото на XIII в. не са открити.

Подобен е случаят със св. Серафим Софийски чудотворец.[9] Продължителната почит на местно ниво, която привлече вниманието на църковната общественост, бе последвана от изследване на живота му и включване в календара на Православието. Канонизирането на св. Серафим прочу България по още един светъл повод в православния свят. Огромното множество от чудеса, които свидетелстват за светостта на архиепископ Серафим са свързани с вярващи българи. Сходен предходник на това събитие е прославата на св. Иларион. По същият начин Българското царство, посредством пренасянето в българската столица на мощи на светци, които са все още в начален етап от своята прослава и почитани на местно ниво допринася за тяхната общоправославна почит. Много подходящ пример е този със св. Филотея Темнишка (празнува се на 28 май). Нейното почитане е имало толкова ограничен характер, че следи от него, преди пренасянето на мощите на светицата в Търново, не се откриват в православната литература на епохата. Примерите могат да се продължат с този на св. Петка Епиватска (празнува се на 14 октомври). Трябва да се отбележи обаче, че още преди пренасянето на мощите на светицата в българската столица за нея вече се изготвяли православни възхвални текстове и се е пристъпило към поместването й в празничния календар на Православието.

В заключение трябва да се посочи, че прославлението на св. Иларион Мъгленски и посочените св. Петка и св. Филотея е само малка част от българския принос към св. Предание на Православието. Съвсем закономерно обаче, една от най-ярките страници на българският принос е прославата на всички светии, произлезли от българския народ, както и на светии, които не са българи по род, но получили, по Божий промисъл, прослава посредством поместната българската православна църква.


[1] След като бе представен пред аудиторията на Български исторически четения, провели се на 21 май, 2016 г., докладът бе публикуван на страниците на онлайн списание „Алманах – списание за хуманитарни науки“, бр. 5, 2016, с. 38 – 42 (https://drive.google.com/file/d/0BwqudELYWq-Lb2o4OVZDMjJIZG8/view , последно посетен: 29.01.2017). Докладът се препечатва тук без изменения.

[2] Иванов, Й. Български старини из Македония (фототипно издание), С., 1970,  с. 418 – 422; Стара българска литература (СБЛ), т. 4, Житиеписни творби, С., 1986, с. 379, 623 – 624 и посочената там литература.

[3] Kałužniacki, Е. Werke des Patriarchen von Bulgarien , Wien, 1901,  pp. 27 – 58 (https://ia600209.us.archive.org/1/items/werkedespatriar00kagoog/werkedespatriar00kagoog.pdf  , последно посетен: 14.08.2016), срв. ново издание под състав. на D. Кеnanov, Велико Търново, 2010; СБЛ, т. 4, с. 89 – 108, 531 – 537; Същият превод с някои корекции и допълнения към литературата у Патриарх Евтимий. Съчинения (съст. Кл. Иванова), С. 1990, с. 58 – 82, с. 262 – 267. Срв. и Старобългарска литература. Еницклопедичен речник (съст. Д. Петканова), Велико Търново, 2003, с. 178 – 179 и посочената там литература.

[4] Патриарх Евтимий. Съчинения, с. 58 и сл.

[5] Темниковский, Е. Н. Канонизация святых, В: Православная богословская энциклопедия, Санкт-Петербург, т. 7, 1907, с. 253 – 268; Живов, В. Светостта. Кратък речник на агиографските термини (прев. Е. Димитров), С., 2002, с. 36 – 41; Стоянова, И. За канонизацията на светиите, В: Преславска книжовна школа, т. 5, 2000, с. 327 – 334.

[6] СБЛ, т. 4, с. 379.

[7] Срв. например Панова, Р. Столичният град в културата на средновековна България, С., 1995, с. 92

[8] Патриарх Евтимий. Съчинения, с. 79; СБЛ, т. 4, с. 379.

[9] Срв. Обзор на прославлението на св. Серафим Софийски чудотворец – http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=197022 (последно посетен: 25.08.2016)

Свързани публикации:

Св. Иларион Мъгленски – един от закрилниците на българските земи (nasledstvobg.com)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)

Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.) І. Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй воловете си и не задържай

Обръщение на Софийска св. митрополия по повод видеоклип на „Пайнер“ със сцени на оскверняване на храм от Софийска епархияОбръщение на Софийска св. митрополия по повод видеоклип на „Пайнер“ със сцени на оскверняване на храм от Софийска епархия

Източник: mitropolia-sofia.org Реакция на Софийска света митрополия по повод видеоклип на „Пайнер“, съдържащ сцени на оскверняване на храм от Софийска епархия. „Посоченото аудиовизуално произведение е заснето на територията на православен

Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400)Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400)

На 15 юни се отбелязва паметта на един от българските светии, станали духовни светлина и водачи за други народи – св. Ефрем, патрирах Сръбски. Св. Ефрем, патриарх Сръбски, бил „по