Вместо църква в Русе, военен клуб в Атина

Майор Петрос

Доц. д-р Йордан Василев, историк

Източник: desant.net

Българинът Зафир Сароглу живее през средата и втората половина на XIX в. Родом е от Русе, но прекарва по-голямата част от живота си в Русия, а след това в Гърция, където почива. Наследява значително благосъстояние от роднините си, което допълнително увеличава чрез сполучлива търговия и се превръща в един от най-заможните жители на Атина през 70-те и 80-те години на деветнадесетото столетие. Възпитан в любов към отечеството си, Зафир Сароглу посещава на няколко пъти родния си град, дарява средства за облагородянане на местния храм „Св. Троица“, изгражда два параклиса и подпомага бедни деца. В Русе Зафир Сароглу се запознава с Доростолски и Червенски митрополит Григорий, когото превръща в свой довереник по отношение на благотвориелните си дела. Русенецът изготвя завещание, чрез което отделя средства за нов храм в града, болница, духовно училище и поддръжка на хора в нужда. За всички свои планове Зафир Сароглу уведовяма митрополит Григорий, на когото изпраща и копия от всичките си завещания. Независимо от това, след смъртта на дарителя през 1887 г., се появава неизвестно до тогава завещание, което анулира предходните. Налице са основателни съмнения за манипулация, което провокира митрополит Григорий към съдебно дело. Съдебният иск оставя силно впечатление за своето време в България и Гърция, но е загубено от българската страна. Според някои историци в основата на манипулацията и подмяната на завещанията е Петър (Петрос), синът на Зафир Сароглу, който завършва гръцко военно училище, погърчва се и в крайна сметка се превръща в наследник от баща си на състояние от около 2.7 млн. златни френски франка. Част от средствата Петрос употребява за построяването на военен клуб в Атина. В настоящата статия доц. д-р Йордан Василев проследява сбито някои от основните събития около живота и завещанието на Зафир Сароглу .

Вместо църква в Русе, военен клуб в Атина

През 1870 г. Зафир Сароглу живее в Русия, където се занимава с търговия в съдружие с двамата си вуйчовци. Те умират неженени и цялото си състояние оставят на него, като с малка част трябва да направи дарение за Русе, където са родени. Зафир изпълнява съвестно заръката и превежда 40 хил. рубли, с които да се сътвори голям параклис на пристанището.

Жени се за гъркинята Анна и им се раждат три деца – Петър, Мария и Олга. През 1979 г. цялото семейство се преселва в Атина, където Зафир също се заема с търговия. Той има връзки с търговци от Русия, Западна Европа, Египет и цялата Османска империя. По суша и море превозва големи товари и неговата стока винаги е търсена. Печели добре и затова може да си позволи да живее на широка нога. Купува 4-етажна къща в Атина и вила в Пирея, притежава конен манеж, децата му обучават английски и френски гувернантки, движи се с карета, запрегната с 4 коня.

На два пъти посещава  родния си град Русе, свързва се с владиката и му обещава, че ще дари пари за построяването на голяма черква. Сполетява го обаче голямо нещастие – умира дъщеря му Мария и той отлага третото си пътуване до Русе, при което е трябвало да се уточнят подробностите по строежа на храма. А известни грижи му създава и неговият син Петър, който завършва военно училище в Атина, става офицер и се погърчва – сменя името си на Петрос и започва да ненавижда всичко българско. Въпреки че получава офицерска заплата, която никак не е малка, непрекъснато иска пари от баща си, защото е станал колекционер на картини и бижута. Зафир му дава с надеждата, че между тях ще се запази връзката като баща и син, но Петрос все повече се отчуждава. Сменя и фамилното си име и започва да се нарича Саротлио.

Зафир е силно засегнат и написва завещание, според което дъщеря му Олга наследява 1,5 млн. златни френски франка, цялото му недвижимо и движимо имущество, а другите си пари – 2,7 млн. златни френски франка, завещава на русенската митрополия и на общината за построяването на черква и за модернизиране на гарата и пристанището. Умира през 1902 г. и тогава отварят завещанието му, според което Петрос не получава нищо. Той не оспорва дела на сестра си Олга, но завежда дело с иск за сумата от 2,7 млн. златни френски франка, завещани на русенската митрополия и на общината.

Намира лекари, явно платени от него, които дават показания, че са лекували Зафир от остра форма на склероза и това дава основание на адвокатите на Петрос да обявят, че когато е направил завещанието си, е бил невменяем, поради което трябва да се смята за невалидно. Олга пише писмо до русенския митрополит Герасий /става дума за Доростолски и Червенски митрополит Григорий – бел. ред. /, с което го уведомява за създалата се ситуация.

Той, заедно с кмета, отиват в София и търсят съдействие от правителството. Обещават им, че ще направят необходимото, но впоследствие се оказва, че никой не си е мръднал пръста по въпроса. В Гърция делото се води на няколко инстанции и накрая върховният съд признава правото на ищеца Петрос Саротлио, така той става собственик на 2,7 млн. златни френски франка. Неговите приятели и познати очакват, че ще ги изполва за задоволяване на колекционерските си страсти и с тях ще купува картини и бижута.

Петрос обаче е замислил друго – купува терен в широкия център на Атина с площ от 3,5 дка за 450 хил. златни френски франка и започва строителство. След 2 г. се появява внушителна сграда в древногръцки стил, която Петрос обявява за Дом на офицерите. На тържественото откриване присъстват кралят и кралицата. Днес военният клуб в Атина е по-известен като двореца Саротлио, а в гръцката столицата има паметник на майор Петрос.

Заглавна снимка: майор Петрос

Свързана публикация:

Битката за завещанието на Зафир Сароглу през погледа на Марко Балабанов (nasledstvobg.com)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Излезе от печат книгата на доц. д-р Андрей Аладжов „Обиците в Преславското съкровище“Излезе от печат книгата на доц. д-р Андрей Аладжов „Обиците в Преславското съкровище“

Източник: naim.bg Хабилитационният труд на доц. д-р Андрей Аладжов, Секция за средновековна археология на НАИМ при БАН, „Обиците в Преславското съкровище“ е едно своеобразно продължение на изучаването и представянето на

Житие на св. Пимен Зографски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и проповедникЖитие на св. Пимен Зографски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и проповедник

На 3-ти ноември Българската православна Църква празнува паметта на забележителния и облагодатен български зограф, строител и проповедник св. Пимен Зографски († 1620 г.). Свети Пимен бил родом от град Средец,

Втората част на книгата „Свещеници от Софийска епархия – изповедници и безкръвни мъченици за вярата Христова през годините 1944 -1959“ излезе от печатВтората част на книгата „Свещеници от Софийска епархия – изповедници и безкръвни мъченици за вярата Христова през годините 1944 -1959“ излезе от печат

Източник: bg-patriarshia.bg С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит излезе от печат книгата „Свещеници от Софийска епархия – изповедници и безкръвни мъченици за вярата Христова през