Св. Серафим Саровски Чудотворец (1754/9 – 1832) – Житие и Акатист

Рубрика: Светила на Православието XIX – XX в.

В началото на всяка година, на 2 (15) януари, се празнува паметта на един от най-обичаните светии в православния свят, на забележителния чудотворец и наставник, оставил скъпоценно духовно наследство, което се чете и препрочита от поколения православни християни – св. Серафим Саровски (1754/9 – 1832). Паметта на св. Серафим се празнува и на 19 юли (1 август) – Намиране на мощите на св. Серафим Саровски (1903 г.)

Житие на св. Серафим Саровски (1754/9 – 1832)

Преподобни Серафим, Саровският старец, бил родом от Курск и произхождал от благочестиви и състоятелни родители, по фамилия Мошнини, принадлежащи към известно търговско съсловие в града; той се родил на 19 юли 1759 г. и в светото Кръщение бил наречен Прохор. Баща му Исидор имал голямо усърдие към Божиите храмове, а майка му Агатия, още повече от мъжа си, била почитана за своето благочестие и благотворителност. В третата година от живота си Прохор загубил баща си и негова единствена възпитателка останала благочестивата му майка, под чието ръководство той израснал в християнско благочестие, в любов към молитвата и Божия храм.

От ранно детство над блажения се проявявал дивният Божий покров, явно посочвайки в него благодатен Божий избраник. Веднъж майка му, оглеждайки постройката на църквата, започната още от мъжа й, взела със себе си седемгодишния Прохор на самия връх на строящата се камбанария. По невнимание детето паднало от камбанарията. Агатия с ужас изтичала, мислейки, че се е пребило до смърт, но с удивление и радост го видяла стоящ на нозете си, здраво и невредимо. Така над благодатния отрок се изпълнили думите от Писанието: „зло няма да ти се случи, и рана няма да се приближи до твоето тяло; защото ще заповяда на ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си“ (Пс. 90:10 – 12).

В десетата му година започнали да учат Прохор да чете и пише и той започнал бързо да усвоява църковния език, показвайки светъл ум и памет, и същевременно украсявайки се с кротост и смирение. Но внезапно се разболял тежко, така че домашните му не се надявали да оздравее. В това тежко за него време Прохор видял в сънно видение Пресвета Богородица, Която обещала да го посети и да го изцели от болестта му. Скоро думите на Божията Майка се сбъднали. По това време през Курск минавало кръстното шествие начело с чудотворната икона на Пресвета Богородица „Знамение“. Поради дъжда и калта кръстното шествие, за да съкрати пътя си, преминало през двора на Мошнина. Благочестивата Агатия побързала да изнесе болния си син, допряла го до чудотворната икона на Божията Майка, след което детето оздравяло напълно.

Благочестивият Прохор се трудел с любов над книжното учение, изучавайки Свещеното Писание и други божествени и душеполезни книги, устремявайки целия се ум към Бога, от любов към Когото пламтяла чистата му душа. Междувременно, по-големият му брат, който се занимавал с търговия, започнал по малко да го приучава към нея, но той не чувствал влечение към тази работа; душата му се стремяла да придобие духовно съкровище, нетленно и неизчерпаемо. Нямайки възможност да посещава божествената Литургия в делничните дни, Прохор въпреки това не пропускал почти нито един ден без посещение на Божия храм и на разсъмване ставал, за да изслуша утренята; в неделните и празничните дни той особено обичал на свобода да се занимава с четене на духовно-поучителни книги, при което понякога четял на глас на своите връстници, но повече предпочитал уединението и безмълвието. От майката не останали скрити наклонностите на сина, но тя не се противяла на желанието му. И когато благочестивият младеж навършил седемнадесет години, той твърдо решил да остави света и с благословението на майка си, която го благословила с меден кръст, с който никога не се разделил, се посветил на монашеския живот.

Като оставил света, блаженият най-напред отишъл на поклонение в Киево-Печерската лавра, където един прозорлив затворник, на име Доситей, предвиждайки в лицето на младежа добър Христов подвижник, го благословил да отиде да се спасява в Саровската пустиня.

Изпълнявайки завета на прозорливия старец, Прохор дошъл в Саровската пустиня, където бил приет с любов от настоятеля, стареца Пахомий, кротък и смиреномъдър монах, който много се подвизавал в пост и молитва и бил образец за монасите. Предвиждайки добрата воля на Прохор, той го причислил към послушниците и го дал да се учи при стареца Йосиф, който бил касиер на обителта. Намирайки се в килийно послушание при стареца, Прохор с ревност изпълнявал всички манастирски правила и устави и различните братски послушания: в хлебопекарната, в просфорната, в дърводелската работилница; освен това изпълнявал и задълженията на клисар в храма. Никога не стоял празен, но винаги се стремял да се пази с работа от скуката, която смятал за едно от най-опасните изкушения за монаха.

На църковните служби Прохор идвал преди всички и стоял неподвижно по време на цялото богослужение, колкото и продължително да било то. Извън църквата обичал да се уединява в килията си. Занимавайки се с ръкоделие или с някакво друго послушание, той непрестанно имал в паметта и сърцето си Иисусовата молитва, с чиято сила побеждавал различните вражески изкушения. Като не се задоволявал с тишината и безмълвието на Саровската обител, младият подвижник, съревнувайки на някои старци, които, с благословението на настоятеля, се отдалечили в пълно уединение от манастирската ограда във вътрешността на манастирската гора – с благословението на своя старец Йосиф в свободните си часове също се уединявал в гората за молитвено безмълвие. С молитвата той съединявал въздържание и пост, като в сряда и петък не вкусвал никаква храна, а в другите дни я приемал само веднъж. Всички имали уважение и любов към необикновения подвижник, чиито постоянни и дивни подвизи било трудно да се скрият, въпреки дълбокото му смирение. Особена любов и доверие към него проявявали, като към свое родно чедо, старците Пахомий и Йосиф. Тази любов и всеобщо уважение на Саровските монаси към младия Христов подвижник особено ясно се проявили при следния случай.

След като прекарал в Саровската пустиня осем години като послушник, на 18 август 1786 г., на 27-ата година от раждането си, Прохор се удостоил с пострижение в монашески образ, при което му било дадено ново име – Серафим. С приемането на монашески чин самото значение на новото име, напомняйки му за чистотата и пламенното служение на Ангелите на Бога, издигнало в него още по-силно желание и свята ревност да служи на Господа. Младият монах удвоил своите трудове и подвизи и започнал да държи себе си още по-уединено, потапяйки се във вътрешно богомислено съзерцание.

След малко повече от година преподобният бил посветен в иеродяконски сан. Оттогава той около шест години почти непрестанно служел в този сан, прибавяйки към трудовете – трудове, и към подвизите – подвизи, горейки духом и пламтейки от Божествена любов. Нощите на неделните и празничните дни той прекарвал в бодърстване и усърдна молитва, без отдих, стоейки на молитвено правило до самата литургия; след края на Божествената служба оставал дълго в храма, привеждайки в ред свещената утвар и грижейки се за чистотата на Господния олтар. И при всичко това блаженият Серафим почти не чувствал трудовете, не се изморявал, не се нуждаел от продължителен отдих след тях, често съвсем забравял за храна и питие и като отивал да почива, скърбял за това, че човек не може, удобно на Ангелите, непрестанно да служи на Бога.

В 1793 г., в тридесет и петата си година, преподобният бил ръкоположен в иеромонашески сан. И в този сан, както и преди, но с още по-голяма любов, той продължавал непрестанното свещенослужение, причастявайки се всекидневно с вяра и благоговение със светите Христови Тайни.

Скоро след това преподобният Серафим приел върху себе си още по-висш подвиг и се отдалечил в пустинята. Това станало след смъртта на неговия любим началник и наставник, блажения старец Пахомий, който преди смъртта си го благословил за този подвиг.

Килията на преподобния се намирала в гъста борова гора, на брега на река Саровка, на висок хълм, на 5-6 версти от манастира, и се състояла от една дървена стаичка с печка. Под килията преподобният устроил неголяма градина, а след това и пчелин, които заградил с ограда. Недалече от него живеели в уединение други саровски отшелници и цялата околна местност, състояща се от различни възвишения, осеяна с гори, храсталак и килии на пустинножители, напомняла светата Атонска гора. Затова преподобният нарекъл своя пустинен хълм Атонска гора, като дал и на другите, най-уединени места в гората, имена на различни свети места: Йерусалим, Витлеем, Йордан, потока Кедрон, Голгота, Елеонската планина, Тавор – като най-живо представяне на свещените събития от земния живот на Спасителя, на Когото той окончателно предал своята воля и целия си живот.

Упражнявайки се непрестанно в четене на светото Евангелие, той особено обичал да чете на тези места за съответстващите на имената им евангелски събития. В своята Витлеемска градина той възпявал евангелското славословие: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“. На брега на Саровка, като на бреговете на Йордан, той си спомнял за проповедта на Йоан Кръстител и кръщението на Спасителя. Беседата на Господа на планината за деветте заповеди на блаженствата слушал на една планина, намираща се близо до Саровка, а на друго възвишение, наречено планина на Преображение, съзерцавал в мислено присъствие заедно с апостолите славата на Преобразилия се Господ. Скривайки се във вътрешността на гъстата гора, той си спомнял по Евангелието молитвата на Господа за чашата и трогнат от дъното на душата си от Неговите вътрешни страдания, със сълзи отправял молитви за своето спасение. На така наречената от него Елеонска планина той съзерцавал славата на Възнесението на Христа на небето и сядането Му отдясно на Бога.

Преподобният Серафим винаги носел едни и същи дрехи, прости, дори бедни: износена калимавка, подрасник от бяло платно, кожени ръкавици, кожени дълги чорапи и цървули; върху подрасника му неизменно висял същият кръст, с който някога го благословила майка му; на гърба му висяла торба, в която постоянно носел със себе си светото Евангелие, напомнящо му за спасителното носене на благото иго и лекото бреме Христово. Цялото време на ревностния Христов подвижник преминавало в непрестанни молитви и псалмопения, четене на свещените книги и телесни трудове.

При студено време преподобният събирал съчки и сечал дърва за отопляване на килията си. През лятото работел в малката градинка, от която се прехранвал. За наторяване на земята той ходел за мъх по блатисти места в горещите летни дни. Когато отивал там, съблечен и препасан само през кръста, комарите и други насекоми жестоко уязвявали тялото му, така че то се подувало и дори посинявало. Но Божият подвижник доброволно търпял заради Господа и дори се радвал, защото, както казвал впоследствие, „страстите се премахват със страдания и скърби – или доброволни, или изпращани от Промисъла“, и затова, за най-съвършено и надеждно очистване на душата той приемал върху себе си доброволни страдания.

Преподобният всеки ден извършвал монашеското молитвено правило по Следовния Псалтир, по чина на древните християнски пустинножители; в свое време пеел и четял 1-ви, 3-и, 6-и и 9-и часове, вечерня, малко повечерие, вечерни молитви, при това често, вместо вечерно правило, правел по хиляда поклона на един път, четял полуношницата и други църковни служби. Изучил от собствен опит всички начини и степени на молитвата, той възлизал не само до подвига на така наречената умна молитва, но и до най-високата степен на молитвено съзерцание, когато умът и сърцето биват съединени в молитва, помислите не са разсеяни и сърцето се съгрява от духовна топлота, в която възсиява Христовата светлина, изпълвайки с мир и радост целия вътрешен човек.

Така, спасявайки се в пустинята през седмицата, свети Серафим в навечерието на празничните и неделните дни идвал в Саровската пустиня, слушал вечернята, всенощното бдение или утренята и след ранната литургия се причастявал със светите Тайни, след което до вечернята приемал идващите при него по свои нужди братя, и след това си взимал хляб за през седмицата и се връщал в пустинната си килия. Цялата първа седмица на Великия пост прекарвал в манастира и в тези дни постел, изповядвал се и се причастявал със светите Тайни.

С молитвените подвизи блаженият старец съединявал подвизите на голямо въздържание и пост. В началото на своя пустинен, отшелнически живот той се хранел с твърд и сух хляб, който вземал със себе си от обителта в неделя, за цяла седмица, но и от това количество той отделял голяма част за горските животни и птици, които много го обичали и често посещавали мястото на молитвените му подвизи. Впоследствие преподобният още повече усилил своя пост, отказвайки се и от хляба, и приучил тялото си на такова въздържание, че се хранел, по думите на Апостола, „работейки с ръцете си“, само със зеленчуците от своята градина. През първата седмица на Великия пост той не приемал никаква храна до причастяването със светите Тайни в събота. След като съвсем престанал да взема хляб от обителта, той в продължение на две години и половина живял без никаква издръжка от нея и братята недоумявали с какво се хранел старецът през това време, не само през лятото, но и през зимата; едва малко преди смъртта си старецът разказал на някои близки, че около три години се хранел само с отвара от тревата сладък бъз, която събирал през лятото и сушал за зимата.

В 1806 г. настоятелят на Саровската обител, старецът Исаия, поради своята болест и преклонна възраст, се оттеглил от делата на настоятелството и братята единодушно избрали на негово място преподобния Серафим. Но той се отклонил от това, както поради своето дълбоко смирение, така и поради изключителната си любов към пустинята и безмълвието.

Приближавайки се към края на многотруден живот, преподобният не само не смекчил скърбите си, но към предишните си подвизи добавил нови трудове и подвизи. В последните години от живота си старецът спял седнал на пода, облегнат с гръб на стената и протегнал нозе; понякога прекланял глава на камък или на дървен пън или лягал на чували, тухли и пънове, намиращи се в килията му. Храна вкусвал веднъж на ден, вечер; носел прости и бедни дрехи.

Вестта за смъртта на светия старец бързо се разпространила навсякъде, и цялата Саровска околност бързо се стекла в обителта. Особено тежка била скръбта на дивеевските сестри, изгубили в негово лице своя любим духовен отец и пазител, и скръбта им била още по-безутешна, тъй като нямало човек, който би бил в състояние да го замени в качеството му на духовен ръководител.

В продължение на осем дни тялото му стояло открито в Успенската църква. Гроба на блажения старец приготвили на същото място, което било набелязано от него. Още преди погребението Саровската обител се изпълнила с хиляди хора, събрали се от околните страни и губернии. Всички единодушно оплаквали смъртта на благодатния старец. В деня на погребението му след литургията имало толкова много народ, че свещите около ковчега му гаснели от задуха. Погребението било извършено от Саровския игумен Нифонт и многочисленото братство; тялото било предадено на земята от дясната страна на църковния олтар. Над гроба впоследствие бил построен чугунен паметник във вид на гробница, с надпис: „Живя за слава Божия 72 години, 6 месеца и 12 дни.“

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Молитвена възхвала:

АКАТИСТ НА СВЕТИ СЕРАФИМ САРОВСКИ

КОНДАК 1

Избран чудотворче и предивен угодниче Христов, бърз наш помощниче и молитвениче, преподобни отче Серафиме. Величаем прославилия те Господ и ти пеем похвални песни. А ти, като имаш велико дръзновение пред Господа, от всякакви беди освободи нас, които ти зовем: Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

ИКОС 1

Творецът на ангелите те избра изначало да прославиш с твоя живот пречудното име на Светата Троица. Ти се яви като земен ангел и като серафим в плът, като пресветъл лъч на вечното Слънце на правдата животът ти просия. Виждайки преславните твои дела, ние с благоговение и радост ти казваме така: 

Радвай се, правило на вярата и благочестието; радвай се, образец на кротостта и смирението. 

Радвай се, преславно величие на верните; радвай се претихо утешение на скръбните. 

Радвай се, прелюбима похвало на монасите; радвай се, предивна помощ на живеещите в света. 

Радвай се, славо и закрило на Русия; радвай се, свещено украшение на Тамбов. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 2

Виждайки сърдечната ти любов към монашеския живот, преподобни отче Серафиме, майка ти разбра святата Божия воля за тебе и те принесе Богу като съвършен дар, благославяйки те в тесния монашески път със своя свят кръст, който ти си носил на гърдите си до края на своя живот, показвайки велика любов към разпналия се за нас Христос, нашия Бог, Комуто ние всички с умиление зовем: Алилуя. 

ИКОС 2

Небесен разум ти се дарува, свети угодниче Божий: от юноша непрекъснато си мислил за небесното, напуснал си бащин дом заради Царството Божие и Неговата правда. Затова приеми от нас тази похвала: 

Радвай се, богоизбрано чедо на град Курск; радвай се, пречестно клонче на благочестиви родители. 

Радвай се, наследниче на добродетелите на майка си; радвай се, че си научен от нея на благочестие и молитва. 

Радвай се, че си с кръст от майка си благословен за духовни подвизи; радвай се, че до смъртта си ти като светиня си пазил това благословение. 

Радвай се, че си оставил родния дом заради любов към Господа; радвай се, че всички радости на този свят си сметнал за нищо. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 3

Силата на Всевишния те пазеше още от детство, преподобни, защото, като падна от високия храм, Господ те запази невредим, и когато страдаше тежко, сама Владичицата на света ти се яви и ти донесе небесно изцеление, понеже от младини вярно си служил на Бога, всякога зовейки: Алилуя. 

ИКОС 3

Имайки усърдие за подвизи в монашеския равноангелски живот, си отишъл в светия град Киев на поклонение на Печерските преподобни и от устата на преподобния Доситей си получил заповед да отидеш в Саровската пустиня. С вяра отдалеко си разцелувал това свято място и заселвайки се там, си завършил своя богоугоден живот. Ние, удивлявайки се на това Божие промишление за тебе, с умиление ти пеем: 

Радвай се, ти, който си се отказал от светската суета; радвай се, ти, който пламенно си пожелал небесното отечество. 

Радвай се, ти, който си възлюбил Христа с цялото си сърце; радвай се, ти, който си възприел благото Христово иго. 

Радвай се, ти, който си изпълнен със съвършено послушание; радвай се, ти, верен пазителю на светите Господни заповеди. 

Радвай се, ти, който си утвърдил молитвено ума и сърцето си в Бога; радвай се, непоколебими стълбе на благочестието. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 4

Като си усмирил бурята на злите напасти, преминал си целия тесен и скръбен път на монашеския подвиг, понесъл си ярема на пустинния живот, затвора и мълчанието, многонощното бдение и така с Божията благодат, преминавайки от сила в сила, от деяния към Боговидение, преселил си се в горните обители, където с ангелите пееш на Бога: Алилуя. 

ИКОС 4

Слушайки и виждайки твоя свят живот, преподобни отче Серафиме, всички твои братя ти се удивляваха и идвайки при тебе, се поучаваха от твоите слова и подвизи, прославяйки Господа, дивен в Своите светии. А ние всички с вяра и любов те възхваляваме, преподобни отче, и ти пеем така: 

Радвай се, ти, който си принесъл изцяло себе си в жертва на Господа; радвай се, че си се издигнал на висотата на базстрастието. 

Радвай се, добропобедни войне Христов; радвай се, благи и верни рабе на Небесния Домовладика. 

Радвай се, непосрамени ходатаю за нас, пред Господа; радвай се, наш усърден молитвениче към Богородица. 

Радвай се, пустинен крине на пречудното благоухание; радвай се, непорочен съсъде на Божията благодат. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски Чудотворче. 

КОНДАК 5

Божествена светлина осия твоето жилище, преподобни, когато ти лежеше болен и на смъртен одър, и Сама Пречистата Дева, заедно със светите Апостоли Петър и Иоан, дойде при тебе и като докосна главата ти, каза: Този е от Нашия род. Незабавно излекуван, запял си с благодарност на Господа: Алилуя. 

ИКОС 5

Врагът на човешкия род, като видя чистия ти и свят живот, преподобни Серафиме, поиска да те погуби; доведе при тебе зли хора, които незаконно те изтезаваха и едва жив те оставиха; ти, отче свети, като кротко агне си претърпял всичко и само си се молил на Господа за обиждащите те. Затова, като се удивляваме на твоето незлобие, ние всички ти пеем: 

Радвай се, ти, който в кротост и смирение си подражавал на Христа Бога; радвай се, който с незлобие си победил духа на злобата. 

Радвай се, усърден пазителю на душевната и телесна чистота; радвай се, пустиннико, преизпълнен с благодатни дарове. 

Радвай се, богопрославен и прозорлив подвижниче; радвай се, предивни и богомъдри наставниче на монасите. 

Радвай се, похвало и веселие на светата Църква, радвай се, славо и украшение на Саровската обител. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Сарoвски чудотворче. 

КОНДАК 6

Саровската пустиня проповядва твоите подвизи и трудове, богоносни угодниче Христов. Като си подражавал на Божия пророк Илия и на Господния Кръстител Иоан, си облагоухал с молитва дебрите и лесовете и си се уподобил на многоплодно растение, отрипано с даровете на Светия Дух. С Неговото действие си извършил много и преславни дела, като си въодушевил верните да възпяват Подателя на благата: Алилуя. 

ИКОС 6

Изгря като нов Боговидец, подобен на Мойсей, блажени Серафиме. Защото, извършвайки непорочна служба в Господния олтар, си се сподобил да видиш Христа, идващ с безплътните сили в храма. Като се удивляваме на това Божие благоволение към тебе, те възпяваме така: 

Радвай се, преславен боговидче; радвай се, защото си озарен от трисиянна светлина. 

Радвай се, служителю верен на Пресветата Троица; радвай се, украсено жилище на Светия Дух. 

Радвай се, защото с телесните си очи си видял Христа с ангели; радвай се, защото в земното тяло си предвкусил райската сладост. 

Радвай се, защото си наситен с хляба на живота; радвай се, защото си напоен с безсмъртно питие. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 7

Човеколюбецът Господ, желаейки да яви в теб, преподобни, Своето неизказано милосърдие, показа те като истинско богоозарено светило, защото с твоите думи и дела си привеждал всички към благочестието и Божията любов. Затова, просветени със сиянието на твоите подвизи и наситени с хляба на твоето учение, ние усърдно те величаем и на прославящия те Христа пеем: Алилуя. 

ИКОС 7

Като видяха в тебе нов Божий избраник, верните се притекоха към тебе в скърби и болести; ти не си отхвърлил обременените от скърби, но си източил за тях изцеление, дарувайки им утешение, молитвен наш застъпниче. Затова по цялата руска земя се известяваше за твоите чудеса и чедата ти те славеха така: 

Радвай се, добър наш пастирю; радвай се, милостиви и кротки отче. 

Радвай се, бърз и благодатен наш лекарю; радвай се, милосърдни целителю на нашите немощи. 

Радвай се, бърз помощниче в бедите и скърбите; радвай се, пресладостен умирителю на смутените души. 

Радвай се, истинни предсказателю на бъдещето; радвай се, прозорливи изобличителю на скритите прегрешения. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 8

Странно чудо виждаме в тебе, преподобни: защото, немощен и отруден старец, хиляда дни и хиляда нощи си прекарал в молитва на камъка. Кой може да изброи твоите страдания и борби, които си претърпял, блажени отче, въздигайки преподобните си ръце към Бога, побеждавайки безплътните и пеейки Господу: Алилуя. 

ИКОС 8

„Цял си желание, цял си сладост, сладчайши Иисусе.“ Така си възклицавал в молитвите си, отче, сред пустинното безмълвие. А ние, помрачените от суета и погубилит в грехове целия си живот, възхваляваме твоята любов към Господа и ти пеем така: 

Радвай се, ходатаю за спасение на любещите и почитащите те; радвай се, изправление на грешните. 

Радвай се, безмълвниче и предивен затворниче; радвай се, усърден наш молитвениче. 

Радвай се, че с пламенна любов си обикнал Господа; радвай се, че с огнена молитва си унищожил вражите стрели. 

Радвай се, неугасима свещ, пламтяща с молитва в пустинята; радвай се, светилниче горящ и светещ с духовни дарования. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 9

Цялото ангеско естество се удиви на странното видение: на затворилия се старец се яви Царицата на небето и земята и му заповяда да открие своя затвор и да не възпира православните люде да влизат при него, но да научи всички да пеят на Христа Бога: Алилуя. 

ИКОС 9

Красноречивите витии не могат да изрекат силата на твоята любов, блажени: защото цял си се предал в служба на всички идващи при тебе, изпълнявайки заповедта на Божията майка, и си бил на недоумяващите – благ съветник, на униващите – утешител, на заблудените – кротко вразумление, на болните – лекар и целител. Затова ти пеем: 

Радвай се, защото от света в пустинята си се заселил, за да придобиеш добродетелта; радвай се, защото от пустинята си се върнал в обителта, за да сееш семената на добродетелта. 

Радвай се, защото си осиян с благодатта на Светия Дух; радвай се, защото си изпълнен с кротост и смирение. 

Радвай се, защото си чедолюбив отец на идващите при тебе; радвай се, който ги ободряваш и утешаваш с думи на любов. 

Радвай се, който идващите при тебе си наричал „радост“ и „съкровище“; радвай се, че заради твоята свята любов си се сподобил с радостите на Небесното Царство. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 10

Достигна края на своя спасителен подвиг и в коленопреклонна молитва предаде светата си душа в Божиите ръце. Светите ангели те възнесоха горе при престола на Вседържителя, за да пребъдваш с всички светии в незалязваща слава, пеейки хвалебна песен на най-святото Слово: Алилуя. 

ИКОС 10

Стена на всички светии и радост на монасите, Пресветата Дева ти се яви пред твоята смърт, известявайки близкото ти заминаване при Бога. Ние, удивлявайки се на посещението на Божията Майка, те възпяваме: 

Радвай се, лицезрителю на Царицата на небето и земята; радвай се, възрадван от явяването на Божията Майка. 

Радвай се, че от Нея си получил вест за преселване на небето; радвай се, че с праведна кончина си доказал светостта на своя живот. 

Радвай се, че в молитва пред иконата на Божията Майка си предал на Бога умиления си дух; радвай се, че с безболезнена кончина си изпълнил твоето пророчество. 

Радвай се, че си увенчан с венеца на безсмъртието от ръцете на Вседържителя; радвай се, че си наследил с всички светии райското блаженство. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 11

Като принасяше непрестанно пение на Пресвета Троица, преподобни, с целия си живот си се явил велик подвижник на благочестието за вразумяване на заблудените, за изцеление на душевно и телесно болните. Ние, благодарейки на Господа за тази Негова милост, винаги Му пеем: Алилуя. 

ИКОС 11

Пресветъл светилник си бил в живота, богоблажени отче, и след смъртта си засиял като лъчезарно светило на руската земя; източваш от честните си мощи потоци чудеса за всички, които с вяра и любов се притичат към теб. Затова като топъл молитвеник и чудотворец те възпяваме: 

Радвай се, защото си прославен от Господа с много чудеса; радвай се, защото с твоята любов си засиял в целия свят. 

Радвай се, верен последователю на Христовата любов; радвай се, утешение на всички, търсещи твоята помощ. 

Радвай се, неизчерпаем източниче на чудеса; радвай се, изцелителю на болните и немощните. 

Радвай се, неизчерпаемо кладенче на целебна вода; радвай се, защото с твоята любов си обхванал цялата земя. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 12

Като знаем твоята благодат и велико дръзновение пред Бога, преподобни отче, просим: моли се горещо на Господа да запази Своята света Църква от неверие и разкол, от беди и напасти, за да пеем заедно с тебе, благодетелю наш пред Бога: Алилуя! 

ИКОС 12

Възпяващи твоята прослава, ние те облажаваме, преподобни отче, като силен молитвеник, утешител и застъпник за нас пред Господа, и с любов ти пеем: 

Радвай се, похвало на православната Църква; радвай се, щит и ограда на нашето отечество. 

Радвай се, пътеводителю на всички към небето; радвай се, защитниче наш и покровителю. 

Радвай се, че си извършил много чудеса с Божията сила; радвай се, че с дрехата си мнозина немощни си изцерил. 

Радвай се, че си победил всички дяволски козни; радвай се, че си покорил дивите зверове с кротостта си. 

Радвай се, преподобни Серафиме, Саровски чудотворче. 

КОНДАК 13

О, предивни угодниче и велики чудотворче, преподобни отче наш Серафиме, приеми това наше малко моление, възнесено към тебе в похвала, и като стоиш сега пред престола на Царя на царете, нашия Господ Иисус Христос, моли за всички нас да получим Неговото милосърдие в Съдния ден и с радост да Му пеем: Алилуя 

(Този кондак се чете 3 пъти, а после се повтаря икос 1-ви и кондак 1-ви) 

МОЛИТВА 1

О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички, прибягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде от тебе празен и неутешен, но всички се наслаждаваха от зрението на твоето лице и от твоите благосклонни думи. В тебе се яви обилен дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесното упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о, претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховни падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Животоначалната Троица до края на вековете. 

МОЛИТВА 2

О, велики угодниче Божий, преподобни и богоносни отче наш Серафиме! Погледни от небесната слава към нас, нищожните и немощните, обременени с много грехове, просещи твоята помощ и утеха. Погледни към нас с твоето благосърдие и ни помогни да пазим непорочно Божиите заповеди, здраво да държим на православната вяра, да принесем на Бога усърдно покаяние за нашите грехове, да преуспяваме благодатно в християнско благочестие и да бъдем достойни за твоето молитвено ходатайство за нас пред Бога. Да, угодниче Божий, чуй нас, които ти се молим с вяра и любов, и не презирай търсещите твоето застъпничество: сега и в часа на нашата смърт ни помогни и с молитвите си ни избави от злобните дяволски нападения, да не ни превъзмогне тяхната сила, но да се удостоим с твоя помощ да наследим блаженството на райските обители. На тебе възлагаме упованието си, благосърдни отче: бъди ни наистина водител по пътя на спасението и ни приведи към незалязващата светлина на вечния живот с богоприятното твое застъпничество пред Престола на Пресветата Троица, за да славим и възпяваме с всички светии достопокланяемото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.

Източници: Житие – http://www.pravoslavieto.com/ ; Акатист – pravoslavenhram.com

Из Духовното наследство на св. Серафим Саровски – http://predanie.bg/; https://pravoslavenhram.com/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680)В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680)

На 8 август се празнува паметта на българския светец св. Триандафил/Трендафил Старозагорски: По преподобни Никодим Агиорит, “Синаксаристис”, Цариград, 1845 г., и “Неон мартирологион”, Атина, 1961 г. Свети мъченик Триандафил бил

Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински († 1802)Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински († 1802)

На 23 март почитаме паметта на св. преподобномъченик Лука Одрински – още едно славно българско име в православната история и св. Предание. Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви

Изложба: „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“Изложба: „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“

Източтик: bas.bg На 17 септември д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, откри изложбата „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“, реализирана