Българинът Св. Михаил Киевски – първият митрополит на новопокръстените руски земи

Георги Канев

Според някои известия св. Михаил Киевски, първият руски митрополит, е българин по произход. Неговото пристигане в руските земи се свързва с изпращането на епископи и свещеници от византийския император, които да кръщават и проповядват сред русите.

Българският произход на св. Михаил не бива да ни учудва. Той най-вероятно е бил образован книжовник, който е владеел съхранената и доразвита в България славянска писменост – продходяща за проповед и просвета и сред славянското население на Киевска Рус. В края на X в. славянското писмо по българските земи е вече утвърдено и на него са преведени Св. Писание и богослужебните книги. Всичко това е било несъмнено улеснение за св. княз Владимир и новопокръстения руски народ. В традициите на българо-руските културни връзки трябва да се упомене също, че достъп до славянски книжовници са имали както византийският император, така и самите руси, които в края на 60-те и нач. на 70-те г., още като езичници, воюват по българските земи. Може да се предположи, че в смутните времена от края на 60-те години, когато североизточните части на българската държава стават арена на сражения между българи, руси и византийци, е имало книжовници и духовници, които са дирили мир и спокойствие на север от р. Дунав и са достигнали до руските земи. Според част от източниците светите Борис и Глеб са синове на св. княз Владимир от „болгаринята”, неназована по име.

Наред с това болшинството изследователи приемат, че много книги, преведени, компилирани и съставени в България са били пренесени в руските земи в неспокойното за българите време от втората половина на X в. Ценно свидетелство за този процес се явява например Изборника от 1076 г., който е копие на съставен в Преслав сборник по заповед на цар Симеон Велики (893 – 927). Налице са и известия за книжовници в руските земи, които са вероятно българи – такъв е Григорий Философ, който придружавал митрополит Георгий (1054/55 – ок. 1065). 

Всички тези фактически или предполагаеми обстоятелства около покръстването на св. княз Владимир и народа му разкриват ранните връзки между българите и русите в сферата на оформящата се византийска православна общност. В хода на тези отношения заемането на новосформирания киевски митрополитски трон от българин, образован в писмена, които са близки и разбираеми за неговото славянско паство не бива да буди недоумение. Като българин, отдал своя живот на Христа в служба на друг единоверен народ, св. Михаил се прославя от Българската православна църква. Неговия български произход не се отрича и от прославлението, което отдава на светителя Руската православна църква, но в някои издания на жития се посочва, единствено, че е родом от Сирия. В своето издание на Житията на светиите св. Димитър Ростовски пише, че според някои източници св. Михаил е сириец, а според други – българин. В трети издания на житието, наред с изброените вероятности, се посочва и възможността св. Михаил да бъде сърбин, а в четвърти издания се посочва единствено българския произход. Сред историците българският произход на св. Михаил се приема за вероятен,  но съществува и становището на някои изследователи, които поставят светителството му пред IX в. и го свърват с мисионерското дело на св. патриарх Фотий.

Св. Михаил Киевски светителствувал кратко – едва ок. 4 г. в периода 988 – 992 г. Това обаче не му попречило да развие изключително дейна проповедническа и покръстителска дейност. Тези усилия на митрополита са засвидетелствани в руска Кормчая книга (славянското име на законовия свод Номоканон) от XVI в., която възхожда към източник от XIII в. През 1263 г. от по молба на установилия се в северозападните български земи деспот от руски произход, Яков Светослав, и с благословията на българския патриарх, от пазения в българската столица Търново Номоканон е извършен препис и изпратен за нуждите на руската архиепископия в Киев. От този първоначален препис произхождат размножените редица преписи на Номоканона по руските земи. Известието от спомената Кормачя книга (XVI в.) поставя дейността св. митрополит Михаил сред най-важните фактори, които улеснили покръстването на руските земи. Светителят кръстил семейството на св. княз Владимир и приближените му. На следващо място той насочил усилията си към покръстване на столицата и околностите й. В изготвената за негова прослава служба Руската църква го тачи като разпространител на Евангелската проповед и покръстител на Киев. С неговото име по предания се свързват и някои от манастирите около древната столица на св. княз Владимир.

Св. митрополит Михаил предприел пътувания из руските земи, придружени с разпространение на Христовото благовестие, богослужение, строене на храмове и ръкополагане на свещенослужители. През 990 г. той пристигнал в Новгород заедно с шест епископи, придружаван от чичото на св. княз Владимир – Добриня. Идолите били низвергнати, Новгород и околностите му обходени с проповед, мнозина приели кръщение, издигнати били много църкви и към тях били определени пастири. Преди да замине към Киев св. Михаил  събрал новопоставените свещенослужители, благословил всички и в слово ги призовал към свято пазене на вярата и неуморно поучение и проповед сред народа. Започнатото дело в Новгород било утвърдено от първия местен епископ – Йоаким.

На следващата 991 г. св. Михаил предприел покръстителска мисия в Ростовска област и кръстил мнозина. Отново били издигнати били храмове, ръкоположени били свещеници и дякони. Въпреки тези успехи обаче езичеството още дълго щяло да създава множество проблеми на местните архипастири.

Св. Михаил благословил св. княз Владимир за строежа на храм в чест на Пресвета Богородица. Храмът станал известен като Десятъчен, понеже за негова издръжка била определен специален десятък. Св. Михаил не доживял да види издигането на храма, но по-късно в него били прибрани мощите му. След тяхното прославяне с нетление били изложени за поклонение в Киево-Печерската лавра и след време положени във Великата Успенска църква там. В чест на просиялия първи митрополит на Киев били изготвени житие и служба, а паметта му тържествено се отбелязвала в Църковния календар на 15 юни и 2 септември. Днес тя е установена на 30 септември.

Литература:

Гагова, Н. Царската библиотека в Преслав и нейната съдба, В: Владетели и книги, С., 2010, с. 44 – 79.

Голубински, Е. История Русской Церкви, т. 1, Москва, 1901.

Димитров, П. Владимир Покръстител и княгиня Ана, В: Годишник на СУ „Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дейчев”, т. 83 (3), с. 49 – 83.

Жития на българските светии, Манастир Св. ВМЧК Георги Зограф, Света Гора – Атон, 2002, с. 45 – 51.

Жития русских святых. Месяцеслов, Москва, 2009, с. 173.

Жития русских святых, Москва, 2011, т. 2, с. 197.

Макарий (Булгаков), Митрополит Московский и Коломенский. История Русской Церкви, Издательство Спасо-Преображенского Валаамского монастыря, 1994-1996

Карташев, А. И. Очерки по истории Русской Церкви, Москва, 2009, т. 1.

Петрушко, В. И. История Русской Церкви с древнейших времен до установления патриаршества, Москва, 2007.

Протопопов, Д. И. Жития святых. Месяц Сентябр, Москва, 1885, с. 537 – 538.

Святитель Димитрий Ростовский, Жития святых, т. 1, Месяц Сентябр (фототипно издание), Москва, 2007, с. 666 – 669.

Толстой, М. В. История Русской Церкви,  Издательство Спасо-Преображенского Валаамского монастыря, 1991.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

Изложбата „Лечебницата в Античността и Средновековието“ удължава престоя сиИзложбата „Лечебницата в Античността и Средновековието“ удължава престоя си

Източник: nambg.com Поради засиления интерес към временната ни изложба „Лечебницата в Античността и Средновековието“ ще продължи своето гостуване до 31.10.2022 г. в Националния антропологичен музей към ИЕМПАМ – БАН. Фокусът

В памет на светия благоверен цар Петър БългарскиВ памет на светия благоверен цар Петър Български

На 30 януари, когато Св. Църква тържествено отбелязва паметтта на Св. Трима Светители (Събор на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст (ТУК), Българската православна Църква празнува

Православната Църква, знанията и образоваността на българина през IX – XIV в.Православната Църква, знанията и образоваността на българина през IX – XIV в.

Георги Канев Покръстването на българския народ през средата на IX в. е един от най-кардиналните и важни вододели в българската история. От първо и най-важно значение е спояването на българи