Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Знаете ли, че в Сърбия православието се нарича „светославлие“, т.е. вярата на св. Сава, който е основал тяхната църква през 1218 г. – четири века след Българската? Всяко православно сръбско семейство най-много почита семейния светец, често от сръбски произход, в чест на когото всяка година се извършва т. нар. слава. Свещеникът прочита молитва, разрязва погачата и призовава домашния покровител на помощ.

Прословутият български нихилизъм, за който често се обвиняваме напоследък, всъщност не е нищо ново. Колко от величавите фигури на нашето минало са причислени към сонма на светиите? И колко от тях тачим както в църква, така и у дома си? Не усещаме ли, че трябва да намерим равновесие между световната култура в епохата на Интернет, която ни залива от всички страни, и българската вяра и култура, за които си спомняме гузно само при юбилейни поводи? Притежаваме ли икона на български светец, чели ли сме житията на българските светци, дарили ли сме според възможностите си за ремонт на български храм, изпратили ли сме децата си на неделно училище? На тези навременни и тревожни въпроси всеки трябва да даде отговор според съвестта си.

Втората неделя след Петдесетница е посветена на всички български светци – мъже и жени, възрастни и деца, аристократи и селяни, енциклопедисти и неграмотни. Ние сме членове на Българската православна църква, която е най-старата славянска църква, основана още през 865 г. от св. княз Борис I. Първият известен по име български светец е мъченикът Енравота (Боян), умъртвен за вярата от своя брат княз Маламир през 30-те години на IX в. Негова икона стои на олтара на единствения действащ манастир в Шуменско – Златарския „Св. Петър и Павел“. Ореолът на светостта носят князе и царе като св. Борис, Петър, Давид, светители-епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски, монаси като св. Иван Рилски, Петка Търновска, Димитър Басарбовски, мъченици като св. Георги Софийски, Прокопий Варненски, Райко Шуменски. Нека се помолим Бог да чуе техните молитви и просби за по-добро бъдеще на многострадалния български народ.

Доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Източник: https://www.pravoslavie.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

Празник с Акатист на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и МетодийПразник с Акатист на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий

На 11 май Българсксата православна Църква почита съвместно светите братя Кирил и Методий. Паметта на двамата равноапостолни славянски просветитеи се чества още на 14 февруари (Успение на св. Кирил), 6

Житие на св. преподобни Прохор ПшинскиЖитие на св. преподобни Прохор Пшински

На 15 януари (заедно с паметта на св. преподобни Гавриил Лесновски) се празнува паметта на св. преподобни Прохор Пшински – един от единородните духовни следовници на българския народен покровител, св. Йоан Рилски. Житие

Житие на св. Пимен Зографски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и проповедникЖитие на св. Пимен Зографски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и проповедник

На 3-ти ноември Българската православна Църква празнува паметта на забележителния и облагодатен български зограф, строител и проповедник св. Пимен Зографски († 1620 г.). Свети Пимен бил родом от град Средец,