Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Знаете ли, че в Сърбия православието се нарича „светославлие“, т.е. вярата на св. Сава, който е основал тяхната църква през 1218 г. – четири века след Българската? Всяко православно сръбско семейство най-много почита семейния светец, често от сръбски произход, в чест на когото всяка година се извършва т. нар. слава. Свещеникът прочита молитва, разрязва погачата и призовава домашния покровител на помощ.

Прословутият български нихилизъм, за който често се обвиняваме напоследък, всъщност не е нищо ново. Колко от величавите фигури на нашето минало са причислени към сонма на светиите? И колко от тях тачим както в църква, така и у дома си? Не усещаме ли, че трябва да намерим равновесие между световната култура в епохата на Интернет, която ни залива от всички страни, и българската вяра и култура, за които си спомняме гузно само при юбилейни поводи? Притежаваме ли икона на български светец, чели ли сме житията на българските светци, дарили ли сме според възможностите си за ремонт на български храм, изпратили ли сме децата си на неделно училище? На тези навременни и тревожни въпроси всеки трябва да даде отговор според съвестта си.

Втората неделя след Петдесетница е посветена на всички български светци – мъже и жени, възрастни и деца, аристократи и селяни, енциклопедисти и неграмотни. Ние сме членове на Българската православна църква, която е най-старата славянска църква, основана още през 865 г. от св. княз Борис I. Първият известен по име български светец е мъченикът Енравота (Боян), умъртвен за вярата от своя брат княз Маламир през 30-те години на IX в. Негова икона стои на олтара на единствения действащ манастир в Шуменско – Златарския „Св. Петър и Павел“. Ореолът на светостта носят князе и царе като св. Борис, Петър, Давид, светители-епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски, монаси като св. Иван Рилски, Петка Търновска, Димитър Басарбовски, мъченици като св. Георги Софийски, Прокопий Варненски, Райко Шуменски. Нека се помолим Бог да чуе техните молитви и просби за по-добро бъдеще на многострадалния български народ.

Доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Източник: https://www.pravoslavie.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Покана за Всенощно бдение в по повод празника на Светите 26 български Зографски преподобномъченициПокана за Всенощно бдение в по повод празника на Светите 26 български Зографски преподобномъченици

Източник: predanie.bg На 9 октомври (неделя), в навечерието на празника на Светите 26 предопобномъченици Зографски, Ви каним на Всенощно бдение в Чекотински манастир „Св. Архангел Михаил“ с начален час 19 ч.

Петиция за отлагане избора на Сливенски митрополит до възстановяване на каноничния дух и автокефалност в Светия Синод на БПЦ-БППетиция за отлагане избора на Сливенски митрополит до възстановяване на каноничния дух и автокефалност в Светия Синод на БПЦ-БП

Източник и възможност за подписване на петицията – Peticiq.com … До Светия Синод на БПЦ-БП Ваши Високопреосвещенства, съслужението на български епископи с украински разколници в истанбулския квартал Балъклъ е покушение

Житие на Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски († 1771 г.)Житие на Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски († 1771 г.)

На 16 януари, заедно с паметта на българина св. преподобни Ромил Бдински (Видински), се празнува паметта на българския светия св. свещеномъченик Дамаскин Габровски . Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски Атонски патерик, 16 януари. Светецът