На 5 юли се празнува паметта на забележителния Божи угодник св. Сергий Радонежки. По този повод припомняме едно от чудесните му явявания през 1943 г., според разказ на очевидец[1]:
Ние живеехме по това време в Украйна, близо до Курска област. Беше 1943 година. Линията на фронта беше съвсем близо. По това време се е извършвала подготовка за знаменитата Курска битка, но ние, разбира се, не знаехме това. Веднъж татко влезе вкъщи каза на мама: «Майко, ела на улицата и виж какво става там!… И вие също елате» – това вече към нас, децата. Ние всички излязохме заедно на улицата, а татко посочи с ръка и ни каза: «Ето, вижте!». Погледнахме нагоре и изведнъж видяхме как по небето ходи човек! Това видях всички събрали се жители на селото. Донесоха уверичителни бинокли. С тях добре се виждаше как по небето ходи човек в черна монашеска дреха, побелял, с кръст на гърдите. Ходи и кади. Ходи така доста дълго. После той зави в посока към Русия и си тръгна, като постепенно се превърна в малка точка, а после съвсем изчезна от погледа ни.
Това беше точно в навечерието на решаващата танкова битка при Прохоровка. Аз съм разказвал понякога на някои хора този случай от моето военно детство. Веднъж го разказах на млади момчета там, където работех.След известно време те ми донесоха спомени на един генерал, участник в Курската битка, и аз прочетох там удивително нещо. Оказва се, че точно преди началото на битката имало такъв момент, когато немските танкове вече били готови за бой, а нашите още били превозвани по железопътната линия, и те стояли, без още да слизат, на платформите. Немците трябвало само да се приближат и да унищожат нашата техника в упор, още на гарата. Но в продължение на четиридесет минути нито един немски танк без никаква видима причина не успял да проработи! Това време точно стигнало, за да разтоварят нашти танкове, да ти построят в боен ред и да започнат най-великото в историята танково сражение в историята, в което нашите удържаха решителна победа. Като прочетох това, аз разбрах какво е означавало видението през моето детство в навечерието на тази битка. А на недоумението кой все пак ходеше с кадилница по небето, отговори сега вече починали наместник на Псковско-Печерския манастир отец Алипий (Воронов): преподобният Сергий Радонежки, игуменът на Руската земя, и в този страшен военен час се явил като неин застъпник.
[1] Разказът е публикуван в сборник „Чудеса по пътищата на войната“, Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. ВМЧК Георги Зограф“, 2012, с. 171 – 172.
…
Свързани публикации:
