На 15 юни се отбелязва паметта на един от българските светии, станали духовни светлина и водачи за други народи – св. Ефрем, патрирах Сръбски.
Св. Ефрем, патриарх Сръбски, бил „по род българин, роден в Българското царство, в Търновската страна” през 1311 г., както е отбелязано в житието му. На 23-годишна възраст той за кратко станал послушник в някой от търновските манастири, след което заминал за Св. Гора, където бил постриган за монах в Хилендарския манастир. От този период остават връзките му с бъдещия цариградски патриарх Филотей Кокин, св. Исая Серски, св. Никодим Тисмански, св. Григорий Синаит, св. Григорий Палама, св. Теодосий Търновски, св. Евтимий Търновски и др. Около 1334-1335 г. се премества до „Филиповия град” (Пловдив), вероятно в Бачковския манастир. Османските нашествия го принуждават да се премести в Сърбия. Там той среща щедрата подкрепа на цар Стефан Душан и съпругата му, българката Елена, сестра на цар Иван Александър.
На 23-годишна възраст той за кратко станал послушник в някой от търновските манастири, след което заминал за Св. Гора, където бил постриган за монах в Хилендарския манастир. От този период остават връзките му с бъдещия цариградски патриарх Филотей Кокин, св. Исая Серски, св. Никодим Тисмански, св. Григорий Синаит, св. Григорий Палама, св. Теодосий Търновски, св. Евтимий Търновски и др. Около 1334-1335 г. се премества до „Филиповия град” (Пловдив), вероятно в Бачковския манастир. Османските нашествия го принуждават да се премести в Сърбия. Там той среща щедрата подкрепа на цар Стефан Душан и съпругата му, българката Елена, сестра на цар Иван Александър.
През 1375 г. е избран за патриарх на основаната през 1346 г. Сръбска (Печка) патриаршия, на мястото на починалия патриарх Йоаникий, който според едно сведение също бил българин. Той е първият признат от Цариградската патриаршия Сръбски патриарх.
Патриарх Ефрем се изявява като закрилник на бедните, борец с ересите, истински духовен учител. През 1379 г. доброволно се оттегля от патриаршеския престол, поради напреднала възраст, но през 1389 г., след злощастната битка на Косово поле, добрият пастир трябвало да отстъпи пред молбите на паството си и отново да поеме делата на Църквата. След като обстановката се успокоила, той се оттеглил през 1391 г. и на 15 юни 1400 г. предал Богу дух. През 1406 г. бил канонизиран. Гробът му се намира в църквата „Св. Димитър” в Печ, сега в Република Косово.
Св. Ефрем, патриарх Сръбски, е от онези бележити българи като св. Киприан Киевски и Московски, св. Никодим Тисмански (във Влахия), Григорий Цамблак (в Русия и Молдова) и др., които с плодотворната си църковна и просветителска дейност допринасят за духовното въздигане на съседните на България народи, и на които трябва заслужено да отдадем почит.
Паметта му се отбелязва на 15 юни.
Източник: https://bg-patriarshia.bg/
