6 септември – отпелязваме оСъединението между Княжество България и Източна Румелия, между Северна и Южна България в едно целокупна и единна Българска държава. Съединисткото дело е посрещнато с въодушевление и радост от българите. За него си спомня българският революционер, участник в Априлското въстание и доброволец-свещеник в Сръбско-българстата войно (1885 г.) свещеник Петко Франгов. След Освобождението на България, през 1879 г., П. Франгов е ръкоположен за свещеник и служи в до края на живота си в храм „Св. Димитър“ в с. Бяла черква. Една от първите задачи, с която се заема, след като рано сутрин на 7 септември вестта за Делото достига до Бяла черква, е веднага да отслужи тържествен благодарствен молебен за обявеното Съединенине в тамошния храм „Св. Димитър“. Предложените тук спомени са публикувани през 1929 г.:
„Всички знаем като съвременници, че на шести септември 1885 година стана съединението на Южна със Северна България.
На 7 септемврий същата година, сутринта рано 2 часа преди да съмне, камбаната на селото ни почна да звъни доста силно. Аз се пробудих от сън и си помислих, че може да е станало пожар в селото. Ала никакъв огън не се виждаше. Времето беше доста приятно, също пролетно. Аз бързешката се затекох в селската канцелария, дето сварих кмета ни Юрдан Матеев. Щом ме виде, той ме поздрави с думите: „Честито съединение!” — „Радвам се, му отговорих аз, това нещо се очакваше”. Стражарин беше донесъл телеграмата, която прочетохме гласно. През това време камбаната не преставаше да бие, а на мегдана пред канцеларията се събра цялото село. Зарадвани всички от това известие, отидохме в църквата св. Димитър да направим благодарствен молебен. След молебена, около десетина души, въодушевени, трогнати издън душа, решихме да отидем във Велико Търново. На заранта 8 септемврий пристигна в Търново от Варна Негово Височество княз Батенберг, посрещнат тържествено от народа. Вестта за съединението беше обрадвала всички — това личеше и по лицата, и по движенията на няколкохилядното население, което се беше стекло от околните села и от махалите па Търново. … Народът, след известието за съединението на двете Българин, сякаш пламна от възторг. Млади и стари тутакси образуваха легиони доброволци и тръгнаха за турската граница. Не може да се опише радостта, възторгът.„
Източник: http://saedinenieto.bg/petko-t-frangov-spomeni-ot-saedinenieto/
