Източник: https://bg-patriarshia.bg/
…
Уважаеми представители на държавността,
Ваше Преосвещенство,
Боголюбиви отци,
Обични в Господа братя и сестри,
Празникът на Освобождението, на свободата и независимостта на нашия народ, е ден за памет и благодарност. Днес Православната ни църква почита и се моли за всички радетели и борци за българската свобода и особено за онези, които, в жертвения подвиг на любовта, са отдали живота си за нея. За висшия дар на свободата, на който се радваме днес, дължим благодарност първом Богу, за Неговия благ промисъл за православния ни народ, а след това и на всички дейци на нашето духовно и църковно възраждане, които са подготвили извоюването на държавната ни независимост, дошла в резултат от Освободителната война, подготвена, организирана и осъществена от Царя-Освободител – руския император Александър Втори, и обединените усилия на неговата победоносна армия и на нашето Българско опълчение. Стореното от всички тях остава в европейската и в световната история като пример за силата на духа и на православното християнско единство, което намира във войната за нашето освобождение една от своите най-категорични изяви.
Като християни ние знаем, че свободата безспорно е преди всичко Божий дар, но в същото време знаем и че тя – в нейното човешко измерение – трябва да бъде отвоювана, заслужена и пазена, че винаги има своята висока цена. Човекът е сътворен от Бога, за да живее и съществува свободно, но тази свобода е достояние, което той трябва да отстоява постоянно. Нека бъдем благодарни за този дар. Християнското разбиране за свободата казва още и че нейното най-висше проявление е познаването на истината (срв. Иоан 8:32) – на истината за Бога и на истината за човека. Защото свободата е присъствие на Духа Господен (срв. 2 Кор. 3:17), Който е Дух „на истината“ (Иоан 14:17). В познаване на истината сме призвани да живеем и ние и в свидетелство за истината – за да бъдем достойни за нашата настояща и бъдеща свобода.
Неблагодарността, липсата на признателност, незачитането на историческата правда поради временни и мимолетни обстоятелства, би могло да бъде окачествено като грях. Грях спрямо истината, която – както вече казахме – ни прави истински свободни. Нашата признателност към всички, загинали и потрудили се за свободата на милото ни Отечество, е нещо напълно естествено за всеки православен християнин. Ние благодарим първо на Бога, но не забравяме и човеците, чрез които Бог действаше, за да бъдем днес свободни.
Днес страната ни отдавна е част от свободния свят и народът ни живее в условията на духовна и църковна самостоятелност, на държавна и политическа независимост. Днес ние имаме всичко онова, което само допреди столетие и половина е било блян за нашите предци и идеал, за който те са водели неравна битка и за който са били готови да отдадат всичко, включително и живота си. Макар и живели в условията на двойна зависимост – духовна и политическа, те са имали жива църковна и историческа памет за времената, в които не са били роби. С тази жива памет за своята духовна и народностна идентичност, поробени, но не и покорени духом, те са съумели да се съхранят – със своята вяра, своя език и своята писменост и култура, за да могат в благоприятното за това историческо време да върнат достойнството си на свободен народ – с история, традиции и собствено лице всред останалите европейски народи.
Когато честваме деня на нашата свобода, техният подвиг и извървеният от тях път оживяват пред нас в цялата си величавост и ни задължават свято да пазим техните завети и техния идеал за свободна и независима България: Държавата на духа, както я определя големият руски учен академик Димитрий Лихачов през 1978 г., по време на тържествата по повод стогодишнината от нашето Освобождение. Защото истинската сила на нашия народ е именно в неговата духовност и култура, които, на свой ред, имат своята основа в нашата православна вяра – вяра и упование в Бога, чрез Когото, по думите на Апостола на народите, всички ние „живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Тази вяра ни е изградила, сплотила и съхранила като народ през вековете, дори и в най-мрачните и безнадеждни времена, тя ни е утвърдила, тя е и единственият истински залог за нашето настояще и бъдеще, за пребъдването ни като Божи народ. Тя е вдъхновила предците ни и нашите православни братя от близо и далеч, дошли някога тук, за да извоюват нашето Освобождение. Вечна и блажена да бъде паметта на всички знайни и незнайни герои на българската свобода.
Честит и благословен празник на българската свобода!
Бог да пази България!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
…
Свързани публикации:
