Милен Илиев
Българската църква съществува като институция още от девети век и оттогава до днес, преминавайки през различни периоди на възход и гонения, преодоляла всички изпитания и превратности на времето, заема своето достойно място, разпръсквайки духовна светлина в умовете и сърцата на своите чада. Социализмът пък се заражда у нас през деветнайсети век, изживява своя апогей през двайсети век и продължава да съществува и през настоящия век, но вече в крайно маргинализиран вид и вече без реално влияние върху обществено-политическия и духовен живот на българския народ. Църквата се явява тяло Христово и е богочовешка институция, призвана да спасява човеците чрез общението им с Господ Иисус Христос и изпълняването на неговите заповеди. Социализмът е идеология, която се реализира в българския обществен живот чрез социалистическата партия, която в историческите етапи от своето съществуване носи различни имена, но е известна в съзнанието на народа най-вече с името БКП. БКП има за цел да реализира на практика идеите на социализма, тоест да осъществи социалистическа революция и да построи комунистическо общество, което да бъде идеално без подтисничество, гнет и експлоатация на човек от човека. Революцията бива осъществена, но изграждането на идеалното общество се проваля и все пак БКП играе водеща роля у на в периода от 1945 г. до 1990 г. Разбира се кадрите, фамилиите и личностите, произлезли от партията играят основна роля и в съвременния български обществено-политически живот, но вече освободили се от партията и идеологията, кланяйки се единствено и само на мамона, но не това ще бъде темата на моето есе, а негов предмет на разглеждане ще бъде отношението на БКП към БПЦ в периода на реализирането на социализма, като обществено-икономическа система.
Същинският социализъм в България се реализира от БКП след петия конгрес на партията през 1948 г. От този момент нататък БКП е освободена от всички пречки и обстоятелства, които до тогава принуждават партията да прибягва до някои компромиси в своята политическа практика. Социализмът е материалистически мироглед, който отрича съществуването на Бог, а църквата се определя, като изживяла времето си реакционна институция, която ще отмре и изчезне заедно с вярата в Бог. Също така социалистическата идеология трябва да заема главно място в сърцата и умовете на народа, а БКП да играе ръководна роля в обществото. Пречките за реализирането на тези основни принципи трябва да се премахват и това се прави посредством различни методи.
Що се отнася до репресиите, убийствата и изтезанията на свещеници мисля, че трябва да се подхожда изключително внимателно и да се има предвид всеки отделен случай, като не се слага всичко под общ знаменател. Необходимо е най-вече да се изяснява причината за репресията, тоест дали тя е продиктувана от лична омраза на овластен злосторник, дали е плод на отмъщение или принадлежност на репресирания към антикомунистическа политическа групировка, дали е осъществена с официална санкция или е самоуправство и произвол и т.н. Във всички случай отговорността на БКП се изразява във създаването на обществена нагласа и среда, която се явява предпоставка за извършването на тези открити гонения и изстъпления срещу дейци на БПЦ.
В първите години на социалистическата система ръководните постове в партията и държавата се заемат предимно от изявени и искрено убедени комунисти, тяхното отношение към вярата и църквата е мотивирано от искрената им убеденост в правотата на своите идеи и дело. Не бива да се забравя, че противоборството между БКП И БПЦ, между социализма и христянството в духовната, а и в политическата сфера на живота съществува от десетилетия преди революцията и овластените марксисти се наслаждават на извоюваната победа, която, според тях, дори е окончателна. Още тогава обаче мнозина хитреци и нагаждачи се възползват от обстановката за разчистване на лични сметки и извършват различни изстъпления под прикритието и закрилата на системата. Мотивацията на тези хора произлиза единствено и само от стремежа им към лично облагодетелстване и фамилен просперитет. С течение на времето, и особено след 1956 г., именно подобни типове овладяват цялата партийна и държавна власт и техните наследници продължават да са в господстващо положение и досега.
Социализмът напомня на езическите религии от времето на Рим. Своеобразният култ разполага със символи и статуи, обект на всенародно поклонение, има дори и мавзолей, който действително напомня на древен езически храм, както и в Рим така и по времето на управлението на БКП има периоди на фанатично преклонение пред идолите и гонения на противниците и нежелаещите да се кланят и периоди на затишие. С течение на времето социалистическата идеология се изродява до конюнктурна формалност, в която реално са убедени малцина наивници и престаряващи ветерани, а партията се превръща в трамплин към благополучие за безпринципни кариеристи ръководени от няколко самозабравили се фамилии. Разбира се не бива да се забравя, че именно в този период БПЦ си възвърна патриаршеското достойнство и преодолява схизматичното положение, в което се намира. Тези постижения могат да бъдат зачетени, като заслуга на комунистите и международната политическа конюнктура, и като доказателство и потвърждение на взаимовръзката между религия и политика, между църква и държава.
В заключение искам да кажа, че БПЦ преодоля и това изпитание в своята история, в този период просияха много нови светци и мъченици на вярата, за слава на Господ Иисус Христос.
С отминаването на годините и дистанцията на времето обаче, вместо отшумяване на страстите, обективност и опрощение, наблюдаваме засилваща се идеологизация в обществено-политическия живот и антикомунизмът се превръща в същия инструмент за днешните „силни на деня“ , какъвто беше комунистическата идеология за техните деди и бащи. Така че как ще продължават да се развиват отношенията между „БКП“ и БПЦ е въпрос и на настоящето, и на бъдещето, само че тук вече трибуквието се сменя от нови абревиатури, а социализмът е заменен с евроатлантизма.
…
Свързани публикации:
