Св. Инокентий (Винеаминов) Алеутски (1797 – 1879) e просветител на Камчатка, Алеутските острови и Северна Америка. Мисионерското му дело започва през 1824 г. с благословението на Иркутския и Нерчински епископ Михаил (Бурдуков). Плод на апостолските му трудове е полученото от хиляди местни хора св. Кръщение и издигането на храмове в създадените енории. Наред с молитвените домове, св. Инокентий организира строежа и на училища, в които и самият той преподава. Преследва се стремеж за ограмотяване на населението както на руски, така и на местните езици. Св. Инокентий сам съставя азбука и граматични правила за алеутски и якутски език и започва да превежда Св. Писание и духовна литература.
През 1840 г. отдаденият Богу мисионер е ръкоположен за епископ Камчатски, Курилски и Алеутски. Поверената му епархия обхваща обширни територии, в които влизат част от Якутия, Охотското крайбрежие, Камчатка, Чукотка, Аляска, Курилските, Командорските и Алеутските острови. По време на своята плодовита дейност св. Инокентий успява да отдели време не само за духовно апостолско служение и филологически занимания, но и за етнографски описания и изследвания, обощени в обемист труд, издаден през 1840 г.
През 1868 г. св. Инокентий е избран за Московски митрополит. Светителят се представя в Господа на 31 март 1879 г. През 1977 г. Руската православна Църква го канонизира в лика на светиите – паметта му се чества на 6 октомври.
Откъсът е от духовния труд на св. Инокентий „Наставления за пътя към Царството Небесно“, преиздаван на различни езици над 40 пъти. В кратката извадка св. Инокентий описва любовта към отечеството като проява на любовта към ближните, част от възрастването в любовта към Бога:
„Иисус Христос обичал всеки човек и на всеки правел добро. Така и ние сме длъжни да обичаме своите събратя и доколкото е възможно да им правим добро с дела, с думи или с мисъл.
Христос предал Самия Себе Си за спасението на човеците. Така и ние, за да направим добро на хората, не трябва да жалим нито труда, нито здравето си. За спасение и защита на отечеството си и царя, като баща на отечеството, не трябва да щадим дори самия си живот, а за Иисуса Христа, нашия Изкупител и Благодетел, не трябва да жалим нито утешенията на душата си, нито тялото си, нито живота си – подобно на светите мъченици, които за Господа претърпели различни мъчения и смърт.“
Свети Инокентий Алеутски, Наставления за пътя към Царството Небесно, Манастир „Св. Георги Зограф“, Света Гора, 1999, с. 42 – 43.
…
Свързани публикации:
Категория: Православие и родолюбие
