Не само Украинската православна църква, но православието като цяло в страната е под заплаха от унищожение. Предполага се, че това ще стане по проста схема – да се унищожи УПЦ, да се излеят нейните останки в „ПЦУ“ и след това да се обедини тази структура с Украинската гръкокатолическа църква.
Фактически сега по примера на Украйна се реализира стратегията на Ватикана и Фенер за обединяване на православни и католици, която впоследствие може да се приложи на по-широко ниво. Първоначалната ѝ цел е да създаде нов съюз на базата на „ПЦУ“ и УГКЦ.
Ако тази задача бъде изпълнена, тогава Константинополската патриаршия и Ватикана ще използват „украинския прецедент“ като доказателство, че обединение на православни и католици без промяна на догматите на техните учения е постижимо и реално. Това казва митрополит Лука Запорожски и Мелитополски в интервю за грузински медии.
…
– Владико, настъпиха трудни времена за Украинската православна църква (УПЦ).В целия православен свят днес именно тя е пряко преследвана от силата на държавната машина. Кажете ми, моля, първопричината за това е началото на войната или има по-дълбоки причини?
– Коренът на всички беди е църковният разкол. От няколко десетилетия страдаме от него. Отначало нашите църкви бяха превзети от силите на „Киевската патриаршия“, оглавявана от Филарет Денисенко, който имаше добри връзки с висшето ръководство на страната. Сега това се прави от привърженици на така наречената „Православна църква на Украйна“, създадена през 2018 г. с прякото участие на бившия президент Петро Порошенко и Константинополската патриаршия.
Войната само засили съответните процеси. Фактически мащабен натиск върху нашата Църква се извършва вече 10 години. И дори бих казал, че основният фактор, който в крайна сметка доведе до пряко преследване на УПЦ, беше незаконната намеса на Фенер в украинските църковни дела.
Без легализирането на украинските разколници противниците на каноничната Църква не биха могли да направят много. А сега на всички нива „ПЦУ“ се рекламира като единствената структура, която трябва да се грижи за украинските православни. Просто искат да ни вкарат там насила. В същото време не оставяйки възможност дори да излезем в „катакомби“. Например в Лвов местни жители и радикали, с подкрепата на медиите и градския съвет на Лвов, наблюдават местата, където вярващите на Украинската православна църква биха могли да се съберат за молитва, поради липсата на църковни помещения за пълноценни богослужения. Нещо повече, активистите пречат на местните общности на УПЦ, изгонени от църквите, да наемат помещения и да ги адаптират за временни църкви.
И това е само малка част от нарушенията на правата на вярващите в нашата Църква. Нарушения, за които отговорност носи не толкова ПЦУ, колкото Константинополската патриаршия.
– Моля, кажете ми колко единна е УПЦ в тази ситуация? Има ли разлика в мненията сред духовенството? Дали енориашите са й обърнали гръб?
– Само двама епископи от Украинската православна църква дойдоха на така наречения „обединителен събор“ през 2018 г., в резултат на който беше създадена „ПЦУ“. Двама от повече от сто архиереи! От повече от дванадесет хиляди свещеници само малко повече от сто от тях преминаха в новата структура. Мисля, че тези числа говорят сами за себе си.
В нашата Църква няма повсеместна подкрепа за идеята за сливане с легализирана от Фенер организация. Разбира се, че има случаи наши свещеници да преминават в „ПЦУ” поради страх за бъдещето си или желание да запазят съществуващите придобивки. Това обаче е нищожна част от броя на онези, които продължават да служат в нашата Църква!
Най-често ние губим църкви поради насилствени завладявания или фалшификации с уставните документи на църковните общини на принципа на рейдерските завладявания. Противниците ни обаче празнуват предимно пирова победа. В края на краищата, след като са превзели стените, те не могат да уловят човешките души. Нашите свещеници и вярващи, изгонени от църквите си, продължават да остават верни на каноните. А по време на „службите“ на рейдерите църквите са просто празни! И затова много отнети църкви остават затворени или се използват като кина или концертни зали. „ПЦУ“, според техните собствени доклади, няма нито „свещеници“, нито „паство“, което да изпълни църквите.
Същото е и с монасите. Ярък пример е Киево-Печерската лавра. От няколкостотин монаси само един се съгласи да премине в „ПЦУ” и да „охранява” като „епископ” манастирските обекти, отнети от УПЦ. Така че на неговите „служби“ в Лаврата често няма дори 20 души! Докато останалите църкви на нашата Църква от манастирския комплекс постоянно се пълнят с хора. И това е добра илюстрация на Вашия въпрос дали нейните енориаши са обърнали гръб на УПЦ.
– Колко широк е обхватът на православните вярващи в Украйна? Има ли много практикуващи православни християни, които редовно посещават църкви?
– Нашата Църква е Църквата на цяла Украйна. Все пак нашите епархии са представени в цялата страна. Що се отнася до практикуващите православни християни, разбира се, бих искал 20-30 процента от населението на Украйна редовно да ходи на църкви. Колкото повече хора, толкова по-силна е молитвата, толкова повече покаяние. И това е много важно. Особено сега, когато преживяваме много трудни времена.
– УПЦ запази евхаристийната връзка с Руската православна църква, но има ли комуникация между йерарсите от двете страни в сегашната ситуация?
– Комуникацията от наша страна е невъзможна, тъй като това е изпълнено с наказателно преследване.
– Няколко от вашите духовни братя, архиереи на УПЦ, бяха арестувани. Колко справедливи са процесът на разследване и съдебният процес?
– Искам да уточня, че някои са с различни мерки за неотклонение – от нощен домашен арест до задържане. Това оказва пряк натиск върху епископата на Църквата. Най-фрапантният случай е ситуацията със Святогорския митрополит Арсений, игумен на Святогорската лавра. Архиереят е в затвора близо 7 месеца без присъда, което противоречи на закона.
Още повече, че за всяко съдебно заседание той е транспортиран по около 16 часа от затвора до съда и обратно при нечовешки условия – без вода и храна, през лятото това се случва в адски жеги, в тясна затворена кабина, с белезници, през територията, където се водят активни военни действия. Обърнете специално внимание на размерите на камерата за транспортиране – 50 х 70 х 150 см. Едва наскоро му беше разрешено да участва чрез видеовръзка.
Всеки ден се провеждали съдебни заседания, които, както самият той казва, не му оставяли почти никаква възможност да спи, което е абсолютна психическа и физическа мъка. Митрополитът по принцип е бил в обща килия със заподозрени в криминални престъпления.
– След приемането на Закон № 8371 може ли да се каже, че не само УПЦ, но и Православието като цяло, като изповедание, се оказва забранено?
– Дори бих засилил акцента – не под забрана, а под заплаха от унищожение. Предполага се, че това ще стане по проста схема – да се унищожи УПЦ, да се излеят нейните останки в „ПЦУ“ и след това да се обедини тази структура с Украинската гръкокатолическа църква.
Фактически сега по примера на Украйна се реализира стратегията на Ватикана и Фенер за обединяване на православни и католици, която впоследствие може да се приложи на по-широко ниво. Първоначалната ѝ цел е да създаде нов съюз на базата на „ПЦУ“ и УГКЦ.
Ако тази задача бъде изпълнена, тогава Константинополската патриаршия и Ватикана ще използват „украинския прецедент“ като доказателство, че обединение на православни и католици без промяна на догматите на техните учения е постижимо и реално.
– Какво е отношението на другите изповедания и религии към случващото се?
– За съжаление нашата Църква, меко казано, не получава каквато и да е по-сериозна подкрепа в рамките на Украйна. Напротив, Всеукраинският съвет на църквите и религиозните организации (който включва представители на РКЦ, протестантски, мюсюлмански и юдейски структури, УГКЦ и др.) подкрепи законопроекта, насочен към забраната на УПЦ.
Защо се случи това? Вероятно всеки си гони интересите. Някой иска да поддържа добри отношения с властите, някой е тясно свързан с външни сили, които лобираха за създаването на проекта „ПЦУ“, някой иска просто да погълне УПЦ, а някой иска да създаде условия за по-нататъшно окатоличване на Украйна.
– Колко опасно е да отговаряте на нашите въпроси?
– Всичко е в Божиите ръце. Те могат да ме обвинят във всичко по всяко време. Според принципа „а сега докажи, че не си камила“.
– Усещате ли подкрепата на православните християни от други страни, включително Грузия? Какво ще кажете, уважаеми владико, на православните вярващи в Грузия и целия свят, включително Русия?
– За щастие имаме много братя и сестри от други Поместни църкви, които искрено се тревожат и се молят за нас. Ние сме много благодарни на свещеноначалието, клира и паството на много Православни църкви за оказаната подкрепа – както на думи, така и на дела.
Грузия ми е много близка. Изключително уважавам патриарх Илия, с когото се познавам лично, за мен той е безспорен духовен авторитет. По едно време бях наместник на Глинската пустиня, където светиите, много почитани в Грузия, започнаха своя духовен път. По време на моето наместничество от Украинската православна църква бяха прославени: Тетрицкаройският митрополит Зиновий, схиархимандрит Серафим (Романцов); техните духовни чеда схиархимандритите Филарет и Вениамин посетиха нашата обител. Ценя общуването с редица йерарси на Грузинската църква, от които многократно съм черпил сили и енергия за моето служение.
Затова искам да пожелая на всички православни християни от Грузия и други православни страни да поддържат мира с Бога, да не отстъпват от Него и упорито да призовават Неговата милост, да бъдат верни чеда на Майката Църква. По този начин ще осигурим мир и просперитет на нашите народи. В края на краищата, както каза св. Николай Сръбски, войната на човека срещу човека е следствие от войната на човека срещу Бога. Така че нека винаги се борим с греха, а не с Господа!
Превод от руски: „Гласове“
Източник: https://glasove.com/
…
Свързани публикации:
Допълнителни новини:
