Периодично се появат гласове, които настояват за смяната на името на българската катедрала, посветена на св. Александър Невски. Опитите имат силен политически оттенък, който не търпи и воюва с близките културни връзки между българи и руси. Независимо, че последната инициатива касае площада пред катедралата, то това е просто прелюдия, след предишните неуспехи, към поредното повдигане на въпроса за смяна на името и на храма.
Като се абстрахираме от спекулациите за принадлежността на св. Александър Невски към исляма (неподкрепени с нищо конкретно като изторически извор), трябва да се уточни, че за вярващите православни хора имат много важно значение понятия като Св. Предание на Православието и Божий промисъл. Първото ясно определя личността на св. Александър Невски в Православния свят, а второто ни обяснява случаи като този на св. крал Стефан Милутин (сръбски закрилник на българската столица) или св. Димитър Басарбавски (български закрилник на румънската столица), които са почитани от българи, сърби и румънци, и свидетелстват за отношението, към което народите ни би трябваро да се стремят, независимо от политическите наслагвания. Същият Божий промисъл е добавил към закрилниците на България, чрез едноименния храм (който е символ и на Христовата добродетел – благодарност) и руския светец св. Александър Невски. Трябва да се подчертае, че с всенародна кампания българите подпомагат събирането на средствата за издигането на храма като израз на своята благодарност към Бога и освободителите си от османско иго. От тази гледна точка, която е над политико-идеологическите предразсъдъци, името на храма и, съвсем естествено, на площада не е неподходящо. Ако искаме друг голям храм и площад, посветен на български по род светия, трябва да си го издигнем, подемайки и съответната дарителска кампания сред българския народ (убеден съм, ще има всенароден отклик). Така едновременно ще почетем благодарността като добродетел, паметта на хилядите български дарители, които са дарили за паметника с ясното съзнание за какво даряват и как ще се казва, както и няма да излезем богохулници, които не зачитат Божия дар на още един небесен закрилник.
Г. Канев.
