На 4/17 юли, както и на Събора на всички Руски новомъченици и изповедници, чиято памет се отбелязва на 25 януари/7 февруари, ако се пада в неделен ден, ако не – в най-близкия неделен ден след тази дата, се празнува паметта на св. царствени новомъченици император Николай ІІ и неговото семейство. Св. благоверен император Николай II, съпругата му императрица Александра Фьодоровна и децата им – Олга, Татяна, Мария, Анастасия и Алексей предлагат едни от най-забележителните примери на имперско управление в защита и укрепване на Православната вяра и Христовите добротетели, семейна любов, смирение и крепко упование в Бога, независимо от изпитанията, които историята на Боговдъхновената Православна монархия познава (за Боговдъхновеността и други характеристики на Православната монархия вж. подробно у Св. Серафим (Соболев), За Православната монархия, С., 2019).
…
Император Николай II Романов сe родил на 6(19) май 1868 г. Той растял в атмосфера на православно благочестие и от ранно детство се отличавал с дълбоко религиозно чувство. Познаващите го свидетелстват, че царственият отрок, слушайки разкази за страданията на Спасителя, от цялата си душа Му състрадавал и даже размишлявал как би могъл да Го спаси от юдеите.
През 1894 г. Николай Александрович се възкачил на руския престол и в същата година се оженил за Хесенската принцеса Алиса, която получила при приемането й в православната вяра чрез миропомазване името Александра Фьодоровна. Тържествата по коронацията били помрачени от няколко случайни трагедии, които се възприели от народа като зловещи предзнаменования.
Царственото семейство имало пет деца: дъщерите Олга, Татяна, Мария, Анастасия и син – наследникът Алексей. Императорът възпитавал своите деца така, както сам бил възпитан – в духа на православната вяра и народните традиции: цялото семейство често посещавали богослужения, постели. Императрица Александра, родена като лютеранка, както и нейната сестра – преподобномъченица Елизавета, от цялата си душа възприела Православието и изпъквала със своето благочестие даже сред руските хора. Тя обичала дългите, чинни, уставни служби, винаги по книгите следяла хода на богослужението.
Императорът активно участвал в църковния живот, много повече, отколкото своите предшественици: по времето на царуването на Николай ІІ в Русия и зад граница били открити 250 манастири и повече от 10 хиляди църкви. За времето на неговото управление били прославени повече светии, отколкото за предните два века. При това, императорът трябвало да прояви особена настойчивост, за да се извърши канонизацията на толкова почитаните днес св. Серафим Саровски, св. Иоасаф Белгородски, св. Йоан Тоболски. Николай ІІ много почитал св. Йоан Кронщадски, а праведният Йоан нерядко призовавал народа да стои зад своя цар, предсказвайки, че в противен случай Господ ще отнеме царя от Русия и ще допусне управници, които ще залеят цялата земя с кръв.
В началото на 1905 година император Николай II дошъл с покаяние при преподобния старец Варнава (1831-1906) от Гетсиманския скит на Троицко-Сергиевата лавра. Няма точни сведения за съдържанието на беседата на императора със стареца Варнава. Достоверно известно е само това, че точно през тази година император Николай II получил благословение за приемане на мъченически край, когато на Господ Му бъде угодно да постави върху него този кръст.
В държавните дела Николай II се ръководел от религиозно-нравствени убеждения. По негова инициатива били сключени знаменитите Хагски конвенции за хуманно водене на войната, за съжаление неговото предложение за всеобщо разоръжаване останало неразбрано.
За едно от най-важните свои задължения император считал запазването на православната вяра, според думите от Свещеното Писание: „царят… сключи пред лицето Господне завет, – да следва Господа и да пази заповедите Му и наредбите Му от все сърце и душа” (4 Цар. 23:3)
Дълбоката искрена вяра на царя го сближавала с простия народ. От началото на първата световна война императорът през цялото време бил със своята армия, лично ръководил, макар и не винаги успешно, военните действия, много общувал с войниците. Императрицата и дъщерите й станали милосърдни сестри и се грижели за ранените. Личното участие на царската фамилия във войната помагало и на народа търпеливо да носи този подвиг. Несъмнено е, че Николай II направил значителни грешки във външната и вътрешната политика, той дълбоко ги преживявал и виждал в нещастията на Отечеството своята лична вина.
През пролетта на 1917 година в царското обкръжение възникнал заговор по отстраняване от власт на Николай II. На 2 март, предаден от най-близките хора, императорът бил принуден да подпише отричането си от престола в полза на своя брат Михаил. „Аз не искам заради мен, да се пролее дори и една капка руска кръв”, – казал Николай Александрович. Великият княз Михаил се отказал да приеме короната и монархията в Русия паднала. Бившият император и неговото семейство били арестувани от Временното правителство.
Император Николай Александрович се родил в деня, когато се чества паметта на Иов Многострадални и често повтарял, че това съвпадение не е случайно. Императорът, по свидетелството на мнозина, предчувствал нещастията, които ще го връхлетят и в последната година от своя живот Николай II с безропотното понасяне на скърбите действително се уподобил на древния праведник.
Заедно с императора същия кръст носели и всички членове на неговото семейство. Оказали се под стража, те били подложени на непрестанни унижения и издевателства от своите пазачи. Особено тежко станало положението на царствените затворници, когато попаднали в ръцете на болшевиките. Въпреки това те се държали с неизменно спокойствие и беззлобие, изглеждало, че са съвсем нечувствителни към притесненията и оскърбленията. Най-жестокосърдечните охраняващи ги, сблъскали се с кротостта на бившия царя и неговото семейство, скоро започвали да изпитват към тях съчувствие, и затова се налагало началството често да сменя охраната.
В заточението императорското семейство не оставяло молитвата и четенето на Свещеното Писание. По спомени на палачите, затворниците поразявали всички със своята религиозност. Духовникът, допуснат да ги изповяда, свидетелства за удивителната нравствена висота, на която се намирали тези страдалци сякаш напълно чужди на всяка земна мръсотия, особено децата. „Такова незлобие, смирение, покорност на родителската воля, преданост на безусловната воля Божия, чистота в помислите и пълно незнание на земната мръсотия – страстна и греховна – пише отец Атанасий, ме хвърлиха в изумление”.
Добротата и душевното спокойствие не оставяли императрицата даже в тези най- трудни след отричането на императора от престола дни. Тя наставлява така един кадет: „Помнете живота и страданията на Спасителя, и вашият живот не ще ви изглежда така черен, както си мислите”.
Заедно със страданията на членовете на царското семейство възраствали тяхното търпение и молитва. В своите страдания те проявявали истинско смирение – по думите на пророка: „Кажи на царя и на царицата: смирете се…, защото падна от главите ви венецът на вашата слава” (Иер. 13:18). От дневниците и писмата на царското семейство е видно, че повече от всичко страдания им причинявали не техните собствени нещастия, например постоянните болести на децата, а съдбата на погиващата пред очите им Русия. Но тази трагедия не лишава царствените затворници от сила на духа, от вярата и надеждата в Божията помощ.
„Неимоверно тежко е, тъжно, обидно, срамно, но не губете вяра в Божията милост. Той не ще остави Родината да погине. Трябва да понесем всички тези унижения, гадости, ужаси с покорност . И Той ще ни спаси, дълготърпелив и многомилостив е – не се прогневява докрай… Без вяра би било невъзможно да живееш…” — писала императрицата.
„Трябва да бъдем бодри и тогава Господ ще ни даде душевен мир. Болно, досадно, обидно, срамно е, страдаш, всичко боли, но тишина е в душата, спокойна вяра и любов към Бога, Който Своите не ще остави и молитвите на усърдните ще чуе и ще помилва, и спаси…
Утешение и кротост в понасянето на скърбите на царствените затворници дават молитвата, четенето на духовни книги, богослужението, причастието: „…Господ Бог ни даде неочаквана радост и утешение, като допусна да се приобщим със Светите Христови Тайни, за очистване от греховете и вечен живот. Светло ликуване и любов изпълват душата”.
В страданията и изпитанията се умножава духовното знание, познанието на себе си, на своята душа. Устремеността към вечния живот помага да се понасят страданията и дава голямо утешение: „…Всичко, което обичам, – страда, нямат край всички мръсотии и страдания, а Господ не допуска униние: Той пази от отчаяние, дава сила, увереност в светлото бъдеще още на този свят”.
На 26 април 1918 година преместват царското семейство в Екатеринбург, тъй като болшевиките се опасявали, че настъпващата Бяла армия ще освободи затворниците. На 16 юли била получена шифрограма от Москва, съдържаща заповед за убийството на Романови. През нощта на 16 срещу 17 юли спуснали затворниците в избата на къщата, където били затворени, после внезапно се появили войници с винтовки, била набързо прочетена „присъдата”, и тутакси охраната открила огън. Стрелбата била безпорядъчна, затова светите мъченици били доубити с щикове. След разстрела откарали телата им извън града, хвърлили ги в изоставена шахта, където дълго ги унищожавали с помощта на сярна киселина, бензин и гранати.
През цялото време на съветската власт върху паметта на светия цар Николай се изливали неистови хули, въпреки това, мнозина хора от народа, особено в емиграция, от самия момент на неговата гибел почитали царя-мъченик. Безчислени са свидетелствата за чудесната помощ по молитвите към семейството на последния руски самодържец; народната почит към царствените мъченици в последните години на двадесетото столетие станала дотолкова широка, че през август 2000 година на Юбилейния Архиерейски събор на Руската православна Църква император Николай Александрович, императрица Александра Фьодоровна и техните деца Алексей, Олга, Татяна, Мария и Анастасия били причислени към лика на светите страстотерпци. Тяхната памет се чества в деня на тяхната мъченическа кончина – 4/17 юли, както и на Събора на всички Руски новомъченици и изповедници, чиято пемет се отбелязва на 25 януари/7 февруари, ако се пада в неделен ден, ако не – в най-близкия неделен ден след тази дата.
Днес мнозина християни се обръщат към царствените страстотерпци с молитва за укрепване на семейството и възпитанието на децата във вяра и благочестие, за съхранение на тяхната чистота и целомъдрие – нали по време на гоненията императорското семейство била особено сплотено, преминало с несъкрушима православна вяра през всички скърби и страдания.
Превод: Прот. Йоан КАРАМИХАЛЕВ
По материали от pravoslavie.ru и st-nikolas.orthodoxy.ru
Източник: pravmladeji.org
АКАТИСТ НА СВЕТИЯ БЛАГОВЕРЕН ЦАР И СТРАСТОТЕРПЕЦ НИКОЛАЙ ВТОРИ
Кондак 1
Избран от рождението страстотерпче и на Христовата любов въплъщение, възпяваме ти хвалебни песни, защото повече от всичко си възлюбил твоето отечество, ти пък, като имащ дръзновение към Господа, просвети нашите омрачени умове и сърца, та велегласно да ти пеем: Радвай се Николае, боговенчани царю и велики страстотерпче!
Икос 1
Творецът на Ангелите те изпрати на руската земята, като ангел незлобив, за вразумлемие на твоите люде, защото те избра по образа на Своя Единороден Син за жертва на изкупление греховете на руските люде, а ние, като се удивляваме на такова промишление на Вседържителя за теб, с умиление ти викаме:
Радвай се, на Христа уподобление,
радвай се, жертво на всесъжжение.
Радвай се, на руските царе украшение,
радвай се, на своята страна утвърждение.
Радвай се, на незлобието и всеопрощението образе:
радвай се, на твърдото изповедание крепосте.
Радвай се, на обидените истинно упование:
радвай се, на верните неразрушимо основание.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 2
Като видя всеблагата Богомайка в Своя дял нашата страна осквернявана от мерзостта на разтлението, избра те от рождението като чист за очистване на Русия, та всички с несъмнена надежда да пеем песен: Алилуия.
Икос 2
Предвечният Разум те предопредели за спасение, като съчета в твоя живот, подобен на многострадалния Йов, твоето рождение и паметта на праведника. А ние в страданията за нашите грехове и повече за отстъплението от теб, Божия помазаник, със смирен трепет и сърдечно съкрушение, ти викаме така:
Радвай се ти, който хули и напасти от твоя народ претърпя:
радвай се ти, който състрадание към него до края има.
Радвай се, правило на Православната вяра:
радвай се, образе на Давидовата кротост.
Радвай се, светилниче на правдата:
радвай се, пазителю на истината.
Радвай се, на смиреномъдрието учителю:
радвай се, на Йововото търпение учителю.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 3
Силата на Всевишния те осени, Божий Помазаниче, да дадеш противоборствено вразумление на лъжемъдруващия запад, та целият свят да вика на Бога: Алилуия.
Икос 3
Като имаше усърдие за благочестие, грижил си се усърдно, благоверни царю, за съзиждане на храмове, за прославяне мощите на Божиите угодници, за насаждане на християнско просвещение и за запазване на онеправданите от насилие, заради това православният свят те слави така:
Радвай се, на светителя Николай съимениче:
радвай се, на преподобния Серафим съмолитвениче.
Радвай се, на православието насадителю:
радвай се, на светлината Христова носителю.
Радвай се, на християнското царстване учителю:
радвай се, на православните страни пазителю.
Радвай се, на монашеските обители покровителю:
радвай се, на иконопочитанието попечителю.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 4
Ти не си се побоял от бурята на дързостта, злоречието и безумието, страстотерпче Николае, като си казал: измяна, страхливост и измама навсякъде наоколо. Претърпял си кротко зли хули, заточение и умъртвяване, като си викал на Бога Вседържителя: Алилуия.
Икос 4
Като чуваше за безредието в твоята руска държава и като виждаше позора на християните, непрестанно си се молил да спаси Преблагата Царица православната Рус, заради това те възпяваме с такива похвални песни:
Радвай се, на Пречистата държавен почитателю:
радвай се, за честта на Нейните икони ревнителю.
Радвай се, в моленията за своите люде застъпниче:
радвай се, под държавния Неин покров техен връчителю.
Радвай се ти, който заради Христа чашата на страданията си изпил:
радвай се ти, който на измениците до край си простил.
Радвай се, благовонно кадило на молитвата:
радвай се, неугасимо кандило на вярата.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 5
Като изпратена от Бога звезда си се явил на верните руснаци, които са се разселили, като ги събираш в едно в твое име и показваш път на покаяние за възраждането на Русия, та да се радват ангелите за каещите се грешници, които викат: Алилуия.
Икос 5
Като видя, че кротостта и смирението не успяват за обръщането, ти си възложил цялото си упование на Божията Майка и си предал целия себе си в ръцете на Вседържителя, та да вразуми и безумните, за да ти пеят:
Радвай се, на буйстващата гордост победителю:
радвай се, на венеца смирен носителю.
Радвай се, на немощните стена непобедима:
радвай се, към своите люде любов преизобилна.
Радвай се, с чудеса в Русия от Бога възхвален:
радвай се, от живеещите в разселване прославен.
Радвай се, за Русия жертва усърдна;
радвай се, за славяните сърце милосърдно.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 6
Краищата на вселената проповядват твоята слава, твоят глас се носи по цялата земя: няма такава жертва, която не бих принесъл за благото на моето отечество, като научаваш с това твоите люде да пеят покайно на Бога: Алилуия.
Икос 6
Възсиял си повече от слънце за руската земя, свети Николае, като показа застъпничество за твоите люде даже на твоята голгота, та всички да се обърнат към Христа и благодарствено да възпеят:
Радвай се светлина, излязла от изток:
радвай се, от тъмнината на запада не ослепен.
Радвай се, неизчерпаемо сияние на правдата:
радвай се, незалязващо светило на кротостта.
Радвай се, на грешниците вразумление:
радвай се, на праведниците прославление.
Радвай се, слуга Божий самодържавен:
радвай се, наистина свети царю православен.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 7
Като искаше да утвърдиш православната вяра на земята, повдигнал си твоето царство на застъпничество за онеправданата сръбска страна, та като видят добрите твои дела, да прославят Небесния Отец, викайки: Алилуия.
Икос 7
Като нов Ной, строител на спасението на руския народ и пазител на сръбската страна те яви Господ, о Николае, подателю на победа на православните люде, та всички твои подвизи като споменаваме, винаги всички заедно да ти възпяваме:
Радвай се, на Свещеното Писание изпълнителю:
радвай се, на преданията на светите отци пазителю.
Радвай се ти, който дома на своята душа върху камъка
на Христа съгради:
радвай се ти, който Дома на Божията Майка с любов утвърди.
Радвай се, на руския кораб към спасение водителю:
радвай се, на славяните в беди надежден утешителю.
Радвай се, на християнските добродетели носителю:
радвай се, на греховните страсти изкоренителю.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 8
Странно чудо виждаме върху тебе, благ и верен рабе Божий, от десницата на Всевишния многократно запазван и с царицата, и чадата, и твоите слуги с мъченически венец увенчан, заради това влезе в радостта на твоя Господ, а ние, от всички родове, викаме на Промислителя: Алилуия.
Икос 8
Всички възпяваме вашия могъщ подвиг, почитаме страданието, хвалим дълготърпението, ублажаваме вашата кончина. Наистина, кое е по-добро или по-хубаво от това, за да живеете, да умрете заедно в Христа за своите люде. А ние, недостойните ваши чеда, с едни уста и едно сърце славим и възпяваме вашите имена така:
Радвай се, царице Александро нова,
радвай се, Алексее, наследниче небесен.
Радвай се, Олго, нова, богомъдра:
радвай се, Татяно, милосърдна.
Радвай се, Марийо, целомъдрена:
радвай се, Анастасийо, агнице свята.
Радвай се, радостна седморко, завет на новото царство:
радвай се, благоуханна цветна градино,
тържество на православието.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 9
С всякакви чудеса явяваше Господ Своето благоволение към руските люде, докато не Го преогорчиха до край, но призовавани от теб към покаяние, великомъчениче царю, имаме надежда за прощение, та да викаме към Бога: Алилуия.
Икос 9
Красноречивите витии като безгласни риби не могат да изкажат висотата на твоето търпение, а ние като виждаме дълбочината на нашето падение, в съкрушение на духа възкликваме:
Радвай се, мъжество необоримо:
радвай се, вярност непоколебима.
Радвай се, на каещите се съвършено прощение:
радвай се, към упорстващите дълготърпение.
Радвай се ти, който на царстващия баща спази завета:
радвай се ти, който пред Царя на царете запази обета.
Радвай се, послушен на Бога много:
радвай се, нелицемерен в любовта.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 10
Като искаше да се спасят всички човеци и да дойдат в разума на истината, Христос, Който основа Своята Църква върху кръвта на мъчениците, те положи, царю самодържавни, в основата на новия руски дом, та тези, които са в него да викат вярно: Алилуия.
Икос 10
Стена си на всички, които с вяра прибягват към тебе и непобедимо ограждение на православния свят, отче чедолюбиви, като научаваш всички верни да те призовават на помощ така:
Радвай се, лечение на немощните с благодат:
радвай се, запълване на оскъдяващите с добродетели.
Радвай се, на пленените освободителю:
радвай се, на бедните защитителю.
Радвай се, на буйстващите въздържание:
радвай се, на страдащите от недъзи изцеление.
Радвай се, ново Слънце красно:
радвай се, очистителна река алена.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 11
Като принасяше даже до смърт пение на Пресветата Троица, служението си завършил и вярата си запазил и с нея всички православни християни подтикваш да пеят: Алилуия.
Икос 11
Изпратен от Светодателя на нашата земя, като агнец непорочен се принасяше в жертва за нашите грехове, та в покаяние да видим светлина и да ти викаме така:
Радвай се ти, който даваш образец на свят живот и кончина:
радвай се ти, който пострада за греховете на своята земя.
Радвай се ти, който се моли за своите врагове:
радвай се ти, който прости на своите мъчители.
Радвай се, в своя живот миротворче:
радвай се, от небесата на християните поборниче.
Радвай се ти, който със скиптъра духовно управляваш:
радвай се ти, който с порфирата на духа си украсен.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 12
Благодат от Бога и от съборното съгласие на нашите отци ти се даде, Николае, да се молиш за нас за прощение на нашето отстъпление от теб, Божия помазаник, та с крепко упование да викаме: Алилуия.
Икос 12
Като възпяваме твоите страдания, свети страстотерпче, покланяме се на благодатта на Светия Дух, която се яви върху теб, та всички единодушно да ти викаме:
Радвай се, помазаниче Божий, непрестанен молитвениче:
радвай се, най-кротко възлюбено чедо Христово.
Радвай се ти, който помогна на царицата да бъда праведна:
радвай се ти, който приведе чедата и слугите си към Христа.
Радвай се ти, който просвети твоите люде в истината:
радвай се ти, който не посрами честта на отечеството.
Радвай се на Дух Светий верен притежателю:
радвай се на великата вяра до край проявителю.
Радвай се Николае, боговенчани
царю и велики страстотерпче!
Кондак 13
О свещеноначалниче, помазаниче Божий, мъчениче свети царю Николае, погледни милостово към твоето земно царство и твоите люде и умоли Вседържителя да не влиза в съд с нас, но да подаде велико прощение, изправяне от падението и възкресение на православното царство, на нас, които непрестанно викаме: Алилуия.
(този кондак се чете 3 пъти, след това икос 1, кондак 1 и молитвата)
МОЛИТВА КЪМ СВЕТИЯ ЦАР МЪЧЕНИК НИКОЛАЙ
О свети страстотерпче царю мъчениче Николае, Господ те избра за Свой помазаник, за да съдиш милостиво и право твоите люде и да бъдеш пазител на православното царство: това царско служение и грижата за душите със страх Божий си извършвал. Като те изпита като злато в горнило, Господ ти изпрати горчиви скърби, като на многострадалния Йов, накрая ти прати лишаване от царския престол и мъченическа смърт. Като претърпя кротко всичко това, като истински раб Христов, ти сега се наслаждаваш на небесната слава пред престола на Царя на всички заедно със светите мъченици: светата царица Александра, светия царски син Алексий, светите царски дъщери Олга, Татяна, Мария и Анастасия и твоите верни слуги. Но като имаш голямо дръзновение към Христа Царя, заради Когото и пострада, моли с тях да опрости Господ греха на народа, който не попречи на твоето убиване, на царя и помазаника Божий, да избави Господ страдащата руска страна от свирепи безбожници, допуснати за нашите грехове и отстъплението от Бога и да възстанови престола на православните царе, а на нас да даде прощение на греховете и да ни настави на всяка добродетел, да придобием смирение, кротост и любов, които показаха тези мъченици, та да се сподобим с небесното царство, където заедно с теб и всички свети руски новомъченици и изповедници да прославим Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
МОЛИТВА ЗА ДАРУВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНО ЦАРСТВО
Господи Боже наш, с умиление и въздишки, и със сърдечна мъка пристъпваме към Теб и падаме пред Теб, и с болка на духа ти викаме: съгрешихме, беззаконствахме, постъпихме несправедливо пред Теб, дари Твоите дарове: на Църквата благолепие, изобилие от плодове, благоразтворение на въздуха, плодородие на земята, които си дарувал на светата Рус чрез самодържавното царство и които с пренебрежение приехме и не въздадохме благодарност на Тебе, нашия Владика и Щедроподател, а нещо повече, отрекохме се от Твоето владичество, което Си утвърдил чрез Твоя помазаник и православното царство. Възлюбихме земното повече от небесното и временното повече от вечното, и се лишихме и от двете. Обикнахме да вършим своята воля повече отколкото Твоята и с това се поробихме на Твоя враг. И изповядваме, че като истина и съд си докарал всичко това върху нас заради нашите грехове. Спомни си, Господи и казаното от Твоите нови пророци, които Си прославил в руската земя в тези последни времена, че ще даруваш на Твоите люде за краткото последно време, отново като силна защита и непоклатна стена, самодържавен цар, Твой благословен помазаник. И пак като знаем това, че този дар не е от човеците, нито, че се дарява от техните многоразмирни похоти, но се устройва от Твоето могъщество и воля и от Твоето благо промишление, затова и ти викаме със сълзи: въздигни ни духовни вождове, мъже в силата на Илия и Енох, та Твоята воля, възвестявана от тях, да се извърши неизменно, а нашата паднала и греховна воля отхвърляме тук пред Теб. И ако благоволиш да погледнеш милостиво на нас, недостойните Твои раби, посочи ни Сам Владико, избрания Твой самодържец, снабди го чрез Божествено помазание с всички духовни дарове за царско служение. Амин.
Тропар, гл.5
Лишаване от земното царство, окови и многоразлични страдания кротко си претърпял от богоборците, като свидетелства за Христа даже до смърт, страстотерпче велики Боговенчани царю Николае, заради това с мъченически венец на небесата те венча с царицата, и чедата, и твоите слуги Христос Бог, Него моли да помилва руската и българската страна и да спаси нашите души.
Кондак, гл. 3
На мирликийския застъпник си се показал подражател, царю свети, защото като изпълни Христовото Евангелие, си положил своята душа за твоите люде и си спасил от смърт виновните повече от невинните, заради това си се осветил с мъченическа кръв като великомъченик на Църквата Христова.
Величание
Величаем те, свети царю мъчение Николае и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял в Христа за Русия.
ПРАЗНИЦИ НА СВЕТИТЕ ЦАРСТВЕНИ МЪЧЕНИЦИ
Ден на мъченичеката кончина на цар НИКОЛАЙ, царица АЛЕКСАНДРА, царския син АЛЕКСЕЙ, царските дъщери ОЛГА, ТАТЯНА, МАРИЯ и АНАСТАСИЯ.
4/17 юли 1918г.
Свети цар мъченик НИКОЛАЙ
Род. 6/19 май 1868г.
Имен ден: 6/19 декември
Света царица мъченица АЛЕКСАНДРА
Род. 25 май/7 юни 1872г.
Имен ден: 23 април/6май
Свети царски син мъченик АЛЕКСЕЙ
Род. 30юли/12 август 1904г.
Имен ден: 5/18 октомври
Света царска дъщеря мъченица ОЛГА
Род. 3/16 ноември 1895г.
Имен ден: 11/24 юли
Света царска дъщеря мъченица ТАТЯНА
Род. 29 май/11 юни 1897г.
Имен ден: 12/25 януари
Света царска дъщеря мъченица МАРИЯ
Род. 14/27 юни 1899г.
Имен ден: 22 юли/4 август
Света царска дъщеря мъченица АНАСТАСИЯ
Род. 5/18 юни 1901г.
Имен ден: 22 декември/4 януари
***
превод от руски език – Наталия Стоянова – 2013 г.
Източник: pastir – Акатист на Св. цар Николай II
…
Свързани публикации:
Светила на Православието през XIX – XX в. (nasledstvobg.com)
