Отворено писмо на Гавриил Светогорец от 2019 г. до патриарх Вартоломей по повод пагубните му действия в Църквата

Източник: Glasove.com; още от монах Гавриил Светогорец – ТУК

Отворено писмо от Карея, 24 октомври 2019 г.

Ваше Всесветейшество,

По време на неотдавнашното Ви посещение на Света Гора – Атон, земният дял на Пресветата Майка наша, Богородица, много исках да получа патриаршеското Ви благословение и да целуна нозете Ви, но не мога да го направя, защото това отдавна е греховно. Искате ли да чуете защо?

1. В безплодни и лукави диалози с еретиците Вие и Вашите слуги предадохте Едната и Единствена Църква, Светото Православие, защото много пъти признавахте така нареченото „разнообразие“ в свещените догмати и придавахте статут на Църква на еретическите парасинагоги (сборища) на монофизитите, римския папа, както и на протестантите, които са иконоборци и врагове на Пресвета Богородица. По-рано на всеослушание произнесохте хула срещу Светите Отци, назовавайки ги „нещастни жертви на древната змия, родоначалник на всяко зло“, и не се покаяхте за това. Направихте това, за да не изглеждате в очите на другите длъжен да оказвате послушание на боговдъхновените им призиви.

2. Вие сте враг на нашия Триединен Бог и нашата Богомайка, защото на Църковно ниво дружите със съзнателни и неразкаяни еретици и иноверци, с онези, които са се „извратили и грешат, като сами осъждат себе си“ (срв. Тит. 3:11), с поддръжниците на ересите, защитниците на нечестието, и ще отидете с тях във вечна мъка, далеч от земята на живите, ако не се върнете към Вярата. Защото св. Йоан Златоуст казва: „Който дружи с враговете на царя, не може да бъде приятел на царя, но и за самия живот е недостоен и се погубва с враговете, […] и заслужава дори най-лошото наказание“ и че „Ненавистта [към нас] заради Христос е много по-добра от приятелството [към нас] заради Него“. Нима не помните боговдъхновените слова на Свещеното Писание: „Защото еднакво са омразни Богу – и нечестивецът, и нечестието му“ (Прем. 14:9)?

3. Под Вашето патриаршеско покровителство и под Ваша защита намира убежище всяка ерес и всяко новопоявило се отстъпление от вярата не само в епархиите на Константинополския Престол, но и в Еладската Църква и на други места. Вашите клирици, богослови и учени, които награждавате с високи титли, участват в почетни конференции и издават свои трудове, възхвалявайки Вашето „премъдро патриаршеско управление“. Междувременно всички те се явяват основоположници и инициатори на всякакви невиждани досега богословски ереси и нововъведения на Църковно ниво, започвайки с метапатристичното (постпатристичното) богословие и езически култ към Земята под прикритието на екологична дейност, и завършвайки с „възстановяване в свещен сан“ на неразкаяни разколници от Украйна. При Вас намират подслон и оправдание от гръмогласното осъждане на православното духовенство и паство всички тези духовни вълци, а Вие сте техен пастир и покровител и по думите на Светите Отци сте напълно единомислен с тях и толкова виновен, колкото и те: „Как да не смятаме в еднаква степен нечестиви онези, които не са възвисили своя глас срещу нечестието, и не са се обявили в защита на другите, противостоящи на нечестивите и сега гонени за това от тях?“

4. Като втори папа вече три десетилетия Вие насаждате сред църковната пълнота мнението, че всяко произволно желание на всеки епископ, а още повече на вселенския патриарх, се явява закон за Църквата. Колко силно ли осъждат Вас и папата всички светии, които оскърбявате с изказванията си! Колко силно се отнася за Вас упрекът на светителя Григорий Палама, който е отправил към Вашия предшественик на патриаршеския престол съборно осъдения еретик патриарх Йоан Калека: „Събор той считаше единствено самият себе си, защото многократно единствено себе си наричаше „Църквата“, и каквото и да учеше, и каквото и да говореше на Църквата, само това му се струваше правилно, и той заявяваше, че цялата Църква мисли по същия начин“.

5. С делата и ученията си Вие проявявате пренебрежение към правилата на Светите Апостоли, на Светите Поместни и Вселенски събори и към светоотеческото предание, които строго забраняват съвместни молитви, дружествени отношения и съвместно богослужение с еретици. Нашата Църква счита, че „не напълно, а наполовина православен е онзи, който смята, че държи правата вяра, но не се ръководи от божествените канони“. По този начин Вие показвате, че не вярвате в Бога, в безсмъртието на душата, в невидимия свят, в Рая и ада, в Страшния Съд и въздаянието. Ваше Всесветейшество, може би Вие мислите, че честите срещи с представители и благотворители от масонски ложи и други свързани с тях ордени свидетелстват за Вашето неизразимо високо положение и статут в Църквата? Всичко това е несъвместимо с Православната Вяра и дълбоко враждебно към нея.

6. За съжаление онези, на които се е налагало да получават любезни указания от Вас и Вашите сътрудници, несъответстващи на свещените постановления на Православната Църква, прекрасно знаят, че всички, оказващи съпротива на Вашите методи за разпространение на икуменизма, се подлагат на изолация и отчуждение в средата, където пребивават, затова им се налага или да замълчат, или да си отидат. Там, където е възможно, Вие използвате и политическа намеса, както това беше направено на Света Гора – Атон, затова към Вас напълно се отнася и това, което св. Атанасий Велики смята за определяща характеристика на еретиците, следващи лъжеучението на Арий: „Не с меч и стрели, не с помощта на воини се възвръща истината, а с убеждаване и съвет. Какво убеждаване има там, където е страхът от царя? Или какъв съвет, където прекословещият е поставен пред заточение или смърт?“.

Въпреки че Вие, Ваше Всесветейшество, често приемахте маската на православен, Вашите думи бяха противоположни на делата и като цяло на начина Ви на мислене. Но съгласно св. Григорий Палама даже ако се бяхте поколебали дори в едно нещо относно Православието, Вие бихте били недостоен за свещен сан: „Свещените Канони определят за онези, които понякога се съгласяват с благочестието, а понякога го отричат: „неуверените в благочестието“ и отново имащи безсрамно зломислие, такива според Свещените Канони подобава да бъдат лишавани от свещенство“.

Заради Вас пред душата на всеки православен грък сега стои избор: или да действа според любовта към Богочовека Христос, или да се подчини на властващия ересиарх, „Патриарх на Нацията“? Точно за това пише св. Кирил Александрийски на еретика Несторий, тогавашният предстоятел на Константинополската Църква и Ваш предшественик преди 1600 години: „Какво ли ще трябва да претърпим ние, от които твое благоговейнство изисква любов към теб по-голяма, отколкото към Христос, Спасителят на всички нас? Кой ще е в състояние да ни помогне в деня на Съда? Или какво ще намерим за свое оправдание за толкова дългото мълчание при такива зли хули срещу Христос?“. И, разбира се, Ваше Всесветейшество, вредата, нанесена от Вас на Тялото Христово – Църквата, е бунт срещу Самия Спасител.

За 28-те години на Вашето патриаршество Вие не направихте нито една постъпка, която да зарадва и утеши сърцата на истинските православни християни, Вие вършите угодното само на онези, които имат земно мъдруване. Всички награди и отличия, получени от Вас от властителите на мира сего, който „лежи в злото“ (1 Йоан. 5:19), Ви бяха дадени не за деяния за слава на спасителното Православие, а като поощрение за неговото унищожение, което Вие осъществявахте по всички възможни начини.

Ваше Всесветейшество,

Покайте се и спрете да вървите по широкия и душепагубен път, по който Вие без спиране се придвижвате все по-напред! Този път и вектор на движение нанасят вреда на чистото и неповредено православно мислене и на междуправославното единство на милиони кръстени души, за които ще трябва да дадете страшен, „вселенски“ отговор на неподкупния Съд Божий. Устрашете се при мисълта, че нетварният и нескончаем ад е пълен с неразкаяни архиереи и патриарси. В историята на Църквата са добре известни случаи, когато патриарси и тяхното височайше обкръжение са ставали ересиарси и са били осъждани, начело с първия от тях – падналият апостол и предател Иуда Искариот. Нали Божественият съд най-напред започва от нас – църковнослужителите: „Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?“ (1 Петр. 4:17). И така, Ваше Всесветейшество, „ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак, когато никой не може да работи“ (Йоан. 12:35, Йоан. 9:4).

Монах Г. Гавриил
Килия на Кутлумуш Преп. Христодул Патмоски

Източник: https://katanixi.gr/anoikti-epistoli-pros-ton-oik-patriar/

превод: Любомир Серафимов

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Предстои международна конференция „Просопография на Средновековна България“Предстои международна конференция „Просопография на Средновековна България“

Източник: Department of Medieval History – Bulgarian Academy of Sciences На 7 и 8 октомври 2022 г. в Института за исторически изследвания – БАН ще се проведе международната конференция „ПРОСОПОГРАФИЯ

Св. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995) – за синовната любов към собствения народСв. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995) – за синовната любов към собствения народ

Св. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995), родом от Грузия, е един от големите подвижници и изповедници на Православието през XX в. След внимателно изследване на неговия живот и дела, през

Житие и Акатист на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворецЖитие и Акатист на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец

На 19 октомври св. Църква празнува паметта на българския народен закрилник и покровител – св. Йоан Рилски Чудотворец ( † 946 г ). Паметта му се празнува още на 1