Светила на Православието през ХIX – XX в. – Евгений Родионов, воин (23 май 1977 – 23 май 1996) – мъченик за Христа

„И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.“
‭‭(От Матея свето Евангелие‬ ‭10:32-33‬)

Евгений Родионов е роден на 23 май 1977г. в малко л село близо до Кузнецк, Пензенска област, в най-просто руско семейство. Баща му работи като дърводелец, а майка му работи като мебелист. След първото си пътуване до църквата с баба си, 11-годишният Евгений сложил кръст на врата си и никога повече не го свалил. На 18-годишна възраст човекът е призован в армията в разгара на Първата чеченска война.

На 14 февруари 1996 г. Евгений с колегите си Андрей, Игор и Александър е заловен по време на боево дежурство на границата на Чечения и Ингушетия. Отначало воиниците били обявени за дезертьори и полицията отишла в дома на майката на Родионов.

Евгений е бил в плен 100 дни, през които е бил жестоко измъчван, изтезаван и понасял нечувани издевателства. И през всички тези дни на мъченичество, той останал твърд в своето решение – да не свали кръста си, да не се отрече от Христа и православната си вяра. На 23 май 1996 г., на рождения му ден, когато навършил 19 години, близо до село Бамут, непреклонният воин е обезглавен от чеченски бандити за отказ да премахне нагръдния си кръст и да приеме исляма. Кръстът от обезглавеното му тяло така и не могли да свалят.

Любов Родионова, майката на Евгений, пристигнала в Чечения малко след като синът й бил заловен. Смелата жена дори се срещнала с Басаев, който публично й обещал да намери Евгений. Но когато Любов напуснала щаба на бойците в селото, братът на полевия командир я настигнал и жестоко пребил, счупвайки гръбнака й. Майката била принудена да плати на бойците пари, за да й покажат гроба на сина й.

От 2003 г. се водят разговори за канонизацията на Евгений Родионов сред лика на мъчениците. Въпреки това, че е неизвестно дали починалият воин е водил съзнателен църковен живот, има неоспорим факт за неговото изповядване на вярата пред лицето на смъртта.

Въпреки че Евгений Родионов не е канонизиран от Руската църква, той се радва на огромно почитание сред духовенството и миряните. Сръбската църква вече е прославила мъченика-войн Евгений като местно почитан светец, а Постоянната конференция на православните канонични епископи на Америка е включила думите за „Новомъченик Евгений Воин“ в обреда на реквиема за армейските свещеници. Така православните в САЩ и Сърбия вече са прославили смелия воин сред лика на светиите.

Днес изображения на Евгений, сравними с иконите, могат да бъдат намерени в десетки църкви на Руската православна църква. Образът на Евгений Родионов е нарисуван с пълен ръст в църквата „Свети Йоан Воин“ в Харков.

Известни са случаи на мироточене от иконите на Евгений Родионов, например в алтайската църква на Свети мъченик Евгений.

Евгений Родионов се превърна в образец за твърдост и смелост във вярата. Той е един от небесните покровители на руските войници и пример за съвременната младеж.

Теменужка Рачева – Facebook

Свързани публикации:

Документален филм за Евгений Родионов:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Учениците от ЧНУ „Св. Седмочисленици“ към Ловчанска св. митрополия посетиха Чекотинската света обител „Св. Архангел Михаил“Учениците от ЧНУ „Св. Седмочисленици“ към Ловчанска св. митрополия посетиха Чекотинската света обител „Св. Архангел Михаил“

Източник и снимков материал: predanie.bg В слънчевия ден на 20 октомври учениците от ЧНУ „Св. Седмочисленици“ Ловеч имаха възможността да посетят Чекотинската света обител „Св. Архангел Михаил“. Децата бяха придружени

„Само епископ Висарион ги укрепваше във вярата“ – за живота и делото на св. Висарион Смоленски„Само епископ Висарион ги укрепваше във вярата“ – за живота и делото на св. Висарион Смоленски

Ст.н.с. д-р Христо Темелски За живота и мъченичеството на епископ Висарион епископ Смоленски черпим сведения от един единствен източник, т. нар. „Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали