Милен Илиев
Грехопадението е описано от боговдъхновения автор в трета глава на книга Битие. „Змията беше най–хитра от всички полски зверове, които, Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само от плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той“ (Бит.3:1-6). Последицата от това деяние е помрачаването на Божия образ у човека и изгонването му от рая, загубата на съвършенството и изобилната благодат, с която Бог обсипва първите хора.
В първа и втора глава на книга Битие се описва създаването на света , става ясно, че Бог създава човека по Свой образ и залага у него потенциал за уподобяване на Господа. Човека е най-висшето Божие творение, той е призван да стопанисва света, да го развива и усъвършенства, като същевременно усъвършеснства и себе си, настанен е в рая, прекрасно място изпълнено с плодове и блага, които оказват изключително благоприятно въздействие върху него и неговото призвание постоянно да съхранява и развива единството и хармонията около себе си, които Господ Бог е създал. Съвършенството на човека обаче не означава завършеност и затова първите хора се намират в една своеобразна младенческа възраст, тоест тепърва развиват заложения у тях потенциал да станат богове по благодат.
Милостивия и човеколюбив Господ дава и една ограничаваща заповед на хората, която както става ясно от горецитирания текст нашите предци престъпват, като поради проявена гордост и невъздържаност проявяват непослушание, допълнено и затвърдено след това от самооправдание и липса на покаяние.
Виждаме, че говорещия чрез змията дявол насочва своето внимание към по чувствителната от мъжа жена, задава и подвеждащия въпрос, а в отговора и усеща податливост и колебание, по-нататък лукавия паднал ангел продължава да лъже и да клевети Бога, подхранвайки гордостта, която поражда у жената желание в плътта и очите, волята да престъпи забраната се утвърждава у нея и тя извършва деянието, като след това въвлича и мъжа си в престъплението. Веднага след това хората започват да се срамуват, те виждат, че са голи защото след извършения грях телата им вече не са облети от светлината на Божията благодат. Те се скриват, а когато чуват гласа на Бога забравят за Неговото човеколюбие, вездесъщите и всезнание и започват увъртания, самооправдания, дори се усеща и откритото обвинение от страна на Адам към Господа. В стремежа към самооправдание той казва „ …жената, която Ти ми даде…“…..
Виждаме, че едно падение води след себе си второ, трето до пълно изгубване на връзката с Бога и до абсолютна забрава на своето призвание от страна на човека. Престъплението на прародителите се отразява на цялото творение, появяват се природните стихии, причиняващи бедствия, животните освирепяват, започват да съществуват болестите, смъртта, с една дума целия видим свят вместо да бъде приведен в единство и хармония от човека и поднесен на Твореца, бива повреден, сломен, омаскарен и помрачен поради проявата на гордостта, която предизвика непослушанието и всички останали отрицателни действия на този, който трябваше да е внимателен стопанин, а сам себе си превърна в тежко обременен тиранин за света.
След грехопадението нашите прародители попадат в плен на неестествени страсти, вниманието им все повече се насочва към творението и се отдалечава от Твореца. Животът става труден, изпитват върху гърба си тежките духовни и физически последици от своето престъпление, губят духовни и умствени способности, намаляват физическите им сили, райските плодове и изобилията на Божията благодат не са вече с тях. Облечени са в кожени дрехи измъчвани са от болестите и смъртта, които обаче Бог допуска за да не стане злото безсмъртно и за да намали влиянието на тъмните сили и падналите ангели върху хората.
Въпреки всичко това обаче Божия образ у човека е затъмнен, но не е заличен и дори и днес, когато всички ние макар и да не носим отговорност за престъпленията на нашите прародители, понасяме последиците на грехопадението намираме и виждаме Божия образ у всеки един наш брат и у всяка една наша сестра. Съвестта, стремежа към доброто и любовта към Бога и ближния живеят и у всеки един жител на земята и се проявяват поне по веднъж дори и у най-големия грешник.
Разбира се, в днешно време ние живеем с радостта и надеждата породени от изкупителната жертва на Господ Иисус Христос, който умря за нас, за да въздигне повредената ни човешка природа отново на небесата, да изведе Адам и Ева от ада и да ни открие отново пътя към съвършенството и уподобяването на Бога. Още по голяма е надеждата ни когато по време на Евхаристията възпоменаваме и второто пришествие на Господа и възкресението на всички мъртви, пълното заличаване на смъртта и повредения от греха свят и създаването на ново небе и нова земя.
Четейки и препрочитайки първите глави на книга Битие, човек ясно разбира, че Бог го е сътворил за живот вечен и съвършен, читателя обаче също съзнава, че хората не са безволеви оръдия, а притежават свободата да избират и вземат решения за, които носят отговорност, последиците от действията си също всеки един ще понесе, както става ясно точно в третата глава на книгата. Смъртта влиза в света чрез греха, а причина за греха става непослушанието породено от гордостта, която лукавия дявол открива и провокира у първата жена Ева, която пък увлича мъжа си, който вместо да я вразуми също се предава на грехопораждащите емоции. Затова и за да не се подаваме и ние потомците на Адам и Ева безпределно и всецяло на греха, а да се стремим към Бога е добре да се опитваме да се въоръжим със смирение, с послушание, които толкова са ни необходими и днес, както са били необходими и тогава на нашите предци, защото именно гордостта и днес ни обгражда отвсякъде и е постоянна причина за ежедневно и масово извършване на злодеяния, тя е и тази, която поражда гнева този зловещ причинител на раздори и човекоубийства. И днес, както и някога непослушанието води до човешко падение и неуспех, сега навсякъде всеки се стреми към непослушание с изключение на този който го проявява по принуда или поради корист. Но истинското послушание, което ни е така необходимо трябва да е искрено и от сърце, да е проява на свободната и непринудена воля, само такова послушание ще принася благоприятни плодове.
И все пак всички сме хора трудно е да не проявим човешка гордост, да не се разгневим, да не проявим непослушание, всичко това извършваме, че и много повече от това, но в такъв случай може да си спомняме за Адам и Ева, които помрачени от престъплението си се засрамиха, уплашиха се, хвърлиха вината един върху друг, върху дявола, който не ги принуди а ги провокира и подбуди че даже и върху Бога. Адам и Ева забравиха или не се досетиха за покаянието, забравиха за Божията любов. Нима Господ нямаше да им прости ако бяха се покаяли и поискали прошка, да не би да има родител обичащ детето си, който не би му простил всичко и не би се зарадвал на чистосърдечното разкаяние и желание за прошка, какво остава тогава да кажем за човеколюбия Бог, когото наричаме Отче наш.
Имаме пред себе си и примера на Юда, на престъплението и отчаянието, и на св. Петър, на падението, покаянието и въздигането.
И така боговдъхновения разказ на книга Битие ни разкрива много исторически, нравствени и духовни истини, научаваме за сътворението на света и човека от Твореца нашия Бог Света Троица, за грехопадението и за други исторически събития, станали след това.
Живота в църквата и стремежа към Бога обединява християните, които чрез жизнения си пример и със силата на убеждението сме призвани да увличаме хората в борбата с гордостта и непослушанието, които събориха в бездната нашите праотци, със силата на молитвата и покаянието и най-вече с помоща на нашия Господ Иисус Христос да се стремим да изпълняваме Божията заповед да обичаме Господа и ближния, като себе си.
И накрая пак във връзка с гордостта, непослушанието, самооправданието и прехвърлянето на вината, липсата на покаяние, искам да напомня, че който желае да поправи света трябва да поправи първо себе си и че Господ сам слезе в ада и изведе Адам и Ева и пак ще дойде и царството Му не ще има край!
…
Свързани публикации:
- Есе за Притчата за блудния син (Лук. 15:11–32) – Милен Илиев (nasledstvobg.com)
- Любов към далечния – Милен Илиев (nasledstvobg.com)
- Сътворяване и предназначение на човека – Милен Илиев (nasledstvobg.com)
- Религия и политика – Милен Илиев (nasledstvobg.com)
- Религия и национална сигурност – Милен Илиев (nasledstvobg.com)
