Източник – публикация на отец Владимир Дойчев – Facebook
Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…
Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме.
И все пак. Има нещо потресаващо, за което трябва да си спомним именно на този ден. И то е написано на руския паметник в София: “Не намъ, не намъ, а имени Твоему.” Това е цитат от Пслтира, където пише: “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.” (Пс 113:9)
Разбирате ли какво означава това? Едни хора от друга страна са дошли да умрат тук. Какви са били те? Кой ги е пратил? Какво са искали? Оставете тези хипотези на умниците. Те ще намерят начин да изровят костите на мъртвите, да ги полеят с киселина или да ги запалят. Както направили бащите им с мощите на свети Николай II и семейството му. Но вече е късно. Мъртвите са си мъртви. Те не подлежат на човешки съд. Плодът на трудовете им е очевиден. И никой пропаганден пироман не може да унищожи това. Кръвта е попила в земята ни, а те са казали своята дума. Написали са я на камък. Написали са я и на небето: “Каквото е добро, каквото е хубаво, каквото е ценно, каквото е славно, не е наше. То е на Бога. Не си го приписваме. Ние бяхме инструмент в ръцете Му, но Ваятелят на свободата ви е Друг. Него прославете заради милостта Му, защото Той ви оказа милост. Него прославете заради истината Му, защото Той е Истината.”
В това се състои всъщност целият празник. Тук са дошли едни хора, които със смъртта си да ни дадат възможност да сме малко по-близо до Бога. И дължим благодарност за това. Не на човеците. Не на човеците. Понеже те не я искат още от самото начало. А на Бога – нашият Освободител.
Този ден е мерило не само на благодарността, но и на вярата. Ще дойде време, а и е дошло вече, когато тези, които вярват в мамона, ще се сетят за руския паметник и ще изпотрошат буквите на него, само защото е руски. А на камъка ще остане единствено надпис: “…намъ… намъ…” Не се бойте от това. Никой не може да ви забрани да прославяте Бога. Нито да му благодарите. Нито да четете псалмите. Нито пък някой може да ограничи Бога.
“Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска. А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си. Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват. (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.” (Пс 113:11-17)
…
Свързани публикации:
