Българите в Православното семейство,Вдъхновения,Главно меню - публикации,Православието и българите 864 – 1396 г.,Православната духовна общност сред българите „Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!“ – св. Кирил Философ

„Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!“ – св. Кирил Философ

На 14 февруари Българската православна Църква празнува Успението на св. равноапостолен Кирил Славянобългарски – създател на глаголицата – първата славянската писменост и равноапостолен първопросветител, заедно със своя брат св. Методий, на славянските народи.

Създадена на основата на славянското население от българската група (славяните, които стават част от българската народност), новата писменост е спасена и възприета от българската държава, спомага за дооформянето на българската народност и за появата на първия книжовен славянски писмен език – старобългарският. Наред с високото лично благочестие и нравствен пример, голямата ерудираност и книжовен талант, сред достойнствата на св. Кирил Философ Славянобългарски е и може би най-доброто определение за същността на Философията, разбирана през Средновековието като наука на науките:


«Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!» (Житие) – определение, което сам св. Кирил осъществява като пример със своя собствен живот.

Обрисувайки значението на делото на св. Кирил и неговия брат св. Методий за българското Възраждане, един от големите изследователи на българската книжовност, Донка Петканова, пише:
«С делото на Кирил и Методий първите български учени се втурваха смело в научни борби. С техния пример възторжените възрожденски учители се бореха за българско училище и народна просвета. Техния празник не забравяха борците в най-трудните условия. С техните ликове под Самарското знаме тръгнаха опъченците, за да си изградят незабравим паметник на Шипка. На един цял народ, пробудил се за нов живот, Кирил и Методий бяха вдъхновители, утешители, бранители, помощници. Те бяха в сърцето и душата на всеки българин, бяха в неговия бит като езика му и народната песен.» (Д. Петканова, Константин – Кирил. Денница на славянския род, С., 1994)


По молитвите на св. равноапостолни Кирил и брат му, св. равноапостолни Методий, Господ да ни помилва и спаси!

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Слово на св. Серафим Софийски за св. Теофан ЗатворникСлово на св. Серафим Софийски за св. Теофан Затворник

Произнесено на панихидата по повод на петдесетгодишнината от кончината на еп. Теофан (1894-1944) (Из „Проповеди“ на архиеп. Серафим Соболев (със съкращения) – публикация на Отец Владимир Дойчев) … Както ярките

Състоя се официалното откриване на изложбата „Сърцето на България. Шедьоври от Рилската света обител“ в УнгарияСъстоя се официалното откриване на изложбата „Сърцето на България. Шедьоври от Рилската света обител“ в Унгария

Източник: balkanstudies.bg Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) и Българският културен институт в Будапеща представят изложбата „Сърцето на България. Шедьоври от Рилската света