Произнесено на панихидата по повод на петдесетгодишнината от кончината на еп. Теофан (1894-1944)
(Из „Проповеди“ на архиеп. Серафим Соболев (със съкращения) – публикация на Отец Владимир Дойчев)
…
Както ярките звезди укасяват небето, така и в Руската Православна Църква сияе великият сонм на Божиите угодници. Сред тях сияят такива светилници като св. Димитрий Ростовски и Тихон Задонски, които по своята святост и благодатни творения могат да застанат до св. Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Велики светилници можем да намерим и сред още непрославените от Руската Църква йерарси, които при религиозно-нравственото възраждане на Русия заради своята святост без съмнение ще бъдат причислени към лика на светиите. Сред тях с ярка благодатна светлина блести еп. Теофан Затворник, от чиято кончина се навършиха петдесет години на 6/19 януари т.г. Той е един от най-великите архипастири на Руската Православна Църква, нейна слава и красота.
Всички истински вярващи руски люде го приемат така заради неговия свят живот и голяма ревност в Православната вяра. Тази ревност му донесе тежки душевни страдания поради отдалечаването от Православието не само на руското общество, но дори и на нашите духовно-просветни центрове: духовните семинарии и академиите, които трябваше да бъдат за Русия извори на истинска религиозна просвета. С огромна скръб еп. Теофан упрекваше държавната и църковната власт и нашата йерархия за допускането на този тежък грях. Сърцето му се обливаше в кръв при вида на противоцърковното настроение и неверието, което завладяваше руския народ. Той настояваше за решителни мерки против неверието. Но думите му оставаха глас в пустиня.
Надарен от Бога с дара на прозорливостта, в своите писма от затвора еп. Теофан предсказва надвисналите над Русия тежки бедствия и пророчески предупреждава, че за нашето отстъпление от Православната вяра, заради отлонението ни към протестантски заблуди Господ ще накаже руския народ с война с Германия, което се сбъдна двадесет години след неговата смърт.
Длъжни сме да отбележим, че за праведния му живот Господ сподобил еп. Теофан с дара на прозорливостта много преди да се оттегли от архипастирската Владимирска катедра и да отиде в затвора. Ето какво разказва последната игумения на Дивеевската обител майка Александра. Когато била момиченце на девет години, един ден Преосвещеният Теофан, тогава епископ Владимирски, посетил тяхното семейство. По време на беседата с владиката тя започнала да капризничи и силно да плаче. Увещанията на родителите й не я успокоили. Тогава еп. Теофан я повикал при себе си и казал: „Мило мое момиче, престани да плачеш, та нали ще бъдеш игумения.“ И действително, след време тя станала игумения на основания от преп. Серафим Саровски Дивеевски женски манастир.
Подчинявайки се на вътрешното си сърдечно влечение, а по-точно на повелята на Духа, еп. Теофан напуска Владимирската катедра и се оттегля в усамотение във Вишенския манастир в Тамбовска губерня, а след това и в затвор, където прекарва 25 години, до самата си смърт.
Благодарение на престоя в затвора този светител стана духовен учител на цяла вярваща Русия. Кой ли не се е обръщал към затворника в своите скърби и недоумения?! С всяка поща еп. Теофан получавал купища писма и телеграми с молби за молитва или разрешаване на жизнено-практически, духовни или богословски въпроси. Каква е била кореспонденцията на светителя и колко много хора са получавали духовна закрила от него свидетелстват десетте тома с негови писма до различни лица. Какви перли на благодатна духовна мъдрост съдържат писмата на еп. Теофан свидетелства най-вече неговата книга „Какво е това духовен живот и как да се настроим за него„. Тя не е нищо друго освен сборник от писмата на еп. Теофан до една образована руска девойка, с която затворникът водел кореспонденция и която впоследствие приела монашество.
Плод на затворничеството е не само духовното ръководство на еп. Теофан. Благодарение на него той обогатява Православната Църква със своите чудесни научно-богословски съчинения. Сред тях особено известни са „Пътят към спасението„, „Описание на християнското нравоучение“ и тълкуванието на почти всички послания на ап. Павел. Тези тълкувания са резултат на дългогодишен труд, забележителен със своята ерудиция и владеене на чужди езици, изпълнен със светоотчески разум, какъвто труд няма равен в руската богословска литература. Не бива да отминаваме с мълчание и тълкуванието на 118 псалом, където така удивително е разкрит целия благодатен християнски живот.
Огромна спасителна ценност за нас представлява богословския труд на еп. Теофан – преводът от гръцки на руски език на петте огромни тома на „Добротолюбие“-то. В него ще намерим всичко, което е необходимо да знаем за нашето спасение, тъй като то ни учи на молитва и на целия благодатен духовен живот. Какво огромно значение има за нас „Добротолюбие“-то свидетелства самият еп. Теофан. По думите му, ако четем само три книги: Библията, „Добротолюбие“-то и Чети-Минеите (Житията на светиите), това е напълно достатъчно за нашето обучение в делото на спасението.
Няма да изброяваме всички съчинения на еп. Теофан и да предаваме тяхното съдържание. Но не можем да не обърнем внимание на една черта, която им придава най-същественото тяхно свойство и им дава правото да бъдат наречени светоотчески творения. Това свойство е светоотческият им дух и това, че строго се придържат към учението на св. отци на Църквата. И в това се заключава неговата велика заслуга пред Православната Църква и в частност пред Руската Църква.
В последно време нашата богословска наука е повлияна силно от протестантското богословие. Еп. Теофан със своите трудове възвръща руското богословие към неговите истински основи, към светоотческото вероучение, посочвайки по този начин истинския път за развитие и процъфтяване.
Вътрешният духовен живот на еп. Теофан в затвора остава тайна за нас. Известно е единствено, че се е хранел много оскъдно, ежедневно е извършвал св. Литургия и на предела на своите сили, почти напълно изгубил зрение, продължавал да работи над богословските си трудове. Животът му в затвора бил за него не спокойно усамотение, а непрекъснат мъченически подвиг за благото на цялата Църква, за духовна и богословска просвета на хората. И наистина, до ден днешен със своите трудове той представлява цяло дивно училище за благодатно просвещение. Завинаги ще остане спасителното значение на неговия подвиг за руския православен народ. За него напълно могат да се отнесат думите на Христа: „Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света… Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“ (Мат. 5:13,14,16).
Нашият знаменит светител, Московският митрополит Филарет, го почитал извънредно. Пред него се прекланял о. Йоан Кронщадски. Той търсел от еп. Теофан духовно ръководство и с голямо смирение и любов се вслушвал в съветите му при издаването на своите богословски трудове.
Нека и ние, мои възлюбени в Христа чеда, да се преклоним с благоговение пред великия и свят образ на еп. Теофан Затворник. Св. ап. Павел казва: „Помнете вашите наставници… и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“ (Евр. 13:7). В изпълнение на апостолски думи нека и ние с вас, възлюбени, да подражаваме на вярата на еп. Теофан. Затова нека четем и изучаваме неговите спасителни за нас творения, за да познаваме своята Православна вяра, винаги да пребиваваме в светлината на великата кръщенска благодат и чрез нея да се съединим с Христа.
Докато нашата Църква още не е причислила еп. Теофан към лика на светците, нека се молим за упокой на душата му (Еп. Теофан беше канонизиран през 1988 г., паметта му се чества на 10 януари – бел. ред.). Но да помним, че за нея с пълна сила се отнасят думите на Иисус Христос: „Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.“ (Йоан 5:24). Душата на еп. Теофан веднага след неговата кончина се е възнесла към Божия престол за вечна радост от единението с Христа. И тази радост се е запечатала в усмивката върху лика на починалия светител, когато след смъртта му го обличали в архиерейски одежди. Затова нека се молим със съзнанието, че не толкова той се нуждае от нашите молитви, колкото ние имаме нужда от неговото молитвено застъпничество пред Божия престол за нас, грешните.
Да даде Господ упокой на душата на праведния Свой раб в райските селения, а нас да помилва с неговите свети молитви, та и ние да наследим райското блаженство в Небесното Христово Царство. Амин.
…
Свързани публикации:
