Главно меню - публикации,Допънителни новини,Просветна и социална дейност в БПЦ Сътворяване и предназначение на човека – Милен Илиев

Сътворяване и предназначение на човека – Милен Илиев

Източник: в. Слово, 4 – 10 август, 2022 г., година XXVI, бр. 27 (1318), с. 6

Как е възникнал човекът? Кой и защо го е създал? Каква е целта на човечеството? Какво е предназначението на хората и какъв е смисълът на човешкия живот?

Тези въпроси вълнуват хората още от най-древни времена. Върху тях са размишлявали философи, мъдрували са жреци и представители на различни култове и религиозни вярвания, писали са поети, учени са създавали теории и хипотези.

Вярванията, разпространени в древния изток, като цяло разбирали човека като роб и слуга на боговете, които създали хората и им вдъхнали живот, за да бъдат обслужвани от своите творения. Службата на боговете като тежкоработници според тези вярвания било и предназначението на човечеството.

В по нови времена  възникват  хипотези и теории претендиращи за научност. Такава е еволюционната теория, според която човекът е произлязъл от маймуната. Тази хипотеза, господстваща в научните среди през двайсетия век, в последно време губи популярност поради своята противоречивост и недоказуемост. Например, никой никога така и не открива така нареченото ,,липсващо звено“ , което би трябвало да се явява преходно същество между човешкия и маймунския вид.

Във някои създадени през хилядолетията вярвания, теории и хипотези има по някаква частица от истината за сътворението и предназначението на човека. Други съдържат абсурди и фантастични хрумвания. Но общото във всички тях е, че са плод на човешки умове ограничени и зависими от общественоикономическата реалност и историческата епоха, в която са съществували.

В редовете по-долу ще се опитам в твърде кратък и синтезиран вид да представя християнската истина за сътворението и предназначението на човека. Истина, неоспорима и безусловна основаваща се на Боговдъхновеното Свещено писание. Писание, което се явява Богооткровена истина, предадена ни от самия Творец със съдействието на писателите и пророците.

Според християнската истина, основаваща се на Свещеното писание, човекът е Божие творение. Бог го е създал по Свой образ и е вложил в него възможност да възраства и да се усъвършенства, да постига Божие подобие. Създаването на човека е изобразено от свещения автор в книга ,,Битие“, в първата и втората глави:

След това рече бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици (и над зверовете), над небесните птици (и над зверовете ) и над добитъка,  и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече; плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всички животни, които пълзят по земята. (Бит. 1:26-28). И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот;и стана човекът жива душа. (Бит. 2:7).

Това са откъси от два отделни разказа, които ни разкриват сътворяването  на човека от Господ Бог. За тези места в Свешеното писание професор Шиваров пише: „Двата разказа имат свой характер (своя цел и съответен строеж). Поради това в Битие 1 гл. се подчертава появата на човека в завършека на поредицата оформявания в сътворения видим свят, представени схематично като възходящо развитие, без да се взимат под внимание неудачите на природата. Във 2:7 пък се подчертава, че човешката физика е материално свързана с природата.“[1] Разбира се от разказа за сътворяването на човека в 2 гл. става ясно, че човек е не само материално тяло, но и съдържа в себе си и ожовотворявашия го дух, вдъхнат му от Бога, тук става въпрос за Божия образ, по който е създаден човека споменат в 1 гл.

Господ сътворява човека, удостоявайки го с отношение като към личност, изразено в думите ,,нека да създадем“ (Бт. 1:26). Тези думи свидетелстват, че човекът е венец на цялото творение. Той съдържа в своята природа тяло и дух и свързва в себе си видимия и невидимия свят.

Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп пишат: ,,Тялото на човека го сродява с целия видим свят и особено с царството на животните. Според определението на свети Василий Велики ,,човекът е животно което е получило заповед да стане бог“.[2] Човешкото тяло е сътворено от пръст и е създадено с особена грижа и внимание, Бог го устройва съразмерно и красиво, за да бъде достойно обиталище на душата.

Другата съставна част на човешката природа е неговата душа, тя е създадена от Божественото творческо вдъхване, именно с нейното вдъхване в лицето на човека го првръща в живо същество.

Тялото и душата са съставни части на човешката природа. При сътворяването човека е създаден бесмъртен и отделянето на тялото от душата е неестествено състояние в следствие от грехопадението на праотците.

Особено важен е въпросът за Божия образ в човека, някои от светите отци свързват образа главно с душата, други изтъкват и ролята на тялото изпълнено с живот от духа.

От статията на Иван Петев може ясно да видим мнението на светите отци по тия въпроси, ето например какво е мнението на Ириней Лионски: ,, … Защото, който унищожава съществото на плътта, т. е. създанието, разбира единствено само духа, то такова същество не е вече духовен човек, но дух на човека или Божи дух. Когато този дух, свързан с душата, се съедини със създанието, човекът поради излиянието на Духа става духовен и съвършен, и това е човекът, сътворен по образ и подобие Божие. Ако пък духът не е в душата, такъв човек наистина е душевен и като си остава плътски ще бъде несъвършен. По такъв начин, който отнема образа и отхвърля създанието, той вече не може да разбира тук човека, но или някаква част от човека, или нещо друго, освен човека. Защото нито плътското същество е само по себе си съвършен човек, но е тяло на човека и част от човека, нито душата сама по себе си е човек, но душа на човека и част от човека, нито духът е човек, защото той се нарича дух, а не човек. Съединението на всички тези съставлява съвършения човек”“[3]

В същата статия може да се намери и друго по различно мнение по този въпрос: ,,Отдавайки се повече на нравствено-социалната проблематика, св. Иоан Златоуст (ок. 347-407) по-малко се задълбочава в проблемите на антропологията. Той е дихотомист и отрича трихотомията в устройството на човека. Според него „Бог е Творец на разумните и чувстващите души. У хората няма никаква разлика между дух и душа, но тези две названия означават едно и също; като тяло и плът човекът е разумно животно“. В своите творения св. Иоан Златоуст определено съсредоточава образа Божи в способността на човека да господства над животните и силите на природата.[4]

Видно е , че отците съсредоточават своите търсения в различни насоки, но са единодушни, че човекът e по Божий образ създаден. В по-късните времена св. Григорий Палама излага по чудесен начин за Божия образ  у човека, който се съдържа в цялото му същество. И докато Божия образ съществува у човека, Богоподобието му е  заложено като потенциал и е свързано с предназначението на човека.

Бог създава човека, за да стопанисва, да управлява и да господарува над света. Човек е създаден с възможност за постоянно усъвършенстване и възрастване към Бога изпълвайки се с Неговата благодат, той е свещеник на творението призван да го усъвършенства и да го привежда към Бога, да работи за осъществяването на пълното единство на видимия и невидимия свят, да го устремява заедно със себе си към единение с Господа. В изпълнение на своето предназначение човекът се ползва от свободната си воля, чрез която е призван да следва доброто, да следва Божията воля, само така е способен да мобилизира творческите си способности и достойно да изпълни възложеното му дело.

И така, казано накратко, според християнската истина основаваша се на Свещеното писание, човекът е създаден от Господ бог по негов образ със задачата да усъвършенства себе си и целия свят, да доближава себе си и творението към Любящия творец. Съдържащия в своята природа, в тялото си и духа си Божия благодатен образ човекът чрез свободно  избиране на пътя на правдата и доброто е призван да се уподобява с Бога по благодат, като по този начин съдейства за усъвършенстване на цялото творение.


[1] Шиваров, Н. Човекът като Божи образ и подобие и съхраняването на живота и целостта на творението – в светлината на Стария Завет. – ДК, 1988, 5, с. 5.

[2] Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп. Догматическо богословие, Атон 2003, с. 276

[3] Вж. Петев, И. Образът и подобие Божие у човека в светоотческо осветление.– Духовна култура, 1988, кн. 10, с. 7 – 18.

[4]Вж. Петев, И. Образът и подобие Божие у човека в светоотческо осветление.– Духовна култура, 1988, кн. 10, с. 7 – 18.

Свързани публикации:

.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Обява за участие в Националния конкурс „ПЕТДЕСЕТНИЦА – съшествието на Светия и Животворящ Дух” – 2023Обява за участие в Националния конкурс „ПЕТДЕСЕТНИЦА – съшествието на Светия и Животворящ Дух” – 2023

Източник: bg-patriarshia.bg Пo решение на Св. Синод на БПЦ-БП Синодалният Културно-просветен отдел обявява: НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ПЕТДЕСЕТНИЦА – съшествието на Светия и Животворящ Дух” – 2023 в следните категории: ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВОЛИТЕРАТУРА

Обръщение на Св. Синод на БПЦ във връзка със зачестилите случаи на насилие и актуалната нужда от въвеждане на предмета „Религия“Обръщение на Св. Синод на БПЦ във връзка със зачестилите случаи на насилие и актуалната нужда от въвеждане на предмета „Религия“

Обръщение на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия във връзка със зачестилите случаи на насилие в България и актуалната нужда от въвеждане на предмета „Религия“ в задължителните учебни часове

Представяне на книгата на ставрофорен иконом Дончо Александров „Светлината на живота“ – обзор и видеоПредставяне на книгата на ставрофорен иконом Дончо Александров „Светлината на живота“ – обзор и видео

Източник и богат снимков материал: mitropolia-varna.org  Официалното представяне на книгата на ставрофорен иконом Дончо Александров „Светлината на живота“ се проведе на 24 октомври, когато Православната църква отдава почит към Божията Майка и