Главно меню - публикации,Допънителни новини,Просветна и социална дейност в БПЦ Сътворяване и предназначение на човека – Милен Илиев

Сътворяване и предназначение на човека – Милен Илиев

Източник: в. Слово, 4 – 10 август, 2022 г., година XXVI, бр. 27 (1318), с. 6

Как е възникнал човекът? Кой и защо го е създал? Каква е целта на човечеството? Какво е предназначението на хората и какъв е смисълът на човешкия живот?

Тези въпроси вълнуват хората още от най-древни времена. Върху тях са размишлявали философи, мъдрували са жреци и представители на различни култове и религиозни вярвания, писали са поети, учени са създавали теории и хипотези.

Вярванията, разпространени в древния изток, като цяло разбирали човека като роб и слуга на боговете, които създали хората и им вдъхнали живот, за да бъдат обслужвани от своите творения. Службата на боговете като тежкоработници според тези вярвания било и предназначението на човечеството.

В по нови времена  възникват  хипотези и теории претендиращи за научност. Такава е еволюционната теория, според която човекът е произлязъл от маймуната. Тази хипотеза, господстваща в научните среди през двайсетия век, в последно време губи популярност поради своята противоречивост и недоказуемост. Например, никой никога така и не открива така нареченото ,,липсващо звено“ , което би трябвало да се явява преходно същество между човешкия и маймунския вид.

Във някои създадени през хилядолетията вярвания, теории и хипотези има по някаква частица от истината за сътворението и предназначението на човека. Други съдържат абсурди и фантастични хрумвания. Но общото във всички тях е, че са плод на човешки умове ограничени и зависими от общественоикономическата реалност и историческата епоха, в която са съществували.

В редовете по-долу ще се опитам в твърде кратък и синтезиран вид да представя християнската истина за сътворението и предназначението на човека. Истина, неоспорима и безусловна основаваща се на Боговдъхновеното Свещено писание. Писание, което се явява Богооткровена истина, предадена ни от самия Творец със съдействието на писателите и пророците.

Според християнската истина, основаваща се на Свещеното писание, човекът е Божие творение. Бог го е създал по Свой образ и е вложил в него възможност да възраства и да се усъвършенства, да постига Божие подобие. Създаването на човека е изобразено от свещения автор в книга ,,Битие“, в първата и втората глави:

След това рече бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици (и над зверовете), над небесните птици (и над зверовете ) и над добитъка,  и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече; плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всички животни, които пълзят по земята. (Бит. 1:26-28). И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот;и стана човекът жива душа. (Бит. 2:7).

Това са откъси от два отделни разказа, които ни разкриват сътворяването  на човека от Господ Бог. За тези места в Свешеното писание професор Шиваров пише: „Двата разказа имат свой характер (своя цел и съответен строеж). Поради това в Битие 1 гл. се подчертава появата на човека в завършека на поредицата оформявания в сътворения видим свят, представени схематично като възходящо развитие, без да се взимат под внимание неудачите на природата. Във 2:7 пък се подчертава, че човешката физика е материално свързана с природата.“[1] Разбира се от разказа за сътворяването на човека в 2 гл. става ясно, че човек е не само материално тяло, но и съдържа в себе си и ожовотворявашия го дух, вдъхнат му от Бога, тук става въпрос за Божия образ, по който е създаден човека споменат в 1 гл.

Господ сътворява човека, удостоявайки го с отношение като към личност, изразено в думите ,,нека да създадем“ (Бт. 1:26). Тези думи свидетелстват, че човекът е венец на цялото творение. Той съдържа в своята природа тяло и дух и свързва в себе си видимия и невидимия свят.

Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп пишат: ,,Тялото на човека го сродява с целия видим свят и особено с царството на животните. Според определението на свети Василий Велики ,,човекът е животно което е получило заповед да стане бог“.[2] Човешкото тяло е сътворено от пръст и е създадено с особена грижа и внимание, Бог го устройва съразмерно и красиво, за да бъде достойно обиталище на душата.

Другата съставна част на човешката природа е неговата душа, тя е създадена от Божественото творческо вдъхване, именно с нейното вдъхване в лицето на човека го првръща в живо същество.

Тялото и душата са съставни части на човешката природа. При сътворяването човека е създаден бесмъртен и отделянето на тялото от душата е неестествено състояние в следствие от грехопадението на праотците.

Особено важен е въпросът за Божия образ в човека, някои от светите отци свързват образа главно с душата, други изтъкват и ролята на тялото изпълнено с живот от духа.

От статията на Иван Петев може ясно да видим мнението на светите отци по тия въпроси, ето например какво е мнението на Ириней Лионски: ,, … Защото, който унищожава съществото на плътта, т. е. създанието, разбира единствено само духа, то такова същество не е вече духовен човек, но дух на човека или Божи дух. Когато този дух, свързан с душата, се съедини със създанието, човекът поради излиянието на Духа става духовен и съвършен, и това е човекът, сътворен по образ и подобие Божие. Ако пък духът не е в душата, такъв човек наистина е душевен и като си остава плътски ще бъде несъвършен. По такъв начин, който отнема образа и отхвърля създанието, той вече не може да разбира тук човека, но или някаква част от човека, или нещо друго, освен човека. Защото нито плътското същество е само по себе си съвършен човек, но е тяло на човека и част от човека, нито душата сама по себе си е човек, но душа на човека и част от човека, нито духът е човек, защото той се нарича дух, а не човек. Съединението на всички тези съставлява съвършения човек”“[3]

В същата статия може да се намери и друго по различно мнение по този въпрос: ,,Отдавайки се повече на нравствено-социалната проблематика, св. Иоан Златоуст (ок. 347-407) по-малко се задълбочава в проблемите на антропологията. Той е дихотомист и отрича трихотомията в устройството на човека. Според него „Бог е Творец на разумните и чувстващите души. У хората няма никаква разлика между дух и душа, но тези две названия означават едно и също; като тяло и плът човекът е разумно животно“. В своите творения св. Иоан Златоуст определено съсредоточава образа Божи в способността на човека да господства над животните и силите на природата.[4]

Видно е , че отците съсредоточават своите търсения в различни насоки, но са единодушни, че човекът e по Божий образ създаден. В по-късните времена св. Григорий Палама излага по чудесен начин за Божия образ  у човека, който се съдържа в цялото му същество. И докато Божия образ съществува у човека, Богоподобието му е  заложено като потенциал и е свързано с предназначението на човека.

Бог създава човека, за да стопанисва, да управлява и да господарува над света. Човек е създаден с възможност за постоянно усъвършенстване и възрастване към Бога изпълвайки се с Неговата благодат, той е свещеник на творението призван да го усъвършенства и да го привежда към Бога, да работи за осъществяването на пълното единство на видимия и невидимия свят, да го устремява заедно със себе си към единение с Господа. В изпълнение на своето предназначение човекът се ползва от свободната си воля, чрез която е призван да следва доброто, да следва Божията воля, само така е способен да мобилизира творческите си способности и достойно да изпълни възложеното му дело.

И така, казано накратко, според християнската истина основаваша се на Свещеното писание, човекът е създаден от Господ бог по негов образ със задачата да усъвършенства себе си и целия свят, да доближава себе си и творението към Любящия творец. Съдържащия в своята природа, в тялото си и духа си Божия благодатен образ човекът чрез свободно  избиране на пътя на правдата и доброто е призван да се уподобява с Бога по благодат, като по този начин съдейства за усъвършенстване на цялото творение.


[1] Шиваров, Н. Човекът като Божи образ и подобие и съхраняването на живота и целостта на творението – в светлината на Стария Завет. – ДК, 1988, 5, с. 5.

[2] Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп. Догматическо богословие, Атон 2003, с. 276

[3] Вж. Петев, И. Образът и подобие Божие у човека в светоотческо осветление.– Духовна култура, 1988, кн. 10, с. 7 – 18.

[4]Вж. Петев, И. Образът и подобие Божие у човека в светоотческо осветление.– Духовна култура, 1988, кн. 10, с. 7 – 18.

Свързани публикации:

.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Представяне на втората книга от поредицата „Българските генерали 1878 – 1946“Представяне на втората книга от поредицата „Българските генерали 1878 – 1946“

Източник: militarymuseum.bg … На 23 март (четвъртък) от 15.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. „Черковна“ № 92 в София официално ще бъде представена втора книга от поредицата „Българските

Храм „Св. пророк Илия“ в столичния квартал Кнажево откри Неделно училище за децаХрам „Св. пророк Илия“ в столичния квартал Кнажево откри Неделно училище за деца

Източник и снимки: hramsvetiilia.com В неделния ден на 9 октомври 2022 г. с молебен бе открито Неделното училище при Княжевския храм „Св. пророк Илия“ за най-малките ученици, на възраст от

Обръщение на Софийска св. митрополия по повод видеоклип на „Пайнер“ със сцени на оскверняване на храм от Софийска епархияОбръщение на Софийска св. митрополия по повод видеоклип на „Пайнер“ със сцени на оскверняване на храм от Софийска епархия

Източник: mitropolia-sofia.org Реакция на Софийска света митрополия по повод видеоклип на „Пайнер“, съдържащ сцени на оскверняване на храм от Софийска епархия. „Посоченото аудиовизуално произведение е заснето на територията на православен