Разказ за предаването на Божията воля за спасението на Русия по време на Великата Отечествена война от митрополит Илия – Източник: Чудеса по пътищата на войната (сборник), Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. ВМЧК Георги Зограф“, 2012, с. 9 – 13. Под надслов „Едно от великите чудеса на Божията Майка през XX век“ разказът може да се открие сред материалите на официалната страница на Ловчанска св. митрополия – ТУК.
Уводни думи от редакцията
По време на Великата Отечествена война Антиохийският Патриарх Александър III се обръща с послание до християните по целия свят да се молят да Русия. В хода на това молитвено усилие митрополита на Ливанските планини Илия получава откровение от Пресвета Богородица за спасението на Русия, което е предадено както на представители на Руската православна Църква, така и на членове на съветското ръководство и е изпълнено от потресения от напредъка на немските войски Сталин. Така, с Божия помощ и по молитвите на цялата Църква, Великата Отечествена война се превръща в спирачка пред съветската „безбожна петилетка“, която трябвало да заличи Руската православна Църква и всъщност поставя началото на нейното възраждане.
Впоследствие победите на съветската армия действително проправят път за войнстващия атеизъм в Източна Европа, но и не отменят обстоятелството, че той никога не достига предвоенните мащаби в Русия и незаивисимо от изблиците си се насочва към своя край. По този повод и конкретно за България приснопаметната монахиня Валентина (Друмева), в едно свое интервю за комунистическите гонения, казва: „Бог ни избра да страдаме, за да платим и личните си грехове, и греховете на нашия народ …, и греховете на нашите мъчители“ – думи на един от пострадалите свещеници, които предава игумения Валентина и ги допълва: „С тези гонения блесна красотата на нашата вяра и на нашата Българска Църква.“ (за интервюто ТУК). Във връзка с казаното от монахиня Валентина може да се посочат думите на св. апостол Павел от Св. Писание: «Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема». Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове. При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи? Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя – за полза, та да участвуваме в Неговата светост. Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.» – Евр. 12:6-11.
Поради това и отношението ни към паметници като този на Съветката армия в София, който е посветен на победата над нацизма в Източна Европа, за което във финалния етап има принос и българската армия, трябва да бъде като към културна ценност както от материалната така и от духовната ни история, която ни учи да не повтаряме допуснати грешки. Разбира се, периодът 1944 – 1989 г. има своите недостатъци, които трябва да бъдат признати. Такива са особено репресиите срещу инакомислещите и войнстващият насилствен атеизъм, които изискват да се върви към канонизация на Христовите мъченици от периода и увековечаване паметта на репресираните. Трябва да бъдат признати обаче и положителните достижения на същите десетилетия, над които се е трудила огромна част от българския народ! По-градивно е, вместо да се руши, да възстановяват разрушени по-стари паметници и да се строят нови, които символизират взаимоприемането и помирението в изстрадалото и разделено българско общество. Няма човешко сърце, което да може да бъде предразположено от прояви на отхвърляне и неприязън, а много от нашите баби и дядовци носят любов към всичко положително, в чийто строеж са участвали през десетилетията между 1944 и 1989 г. То е предадено в някаква степен и на наследниците им. Българите се нуждаят от единение и духовна просвета в Христовата вяра на всички, които виждат в атеизма някаква ценност, но това се постига само с взаимни жестове на приемане, помирение и любов. Рязането на паметници с флекс няма допирни точки с такива жестове.
…
Митрополит Илия съобщава Божията воля
За големия молитвеник и приятел на Русия, избран от Господа да съобщи Божията воля през годините на Великата Отечествена война митрополита на Ливанските планини Илия е разказал известният петербурски старец протойерей Василий Швец.
Ние често мислим, че всички чудеса и знамения са се случили в миналото, но те се извършват постоянно и трябва да остават в паметта на хората за наше укрепване, за утвърждаване във вярата и надеждата, че не сме оставени от Божия Промисъл по пътя на земния ни живот.
Когато започнала Великата Отечествена война, Антиохийският Патриарх Александър III се обънал с послание до християните от целия свят за молитва и материална помощ за Русия. В онова страшно време и в Русия имало много големи молитвеници. Но кой можел да бъде сигурен, че точно в разгара на „безбожната петилетка“ Сталин е способен да послуша пове един от тях? Навярно заради това за съобщаване на Божието слово бил избран истинският приятел на Русия мотрополит Илия.
Той по-добре от мнозина разбирал какво означава православна Русия за останалия свят. Владиката решил да се затвори и да моли Божията Майка да му открие с какво може да се помогне на Русия. Спуснал се в каменното подземие, където не достигал нито един звук и където нямало нищо друго освен икона на Божията Майка. Не вкусвал храна и вода, не спял, а само се молел на колене. Всяка сутрин му носели известия от фронтовете на Великата Отечествена война за числото на убитите и за това докъде е стигнал врагът. След три денонощия бдение в огнен стълб се явила Самата Божия Майка и обявелиа, че той, истинският молитвеник и приятел на Русия е избран, за да предаде известие от Бога за целия руски народ и че ако всичко поръчено не бъде изпълнено, Русия ще загине.
Трябва да бъдат отворени храмовете, манастирите, духовните академии и семинарии по цялата страна. Свещениците да бъдат върнати от фронтовете и затворите и да започнат да служат. Предаването на Ленинград, което се подготвяло, да не се допуска.
Да изнесат чудотворната Казанска икона на Божията Майка и да я носят в литийно шествие около града, тогава нито един враг няма да стъпи на святата му земя. Това е избран град. Пред Казанската икона било необходимо да се извърши молебен в Москва, а после тя да бъде занесена в Сталинград, който не трябва да бъде отстъпван на врага. Казанската икона трябвало да предвожда войската до границата на Русия. А след победния край на войната митрополит Илия да дойде в Русия и да разкаже как по Божия воля тя е била спасена.
Владиката незабавно се свързал с представители на Руската Църква, със съветското правителство и предал всичко, което му било открито.
И сега в църковните архиви се съхраняват писма и телеграми, предадени от митрополит Илия в Москва. През 1941 г. Сталин привикал при себе си представители на православното духовенство и обещал да изпълни всичко, което предал митрополит Илия, защото не виждал възможност да спаси положението. Силите не стигали, за да се задържи врагът. Немците вече били при Москва, Волокамското шосе се защитавало само от шепа воини. Гладът и смъртта се ширели по руската земя. Неясно как все още се държал Ленинград. Помощи практически не постъпвали. Боеприпасите и продоволствието, които се удавало да достигнат до обсадения град, били капка в морето. От Владимирския катедрален храм изнесли Казанската икона на Божията майка и обиколили с нея с литийно шествие обсадения град. И той устоял. За кой път се потвърдили думите на светителя Митрофан Воронежки, че градът на свети апостол Петър е избран от Самата Божия Майка и че, докато Казанската икона е в него и има молещи се, враг няма да влезе в него.
Застъпила се Божията Майка и за столицата. Веднага след като със самолет прелетели с иконата около града, немците започнали да бягат, гонени от панически ужас, като оставяли зад себе си трупове и унищожена техника. Никой от хитлериските генерали не разбрал какво точно се случило.
След това дошъл ред на Сталинград. Там пред Казанската икона се извършвала непрестанна служба – молебени и възпоменаване на загиналите воини. Иконата била с руските войски на десния бряг на Волга. Немците така и не успели да преминат реката въпреки всичките си усилия. Ивало момент, когато на защитниците на града останали една педя място до реката, но с тях била Казанската икона и те стояли до смърт.
След Сталинград дошъл краят и на „безбожната петилетка“. Тя не завършила със заличаване на Православието, както искали болшевиките, а с неговото възраждане. По това време били открити 20 000 храма. Свещениците били пуснати от затворите и лагерите. Русия се молела. Молел се дори Сталин (за това има свидетелства). И то точно на Божията майка. Бившият царски генерал Б. М. Шапошников с часове беседвал с Върховния главнокомандвашщ, без да скрива своята вяра. И всички негови съвети, в това число съвета да се облече войската със старите униформи на царската армия с пагони, били приети. Войниците започнали да се молят открито преди сражение. Много командири и включително генерал Жуков давали команда на бойците „С Бога напред!“ Било решено да се пренесат мошите на светителя Алексий, митрополит Московски и на цяла Русия, в Богоявленския събор, където през цялата война стояла и самата чудотворна Казанска икона на Божията майка, къято била също и с опълчението през 1612 г. Дошло време да възвръщане на вярата в руската земя, както и предсказали мнозина от светиите.
Така било известено на руския народ откровението, което било изпратено свише на митлополит Илия. Чудото на спасението на Русия станало едно от великите чудеса на XX в.
Заглавна снимка: Чудотворната Казанска икона на Пресвета Богородица от Елховския събор в Москва
…
Свързани публикации:
Православие и родолюбие: пример от Житието на св. Серафим Софийски Чудотворец (nasledstvobg.com)
