Заповядайте на публичната лекция на проф. д-р Добринка Парушева на тема „Маскари са до един!…“ Политическо въображаемо и карикатура в България (началото на ХХ век) на 7 декември 2023 г. от 16:30 час в Заседателна зала, ПУ „Паисий Хилендарски“.
Под политическо въображаемо социалните науки разбират колективния конструкт, който организира въображението и символността на политическото, но също така и процеса, създаващ политическото. Карикатурата като визуална материализация на вече създадени или създаващи се в момента образи разкрива големи възможности за изследване на връзката между идеално и материално, между въображаемо и изобразено. Целта на лекцията е да покаже какъв образ на политиката и политическото конструират карикатуристите в България в началото на ХХ век и чрез какви изображения.
Лекцията се представя след избирането на доц. д-р Добринка Парушева за професор по Историческа антропология на политическата култура към катедра „Етнология“ на ФИФ. В конкурса тя представя монографичното си изследване „Долу правителството! Да живее карикатурата!!“ Политика, култура и карикатура в България в началото на ХХ век. Пловдив: ПУ „Паисий Хилендарски“, 2023.
…
Добринка Парушева завършва магистратура по история със специализация по история на Византия и балканските народи и втора специалност немски език в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертационен труд за придобиване на научната степен „доктор по история“ и се хабилитира в специалност „нова и най-нова обща история“ в Института за балканистика при Българска академия на науките. От 2003 г. до днес има непрекъснат преподавателски стаж в Пловдивския и Софийския университети, включително ръководство на докторанти и участия в международни докторантски програми. От 2010 г. Д. Парушева е доцент по теория и история на културата в катедра „Етнология“, ФИФ на ПУ, като паралелно има впечатляваща изследователска дейност в Института за балканистика с Център по тракология-БАН. Доц. Парушева е сред малцината български учени, които могат да се похвалят, че владеят пет езика, от които един балкански (румънски) и това логично предопределя участието ѝ в три международни научни организации, три редколегии на чуждоезикови издания и в международни научни експертни комисии и оценяващи панели в пет държави.
Източник: |uni-plovdiv.bg
…
Свързани публикации:
