Обръщение на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия във връзка със зачестилите случаи на насилие в България и актуалната нужда от въвеждане на предмета „Религия“ в задължителните учебни часове като превенция срещу агресията и средство за духовно-нравственото възпитание и извисяване на нацията
ДО ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 49 НС НА
Р БЪЛГАРИЯ Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
Р БЪЛГАРИЯ АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ
ДО БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 49 НС,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА,
СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,
Нашето общество има насъщна потребност от духовно възраждане, което може да се състои, ако всички заедно принесем всенародно покаяние за нашите грехове и слабости и се приобщим към облагородяващия дух на православната вяра и нейните божествени социални и нравствени ценности. Това е добре изпитан и успешно прилаган през вековете начин за разрешаване на личните и междуличностните конфликти, за намаляване на ширещата се агресия, за преодоляване на националното и институционалното разделение. Християнският морал е най-мощната преграда пред разрушителното влияние на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, алчност, насилие и престъпност.
Затова в продължение на вече три десетилетия Българската православна църква – Българска патриаршия призовава обществените ни ръководители да проявят родолюбива решителност, държавническа мъдрост и политическа воля за връщането на училищното религиозно образование в раздела на задължителните учебни часове. Така учениците успешно ще могат на основата на евангелското Христово учение да изградят устойчив светоглед за вяра в Бога, любов към хората, миротворчество, милосърдие, трудолюбие, а така също чувство за национална принадлежност.
Св. Синод в периода на прехода съдейства активно на държавата със своята концепция за религиозното образование, предвиждаща едновременно задължителност и изборност в рамките на предмета „Религия“, за да бъдат отчетени правата и интересите на всички родители и техните деца. От 2020 г. до 2023 г. Св. Синод създаде и нови, съвременни учебници по „Религия – Християнство-Православие“ за всички ученици от 1. (ТУК) до 12. (ТУК) клас, които получиха одобрението на МОН. Водена от своя хилядолетен опит в изключителната възпитателна сила на православното християнство, Църквата ни не спира да подчертава голямото значение на духовно-нравственото възпитание на децата от най-ранна възраст – в семейството, в храма, в детската градина, в училище. Това светата ни Църква прави от любов към своя народ, от загриженост към подрастващите поколения и от състрадание към болките и проблемите на съвременния човек.
Във връзка с голямото обществено недоволство от зачестилите случаи на насилие и безнаказаност в България призоваваме отговорните институции да проведат своевременни и решителни реформи, но не само по отношение на Наказателния кодекс или Закона за защита от домашно насилие, а в сферата на цялостното българско законодателство, като водещ да бъде стремежът за закрила и подпомагане на българското семейство, за възпитанието и израстването на българските деца в здрава семейна общност и в подкрепяща образователна среда. Предприеманите законодателни промени следва да имат не само санкциониращо действие, а преди всичко – възпитателно и превантивно действие. Общество, в което наказанието е водещ принцип за борба с престъпността и агресията, няма бъдеще и е обречено на разпад. Обратното – бъдеще има такова общество, в което духовно-нравственото възпитание, образованието и културата са приоритет на държавната политика и се прилагат като инструмент за защита на националната идентичност и сигурност, както и за добруването на цялата нация.
Статутът на предмета „Религия“ в образователната ни система и състоянието на съвременното българско общество са пряко и закономерно свързани. Семейството е първата възпитателна среда за детето. Но възпитателният процес продължава и трябва да продължава в училището, в Църквата, в обществото. За формирането на човешката личност значение имат не само физическото и интелектуалното й развитие, но най-вече духовно-нравственото й усъвършенстване. На последното трябва без отлагане да се отдели специално внимание чрез възстановяване на религиозно-нравственото образование за всички деца и ученици, ако искаме случаите на нечовешка жестокост и брутална престъпност да намалеят и секнат в родината ни. Няма друг учебен предмет в училище, който да е в състояние да постигне това.
До 1947 г. предметът „Закон Божий“ или „Вероучение“ е въздействал особено благоприятно върху ценностното изграждане на нашите баби, дядовци и родители, като е бил задължителен и поставян на първо място в техните учебни програми и бележници. След 1997 г. предметът „Религия“ също доказа благотворното си влияние върху учениците и класовете, които го изучават. На този фон парадоксално е, че той все още не е част от задължителната учебна програма, поради което много от родителите, които желаят децата им да го изучават, нямат тази възможност. Още повече, че в болшинството европейски държави религиозното образование е задължително и конфесионално.
Боли ни, че конфликтите в обществото ни се изострят и мъката на пострадалите от насилие се увеличава. Но това е закономерно следствие от липсата на целево духовно-нравствено възпитание и обучение в родното училище. Значителна част от нашата младеж е объркана, няма цел и смисъл в живота, преживява все по-голяма морална деградация. Тези трагични резултати са предвидени от приснопаметния Неврокопски митрополит Борис още през 1928 г., когато той пише забележителното си съчинение „Кризата в нашето училище“. В него той пророчески подчертава, че ако се допуска отричането на религията да доминира в българското образование, обществото и държавата ни ще пожънат катастрофални последствия в идните десетилетия. Именно това се случи по време на атеистичния режим, това се случва и до днес и всички ние сме негови свидетели. Митрополит Борис тревожно предупреждава, че някои самонадеяни „хора у нас пожелаха да застанат отвъд доброто и злото и се опитаха да направят преоценка на ценностите“.
Във връзка с всичко гореказано ние, членовете на Св. Синод на БПЦ-БП, отговорно заявяваме, че когато се заличи „разликата между добро и зло, истина и лъжа, любов и омраза, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие“, настъпва лична и всеобща социална криза, която може да бъде преодоляна единствено чрез преоткриване и прилагане на християнските добродетели. Призоваваме нашите управници и цялото ни общество да обединим сили в борбата срещу агресията и нравствената деградация и предметът Религия-Православие да бъде въведен в раздела на задължителните учебни часове за тези ученици, чиито родители желаят децата им да го изучават, та да имаме своето ново възраждане, за да пребъде България и да пребъде българският народ!
Източник: bg-patriarshia.bg
