Българите в Православното семейство,Главно меню - публикации,Православие и родолюбие,Православието и българите 1396 – 1878 г. Пресвета Богородица, св. Йоан Рилски и св. Серафим Саровски редом с българските опълченци и руските воини на Шипка

Пресвета Богородица, св. Йоан Рилски и св. Серафим Саровски редом с българските опълченци и руските воини на Шипка

Между 9 (21) и 11 (23) август се водят епичните боеве на връх Шипка по време на Освободителната Руско – турска война от 1877 – 1878 г. Сражението има решаващ характер за хода на войната и е спечелено с активното участие на пет от дружините на българското Опълчение. Над 7000 опълченци в редиците на Руската армия и още около 7000 други българи (четници, разузнавачи, водачи, преводачи, разчиствачи на сняг, помагачи и др.) се включват и извоюването на българската свобода. Венецът на българското участие обаче безспорно остава приносът за победата на връх Шипка. С това сражение се свързват и някои сведения за молитвеното призоваване на Божията майка, св. Серафим Саровски и св. Йоан Рилски от сражаващите се на върха и тяхната чудодейна подкрепа. За тези случаи припомня публикация на telegraph.bg, която се препечатва по-долу:

Иверската чудотворна икона на Пресвета Богородица

Когато една война е отечествена или освободителна след тежко робство, то тя е справедлива. А тогава и Господ помага. Доказателство за това са многобройните Божии знамения в Освободителната война от 1877-1878 г., чийто резултат честваме на 3 март като национален празник. Около боевете витаят много метафизични теории, както и легенди за знамения и чудеса. Едно от обясненията за тях е, че много от опълченците и воините били от много националности, но все пак християни, и непрестанно са се молили на Бог. Мнозина в себе си са носили икони на Иисус Христос, Божията майка и светиите, които са били зашивани в дрехите като талисмани. Самият връх Шипка, който се явява Рубикон в битките с османлиите, също се счита за свещена територия. Причината е, че върхът в миналото се е казвал Св. Никола.

Много от воините украинци, руси и беларуси са се молили на своя светия Св. Серафим Саровски. Българските опълченци пък се молили на Св. Иван Рилски Чудотворец да им помогне в най-критичните моменти. Те казвали следната молитва: “Преподобни отче Серафиме/Иване, моли Бога за нас/мен грешния!” Религиозният гид Любчо Караджов разказва, че в резултат на голямата искреност на тези молитви е имало много чудеса по време на решителните битки при Шипка, Стара Загора и Шейново. Едно от тях е явяването на двамата светии. „По спомени на белогвардейци при решителните боеве на Шипка се е случило чудо. На 11 срещу 12 август през 1877 г. на върха се явява покровът на Богородица. От едната му страна е стоял Св Иван Рилски, а от другата Свети Серафим“, разказва възрастният мъж. „Това чудо сякаш окрилява бойците. А днес то може да се види в някои черкви оттатък Черно море“, добавя още Караджов.

Свети Йоан Рилски Чудотворец

Необясними знамения се случват и около Самарското знаме в Румъния. То е носено от българското опълчение, сформирано в румънския град Плоещ. Знамето е ушито от монахините на Девическия манастир в град Самара, който е бил подопечен на атонския манастир „Ивирон“. Те използвали тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни сложили черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна извезали Иверската чудотворна икона на Божията Майка, а от другата страна – ликовете на светите братя Кирил и Методий. Байракът е имал и една много мощна старобългарска словесна формула за защита, която гласи: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете му!“ („Да воскреснет Бог и расточится врази его“). Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор. В нея имало вграден кръст и орден за храброст.

На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от стария поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:

Свети Серафим Саровски Чудотворец

Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“ Щом приключва церемонията, сякаш небето се отваря и започва да вали проливен дъжд. В този миг над Карпатите блесва ослепителна светкавица под формата на кръст. Всичко това е било изтълкувано от свидетелите като знамение за добро начало и залог за успех на освободителното дело. В онези дни мнозина говорят и за чудесата, които осветеното Самарско знаме, носещо лика на чудотворна Иверска Богородица, извършва при боевете. По време на тежките битки за Стара Загора през юли 1877 г. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боевете само за един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била спасена от плен и поругаване. Така именно Самарското знаме поставя началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.

Месец по-късно знамето се вее и вдъхновява опълченците при епичните боеве на Шипка. Там пък офицерите заповядали на войниците да пеят химн, посветен на чудотворната Казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка биват задържани, а многочисленият противник – отблъснат. Доста несвързани неща разказвали и пленени османски войници. Един от тях споделил следното: „Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!“ Години по-късно един офицер разказва на монасите от руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Атон. Своя разказ той завършва с думите: „Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска…Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!

Свързани публикации:

Сказание за чудотворната Иверска икона на Божията Майка, наречена – Портаитиса – Вратарница (sveta-gora-zograph.com)

Житие и Акатист на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец (nasledstvobg.com)

Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец, Небесен закрилник на България и българите (nasledstvobg.com)

Светила на Православието през XIX – XX в.: Св. Серафим Саровски Чудотворец (1754/9 – 1832) – Житие и Акатист (nasledstvobg.com)

Заветът на Свети Иван Рилски (nasledstvobg.com)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

График на беседите в Обучителния център на Софийска света митрополия за месец майГрафик на беседите в Обучителния център на Софийска света митрополия за месец май

Източник: mitropolia-sofia.org … Беседите в Обучителния център на Софийска света митрополия ще се провеждат през май месец всеки понеделник от 18:30 ч., по следните теми: 1 май: „Образ Божи и изкуствен

Житие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх ЕвтимийЖитие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх Евтимий

На 7 декември се празнува паметта на св. Филотия Търновска – закрилница на българите и на средновековната българска престолнина Търново. Житие на св. Филотея Търновска от св. патриарх Евтимий Родина

„Богородице, помагай на кесаря Тервел“ – светият благоверен цар Тривелий-Теоктист„Богородице, помагай на кесаря Тервел“ – светият благоверен цар Тривелий-Теоктист

Богородице, помагай на кесаря Тервел“ – надпис върху оловен печат на хан Тервел. На 3 септември отбелязваме паметта на Св. благоверен цар Тервел/Тривелий – Теоктист (хан Тервел , 700 –