На 12 юли се празнува паметта на св. Паисий Светогорец – един от особено обичаните и прославени Божии наставници, молитвеници, прозорливци и чудотворци на ХХ в.
Житие на св. Паисий Светогорец
ΧΧ век даде на Църквата много светци. Той е напоен с кръвта на мъченици и изповедници, но в голямата духовна безпътица Господ не остави Своя народ и без пастири, без Свои свидетели, без хора, които да показват Лика Му на другите и да казват: „Натам тичайте, натам!”. Един такъв светец на нашето съвремие е старецът Паисий Светогорец. Той е един от многото подвижници, просияли през 20 в. на Света Гора, която по Божия милост е толкова близко и до нашата страна. Четейки за живота му, човек с удивление разбира, че небесата са отворени. Че духовният свят е на една ръка разстояние, че чудото всъщност е ежедневие за онези, които са се съединили с Христос. За разлика от много други светогорци, по Божи промисъл подвигът на стареца Паисий прераства в служение на хората по целия свят.
Почитан като светец приживе и след смъртта си. Образът му е изписан в десетки църкви, хиляди молитви от всички краища на света се отправят ежедневно към него и той помага на хората така, както е помагал винаги.
Детски и юношески години
Старецът Паисий е роден на 24 юли 1924 г. във Фараса, Кападокия, в бурните времена на малоазийската катастрофа. Той имал още осем братя и сестри. На 7 август 1924 г., една седмица преди жителите на Фараса да тръгнат за Гърция, старецът бил кръстен от св. Арсений Кападокийски, който настоявал да му даде своето име, „за да остави калугер след себе си”, както многозначително се изразил. Впоследствие, вече в Гърция, Арсений завършил училище с много добър успех и показвал ясен стремеж да тръгне по монашеското поприще. Така например, той си водел тетрадка, в която записвал всички чудеса на св. Арсений, а родителите му се шегували: „Нека първо ти порасне брада, а после ще те пуснем”. Личната му връзка с Христос се проявявала още в тези ранни години. Първият му досег с Дарвиновата теория за еволюцията предизвикал потрес в детската душа. Както сам разказвал той по-късно, започнал настойчиво да се моли: „Ако Христос е Бог, сега ще ми се яви, за да повярвам!”. И тогава молитвата му сякаш секнала. Минали сякаш безкрайни часове. Тогава си казал простосърдечно „дори и само човек да беше Христос, пак си струва да Го обичам, да Му се подчинявам и да се жертвам за Него!”. След тази мисъл веднага му се явил самият Христос, в нетварна светлина, погледнал го с много любов и му казал: „Аз съм възкресието и животът. Който вярва в Мен, няма да умре, но ще живее!”
Докато постъпи в армията, Арсений работел като дърводелец. И тогава се проявявала неговата чувствителност към болката на хората, която станала основен белег на неговия житейски път – например, когато му поръчвали ковчег, Арсений никога не вземал пари и състрадавал много на опечалените, подкрепяйки ги с молитвата си, която по чуден начин докосвала душите им и облекчавала скръбта им.
„Свързочникът на Бога”
В армията Арсений постъпил през 1945 г. по време на Гражданската война в Гърция и служил като свързочник. Такава била неговата молитва към Христос – да му отреди такава служба, че „да не убие нито един човек”. Когато обаче се случвало да участва във военни действия, искал да е на първата бойна линия, за да не отидат там онези войници, които имали семейства. По-голямата част от времето си в армията обаче прекарал като свързочник, затова в много от неговите жития е наричан „Свързочника на Бога”. Това прозвище получил от разговора си с един войник, който отричал необходимостта от монашески живот, а Арсений му отговорил, че монасите са „свързочниците на Бога”, имайки предвид т.нар. умна молитва и грижата им за останалото човечество. Уволнява се през 1949 г.
В градината на Богородица
Веднага след уволнението си, Арсений отишъл на Света гора, но се върнал отново в света за една година, за да помогне на сестрите си, които имали нужда от него. и да приключи със светските си задължения. След една година, през 1950 г. се върнал отново и се установил в Кутлумушкия скит на св. Пантелеймон, в килията „Въведение Богородично”. Там се запознал с добродетелния старец Кирил, който имал дара на прозорливостта и бил игумен на манастира и когото следвал вярно. След това отишъл в манастира Есфигмен, където бил постриган за монах с името Аверкий. Там се отличил с работливост, любов и разбиране към братята си, послушание към стареца и смирение. Много се молел с Иисусовата молитва, постел строго и четял непрекъснато, особено авва Исаак.
През 1954 г. напуснал Есфигмен и се отправил към манастира Филотей, който бил идиоритмичен и където бил монах и неговият чичо. След две години бил хиротонисан за „ставрофор” и получил „малка схима”. Тогава именно му било дадено името Паисий в памет на митрополита на Кесария Паисий II, който бил от неговия роден град Фараса.
Разрушеният манастир
Монах Паисий копнеел да се отдели за пустинически живот в местността Катунакия, на Света Гора. Но през 1958 г. му се явява света Богородица и му заповядва: „Няма да отидеш в Катунакия, а в манастира Стомиу”. Така старецът напуснал Света Гора и отишъл в манастира „Рождество Богородично” в Коница, Епир, където останал четири години. Там възстановил разрушения през 1943 г. от немците манастир. Бил обикнат от населението в района заради грижата си за другите и благия му нрав. В града действала евангелистка секта – старецът се запознал с нейното учение, написал брошура за него и я давал на посетителите в манастира, убедил много хора да преоткрият Православието и да се върнат в Църквата, мнозина евангелисти взимал на работа на строежа, а с водачите на сектата се срещал и ги убедил да не проповядват повече тук. Обградил с обич и загриженост мюсюлманите в Коница. Помагал им в нуждите им и всеки петък ги събирал в някоя тяхна къща и разговаряли. Някои от тях днес са кръстени.
Синай – на 2000 метра надморска височина
От там, отново по заповед на св. Богородица, отишъл на Синай и то не в прочутия Юстиниянов манастир, а в килията-пещера на св. Галактион и Епистимис, която се намирала на 2000 метра височина. Там се подвизавал с оскъдна вода и храна. Молел се и водел духовна бран, известна само на него и Бога. Известно е изкушението, с което го нападнал сатаната на това място. Той му се явил и казал „Скочи от тази скала, Паисие! Аз ти обещавам, че няма да ти се случи нищо” С това искал да го накара да скочи и да се убие. Но старецът хвърлил един камък в пропастта и казал: „Айде, да ти мине помисълът!” Тогава сатаната се опитал да го поласкае, казвайки: „Такъв отговор и Христос в пустинята не ми е давал. Ти по-добре отговори!” А Паисий му отвърнал: „Христос е Бог, а не като мене смешник. Махни се от мен, сатана!”. В килията работел като дърводелец, а припечеленото давал като милостиня на бедуините, предимно под формата на храна и лекарства.
Завръщане на Света Гора
През 1964 г. се върнал на Света Гора, откъдето не си тръгва никога вече. Този път го приел скитът Ивирон. През 1966 г. се разболял сериозно и били частично отстранени дробовете му. Докато се възстанови от операцията, живеел в манастира „Св. Йоан Богослов” в Суроти. Върнал се на Света Гора през 1967 г. и се установил в Катунакия.
Оттогава започнал да приема много посетители. Името му станало известно далеч извън Света Гора и всякакви измъчени хора се отправяли към него, щом научили за харизматичния монах на име Паисий. Нямало болест, която старецът да не можел да излекува с молитвата си, нямало житейско изпитание, което той да не превръщал с молитвата си в благословение и ново начало. Общувайки с него, хората недвусмислено разбирали, че Христос е до тях, че и „космите на главите им са преброени”, всичко далечно, за което били само чели в житията на светците, оживявало, ставало близко, родно, преживяно. Следващата година старецът се преместил в манастира Ставроникита, където помогнал много за възстановяването на обителта. Често пеел и като псалт в скита на „Св. Йоан Предтеча” на стареца Тихон. Двамата старци станали добри приятели и дружбата им прекъснала със смъртта на стареца Тихон през 1968 г. Паисий останал в неговата килия в продължение на 11 години, каквато била волята на приятеля му преди да почине.
През 1979 г. отишъл в манастира Кутлумуш, в чието братство бил вписан като εξαρτηματικός монах. В местността Панагуда имало един запустял скит, където Паисий работил усърдно, за да го възстанови и останал в него до края на живота си. Тук потокът от хора, които го посещавали, се увеличил. Дотолкова, че пътят към килията му бил указан със специални табели, така че поклонниците да не притесняват другите монаси, търсейки го. Освен това получавал и много писма. Разказвал, че те много го притеснявали, защото от тях получавал новини само за разводи, физически и психически болести. Въпреки натоварената си програма, продължавал аскетичния си живот и спял само по два-три часа на ден. Свикнал да изготвя щамповани малки икони, които подарявал на посетителите си като благословия.
Болестите
Парадоксът на светците е, че докато те просто не можели да останат безучастни към човешката болка и измолвали от Бога изцеление на нелечими болести за стотици хора, за самите себе си те не просели здраве. Нещо повече, гледали на своите страдания като на благословение – като на възможност да съучастват в болката на хората и поне малко да се докоснат до Христовите страдания за нас. Старецът Паисий имал много и различни болести, страдал от рак на много органи. След 1993 г. получил кръвотечение, но отказвал да се лекува с многозначителните думи „всичко ще се оправи в земята”. За последен път през ноември същата година старецът Паисий напуснал Света Гора и отишъл в Суроти, в скита „Св. Йоан Богослов” за празника на св. Арсений (10 ноември). Там му станало лошо и в болницата диагностицират рак на дебелото черво с метастази в белия дроб и черния дроб. Старецът пожелал да се върне в Света Гора, но състоянието му не му позволило. През последните седмици от живота си не вземал успокоителни, въпреки големите болки. Починал на 12 юли 1994 г. Бил погребан в любимия си скит „Св. Йоан Богослов” в Суроти край Солун. Оттогава всяка година на 11 срещу 12 юли в скита се отслужва вечерно бдение с участието на хиляди вярващи. Както приживе, така и след смъртта си е почитан като светец заради своята личност, духовност и многобройни харизматични дарове (прозорливост, разсъдителност, дар за изцеление и др.), които той притежавал според свидетелствата на хиляди. В съгласие с църковната традиция, местният епископ на Маратон Мелитон (Кавацклис) е предложил вписването му в диптисите на Православната църква като светец.
Светостта и чудесата на стареца
Според Църквата чудесата никога не са били доказателство за святост, но светостта е невъзможна без чудеса. Приживе и/или след смъртта си светецът преживява страданието на ближния си като свое собствено и не може да остане безмълвен пред Бога свидетел на чуждата болка. И Бог чува молитвата му, защото светецът дотолкова е обикнал ближния си, че е готов да жертва нещо от себе си и дори самия себе си заради другия. Това е същността и на Христовото дело, на което всички в Църквата трябва да подражават. Ето част от разговора на стареца с негово духовно чедо по този въпрос:
Да обичаш другия като себе си
– Отче, в писмото си до начинаещите във вярата пишете: „Въпреки че истинските монаси разбират, че това, на което се наслаждават в този живот е само част от радостта на Рая и че в рая тя ще е много повече, при все това искат поради голямата си любов към ближните си да живеят на земята, за да помогнат на хората с молитвата си, та да се намеси Бог и хората да получат помощ”.
– Напиши: „Искат да живеят на земята, за да страдат заедно с хората и да им помагат с молитва”.
– В другия живот, отче, истинският монах няма ли да помага с молитвата си на хората?
– И в другия живот ще помага с молитвата си, но няма да страда, докато сега страда с другите – не си прекарва радостно тук, „с весел вид и блеснал поглед”. Колкото повече обаче страда с ближния си, толкова повече е възмездяван с Божието утешение и това по някакъв начин е и откровение, че другият е получил молената помощ. Тази райска радост е Божията отплата за болката, която чувства за брат си.
Говорене на чужди езици – една постоянна Петдесетница
Живеейки в Светия Дух, старецът преживявал постоянно чудото на Петдесетница. Не само той, но и други съвременни светци на Църквата, свидетелстват, че дарът за говорене на чужди езици, който апостолите получили на Петдесетница, не е изчезнал от Църквата и днес. Но като всяко Божие чудо, то се случва само тогава, когато наистина има нужда от него, естествено и ненатрапчиво. Въпреки че знаел само гръцки език, старецът Паисий общувал с англичани, французи, германци и т.н. на техния роден език. Свещеник Е. К. разказва: “Веднъж заедно с други трима посетители и един французин бях в килията на стареца. Французинът не знаеше и дума гръцки. Когато дойде неговият ред да говори със стареца, отидоха по-настрана и петнадесет минути си говореха седнали на пъновете. Гледахме ги с интерес как си говорят. Как общуваха, след като нямаха общ език на общуване? Чужденецът си тръгна радостен. Удовлетворението се четеше явно на лицето му”.
Ще имаме и бедуини в рая…
За разлика от теоретиците на вярата, отец Паисий бил отзивчив и помагал на всички, независимо от вероизповеданието им. При това не се опитвал да убеди иноверните или инославните на всяка цена, че не са прави. Разговарял с тях за това, което ги вълнувало и вътрешно се молел за тяхното просвещение. По този начин още в младините си обърнал 80 семейства в Коница от една евангелистка секта в православието. Помагал на мнозина, които се били забъркали с йога и разни източни религии, въпреки че самите те, докато не се запознаят с него, считали, че в Гърция се е появил някой нов йога. Имал ясно съзнание за истинността на православната вяра, която живеел на дело и затова изобличавал всякакви форми на религиозен синкретизъм. Но нему е бил чужд и фанатизмът, и надменното заемане на Божието място на престола на Съда. Ето какво споделя в книгата си „Бедуините – непознатите архонти на пустинята” монах Михаил Хаджиантониу:
„… Сигурност в спасението има само в Църквата. Възможността за спасение обаче не изключваме за никого. Какво ще прави Светият Дух с хората, които принадлежат към друга религия, си е Негова работа. Този въпрос поставих и на стареца Паисий, когато отивахме в един скит в пустинята (Синайската, бел. ред.). Далеч, зад едни възвишения видяхме палатки на бедуини. Показах ги на стареца и го попитах: „Аскезата на бедуините, скромният им живот и любовта им към свободата имат ли някаква стойност за Бога?”
„Имат”, ми отговори той.
„И това, – попитах аз пак – Бог приема ли го за добродетел или е естествена последица от начина им на живот?”
„Мислиш ли, че те постигат това без борба? Скромността си те постигат с усилие и ограничаване на желанията си. И това ги прави красиви и естествени”.
„Тоест, – подхвърлих аз – говорим за спасението на бедуините?”
Старецът почука нервно с бастуна си.
„Винаги правиш една стъпка повече отколкото искам. Знаеш ли колко объркани и различи стават думите, които казвам? Невероятно е да ги слушам! Една шега да кажа, чувам после цяла история за пророчество, което съм направил”
„Не – уверих го аз. – Аз ще ги предам точно, както ми го кажете. Ще имаме ли и бедуини в рая?”
Той поклати глава утвърдително.
„Да, ще имаме и бедуини в рая”, отговори той сериозно. „Това, че не се възползват от житейски възможности, за да напуснат пустинята и да живеят някъде по-удобно, е ценено много от Бога”.
„Във всеки случай, – казах аз на стареца – те са толкова мирни и спокойни, че раят много им отива”.
„Да, – съгласи се той – така е”.
Най-голямото чудо: духовното възкресение
Но безспорно най-голямото чудо, което вършил старецът, било възраждането на човешката душа. Да извадиш човешката душа от безизходицата, от отчаянието и даже повече – да събудиш желание да търси Бога, след като нищо в човека до този момент не е говорело за Него, е по-трудно от преодоляването на природните закони. Старецът се явявал на километри разстояние, когато някой бил в опасност, отговарял на мисли, узнавал намеренията на хората, бъдещето и миналото им. Но никой физически закон не е толкова непреодолим, колкото упорита е душата в своя грях, навик, в противенето си на Бога. Човекът страда от всичко това, изпада в житейски безизходици и отчаяние и изглежда че никой и нищо не е в състояние да й помогне. Нито обичта на близки и приятели, нито помощта на специалисти психиатъри и психолози, нито лекарства… В такъв момент срещата със стареца Паисий или молитвеното му призоваване вършела чудо – уморената и остаряла в грехове душа оживявала, възраждала се, ставала като новородена и в тази нова, за първи път вкусена радост, се обръщала към Бога. „Никой не си тръгвал от стареца неутешен”, пише в житията му. Забележително е, че това се случвало не само при лична среща с него, а дори само при прочитане на книгите му. Един от многото младежи признава: „Преди шест години бях анархист, вземах наркотици. Някой от компанията ми имаше една книга на отец Паисий и ми я даде. От любопитство я разгърнах, събуди интерес в мен и за една нощ я прочетох. От тогава животът ми се промени”.
Клеветите
Някога при Христос се стичали хиляди, които получавали помощ от Него, а за чудесата Му знаели всички, но въпреки това мнозина не Го познали. За фарисеите и всички като тях Той си останал „синът на дърводелеца”, който направил Себе Си Бог. Нещо повече – тези хора отхвърлили Христос, оклеветили Го и Го убили. „Ако мене гонеха и вас ще гонят” каза тогава Господ на Своите последователи и така ни разкри една тъмна тайна на човешката душа. Тяхното осъждане било готово, но не защото не са признали чудото, а защото сърцата им не са усетили онова, което е носел у Себе Си Иисус Христос и което е правило възможни чудесата Му – не са познали Бога, отхвърлили са Светия Дух. А този грях, ни свидетелства Евангелието, не се прощава.
Старецът Паисий не правел изключение – грехът не понася светостта, бори се с нея, защото го изобличава. А особено гордостта се чувства най-уязвена, защото тя е антипод на истината. Както обикновено се случва, най-безмилостни в нападките срещу стареца били не външните на Църквата хора, а църковници и негови събратя монаси. Неговите смирение и чистота били изпитани с безчестия, укори, клевети и неправди. Един светогорски монах дори написал цяла книга срещу него, в която обяснявал, че дарбите на стареца не са от Бога и учението Му не е православно. Старецът, като научил за публикуването й, казал: „Ето това е книга, а не като онази, другата…” (в която го хвалели). Един друг пък се опитвал да отклонява поклонниците от килията му: „Къде сте тръгнали при тоя Паисий?”. И го засипвал с клевети. Старецът научавал това, но не се притеснявал, не му искал обяснения. Това му харесвало повече от похвалите. „Съвършеното смирение е да понасяш с радост лъжливите обвинения” (Авва Исаак). Освен това той изпращал и подаръци на своя хулител. Но при все че приемал клеветите безстрастно, не можел да понася лицемерието подобно на Христос, Който бил безкомпромисен само към фарисеите и лицемерите. Веднъж старецът срещнал по пътя своя хулител, който понечил да му стори поклон с престорено благоговение, наричайки го „свети отче”. Тогава старецът му казал: „Друг път бъди по-искрен”.
Крайното ожесточение и открито отричане на светостта ще срещнем все пак у по-малко хора – при такива, които имат някакви „лични” мотиви конкретният светец да не бъде всъщност такъв. За войнстващите атеисти, например, хора като стареца Паисий са непоносими, защото по един безспорен начин – не с думи, а с делата си, сриват фундамента, върху който воюват срещу Бога. За нароилите се окултисти, магове и любители на „неконфесионалната” религиозност, той също е непоносимо изобличение, защото свидетелства за тъмната страна в живота им и сърцата им знаят това. Църковните зилоти и „ревнители” на вярата и особено разколниците-старостилци също се чувстват изобличени от неговия живот и изобилните свидетелства на Бога, че този човек Го е познал.
Но в една различна степен страхът от изобличението на Светия Дух е характерен за всеки един от нас. Затова срещата със стареца, както приживе, така и след смъртта му, може да стана причина не само за духовно обогатяване и дори за преживяване на чудо, но и за лична криза. Когато някое слово на стареца, постъпка или просто полъхът на Светия Дух в сърцето постави на преоценка наша заблуда или дори фундамента, на който стоим. В такива моменти се изпитва стремежът ни към истината, верността ни към Бога. Който отхвърли изобличението на Светия Дух и предпочете сигурния комфорт на навика и старото „аз”, ще отхвърли и намрази този, чрез когото му е пратено това изобличение. А който го приеме, ще преживее онова „добро безпокойство”, за което обичал да говори отец Паисий и в което се зачева истинското покаяние и духовно обновление.
Дай Боже, по молитвите на стареца Паисий, всички да преживеем онова духовно възкресение, което са преживели стотици хора по целия свят и което му е носело най-голяма радост.
Духовното завещание
„Аз, монахът Паисий, според както изпитах себе си, видях, че съм нарушил всички заповеди на Господа, извърших всички грехове. Няма значение, че някои са извършени в по-лека степен, нямам никакво оправдание, понеже Господ много ме облагодетелства. Молете се Христос да ме помилва. Простете ми и простени бъдете всички, които мислите, че сте ме огорчили. Благодаря много и пак: молете се.
Монах Паисий”
Този текст, написан собственоръчно от стареца, бил намерен в „Панагуда” след неговата кончина.
Публикувано в сп. Християнство и култура, 3 (60), 2011, с. 66-76.
…
АКАТИСТ НА ПРЕПОДОБНИЯ И БОГОНОСЕН НАШ ОТЕЦ СВЕТИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ
Кондак 1.
Преподобния подвижник от Панагуда, произрастнал в Кападокия като благоухаещ съсъд и неуморен молитвеник, нека да възпеем заедно, защото той, като подражаваше на Ангелите по живот, благоугоди на Света Троица. Затова му пеем:
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Икос 1.
Бил си като Ангел в избрания жребий на Богородица, и наш горещ застъпник пред Бога, отче Паисие, затова те възпяваме:
Радвай се, добронравно миро на Кападокия!
Радвай се, дал ни пример за възвишен живот!
Радвай се, цвете на Мала Азия!
Радвай се, похвала на свети Арсений!
Радвай се, винаги възпяван от народа си!
Радвай се, правило за монасите!
Радвай се, пазителю на вярата!
Радвай се, светило за родината си!
Радвай се, божествено чедо на Византия!
Радвай се, красота и орел на Атон!
Радвай се, небесни жителю, пребиваващ на Небето!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 2.
Като те видяхме да приемаш Кръщение от ръцете на свети Арсений във Фараса в Кападокия, родила много светии, и по неговото благословение да си многоплодна клонка от Малоазийската лоза, прославяме те достойно, като пеем на Бог: Алилуия!
Икос 2.
Ти разбра и изпита страданията на изгонените от родината си и като скиташе и тъжеше за разрушения дом на родителите си, усили се във вярата и прие светлината на богоразумието и благодатта Божия. Затова и ние, като се вглеждаме в чудесата ти, възклицаваме към тебе така:
Радвай се, придобил Иисусовото благословение!
Радвай се, божествено светило в градината на Богородица!
Радвай се, разпръскващ многомъдри благодеяния!
Радвай се, облагоухан с даровете на Всевишния!
Радвай се, на Духа Божий най-блажено сияние!
Радвай се, на добродетелите неизказано благоухание!
Радвай се, атонска лоза прекрасна!
Радвай се, като Силоамска баня лекуващ всяка страст!
Радвай се, на Пресветата преблажен служителю!
Радвай се, вожде на Света гора и победно възклицание!
Радвай се, на поста и молитвата извършителю неуморен!
Радвай се, застъпниче на всеки страдащ и печален!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 3.
Ти четеше и разбираше житията на светите мъченици, укрепявани чрез силата на Бога, и блаженната ти душа се въздигаше към непрестанно славословие на Твореца. А ние спомняйки си за това, казваме: Алилуия!
Икос 3.
Аз съм Възкресението и Живота. Който вярва в Мене няма да умре никога“. Чувайки тези думи на Небесния жених и изпълнен с Божествената
светлина, ти отхвърли прелестта на неверието.
Затова с благодарност ти пеем така:
Радвай се, от дете победил мрежите на безбожието!
Радвай се, наяве видял Христа!
Радвай се, построил Стомионския манастир!
Радвай се, победител над Конитските еретици!
Радвай се, неизчерпаем извор на милостинята!
Радвай се, укрепяван от небесното сияние!
Радвай се, подвижниче на Синайската планина!
Радвай се, молитвениче в обителта на света Екатерина!
Радвай се, подражателю на мъдростта на девицата!
Радвай се, събеседниче на светите Галактион и Епистима!
Радвай се, градина, произраснала в планината на Моисей!
Радвай се, възпяващ Ангелски молитви на земята!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 4.
Заради божественото ти усърдие към Майката Божия, отче най-чисти, ти Я придоби за Застъпница и неуморна Пазителка. Затова и ние, като желаем да се приобщим към твоя дар, пеем за теб: Алилуия!
Икос 4.
Земните краища чуха за твоето име, Паисие отче, а ти блестейки като слънце в последните времена, утвърдяваш Православието чрез името на Господа
Иисуса Христа. Ние единомислено, помнейки твоите божествени поучения, ти принасяме такива думи:
Радвай се, много възлюбен от Пресветата!
Радвай се, милващо ни цвете на Майката Божия!
Радвай се, съмолитвениче на Херувимите!
Радвай се, единонравен на Серафимите!
Радвай се, крепило на Православието!
Радвай се, съсъд предизбран!
Радвай се, стена за монасите и пазител на родината!
Радвай се, израснал в Коница и молител за Стомион!
Радвай се, като лоза на Богомайката принасящ плод Своевременен!
Радвай се, благоуханно лозе на покаянието!
Радвай се, говорил с Божествени думи!
Радвай се, елей за раните на грешниците!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 5.
Придобивайки угодна на Бога любов, ти се положи в жертва на братството и по благословението на Пречистата обдаряваше всички. Заради това твое
отречение днес прославяш Христа с Ангелите, а ние събрани в твоя памет, казваме: Алилуия!
Икос 5.
Видяхме, че полагаш душата си за ближния, блаженне Паисие, и бързаме към теб с молитва: бъди милостив към нас и като предстоиш пред Владиката Христа, помоли Го да премахне помрачаващата ума греховна тъмнина от възпяващите молебни песни така:
Радвай се, благородни защитниче на Панагуда!
Радвай се, за заблудените пътеводна звезда!
Радвай се, утешение на плачещите!
Радвай се, помощ за страдащите!
Радвай се, на тъгуващите Божествена подкрепа!
Радвай се, неотстъпна грижа за монасите!
Радвай се, молитвеник за нас пред Милостивата!
Радвай се, на болните безкористен лечителю!
Радвай се, насочващ подвизаващите се!
Радвай се, достойно пял на Богородица Вратарница!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 6.
Богоносен проповедник си и стълб на вярата, измолващ за нас даровете на Светия Дух Бога, затова и ний, пречудни старче, неспирно пеем: Алилуия!
Икос 6.
Заблестя като неугасимо кандило чрез светлината на Трислънчевото Божество, свети отче Паисие, и стана наставник в покянието. По твоето застъпничество и ние приемаме утеха свише и за благодатта познание, и те хвалим, като казваме:
Радвай се, съкровищница на себеотричането и Въздържанието!
Радвай се, обливащ ни с благодатта на Утешителя!
Радвай се, Слънцето-Христос на маловерните показващ!
Радвай се, чрез милостта на Човеколюбеца помилвал Всички!
Радвай се, винаги облагоухан чрез молитва за целия свят!
Радвай се, като сладко вино изпълващ душите с радост!
Радвай се, избрани славею на Богородица!
Радвай се, принасящ на Христа сълзи като благоуханна роза!
Радвай се, молител пред иконите и могъщо възклицание!
Радвай се, на Откровението гръмогласно възглашение!
Радвай се, с чиста душа на Тайната Вечеря причастниче!
Радвай се, на изповядването на помислите усърдни Поддържниче!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 7.
Като искаше да следваш Спасителя, ти показа ревност за мъченическо житие, и с нескверна душа и тяло, и Божествена любов последва Христа. Затова те величаем всесъгласно, като пеем на Бог: Алилуия!
Икос 7.
С любов и молитва ти ни показа нова победа над невидимите и видими врагове и като доби съвършено смирение, съкруши бесовските козни и гадания, и на Бога пя с благодарност, а ние ти пеем така:
Радвай се, съкровищнице на Божествената светлина!
Радвай се, дарохранителнице на Христовото милосърдие!
Радвай се, пеене на Давидовия псалтир!
Радвай се, на свети Арсений моление!
Радвай се, поправяне и бодрост на грешните!
Радвай се, изпросващ ни милост от Богородица!
Радвай се, увенчан връх на подвижниците!
Радвай се, росоносна сянка за страдащите!
Радвай се, оживяваща вода за препъващите се!
Радвай се, мосте, спасяващ удавниците!
Радвай се, стълб и крепило за падналите грешници!
Радвай се, за болните тих одър и успокоение!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 8.
Чужд си бил за света, Паисие, обикнал Господа и победил страстите с Божията благодат, и сега като зорница огряваш пеещите винаги така: Алилуия!
Икос 8.
Никой, който идва при теб, не си тръгва без утешение. Но като проси благодат, приема дарование. Затова и ти пеем:
Радвай се, лъченосна звезда за помръкналите!
Радвай се, на каещите се наставник и начало!
Радвай се, носещ теготите на атонските братя!
Радвай се, цвят най-прекрасен в градината на Богородица!
Радвай се, сладко разказващ ни за Христовата доброта!
Радвай се, на небесните молитви мироухание!
Радвай се, възвестяващ в света Месията!
Радвай се, възпяващ архангелската песен към Пресветата!
Радвай се, горял с надежда, милост и любов!
Радвай се, в борбата с врага божествена баня!
Радвай се, приел дара на пророците!
Радвай се, подобие на милостта на Небесния Отец!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 9.
На цялата природа си проповядвал словото подобно на апостолите, и като слънце си огрял земята с грижа и любов към ближните, прослявайки Светата Троица с: Алилуия!
Икос 9.
Потоци сълзи си изливал от душата си, за страдащите по душа и тяло сърцето ти болееше. Така и ние от душа ти възнасяме песнопение, и в смирение прилежно пеем:
Радвай се, неуморен служителю на Евангелието!
Радвай се, неугасим трисвещниче на Трислънчевото Божество!
Радвай се, на поста свършил надпреварата!
Радвай се, по смирение другите изпреварил!
Радвай се, на Атон възсиял с вяра!
Радвай се, на Всесветата сладко песнопение!
Радвай се, учителю славен на дело и в поучение!
Радвай се, защото с мъдрост си постигнал виждане на Божественото!
Радвай се, в лозето на Пречистата незаспиващ работник!
Радвай се, събеседниче на свети Лукилиан, Пантелеймон и Евфимия!
Радвай се, чул наяве гласа на Богоотроковицата!
Радвай се, видял Я жива като на Йерусалимската икона!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 10.
Ти си великолепие на Елада и Кападокия и горещ молитвеник, свети Паисие. Изкачил си се угодно на Бога по стълбата на добродетелите, непрестанно пеейки на Света Троица: Алилуия!
Икос 10.
Стена си за верните, отче Паисие, обикнал ангелското житие, и с трудовете си постигнал постоянно да стоиш пред Бога. Затова благодарно ти пеем от душа и сърце и ти казваме:
Радвай се, от Атон богоявен на света в сияние!
Радвай се, с прекрасен глас възвестяващ Словото!
Радвай се, многодетни, милостив към човешките болести!
Радвай се, изправящ пътеките на заслепените!
Радвай се, пял „Радвай се!“ на Неневестната Невеста!
Радвай се, достигнал пътя към Царството Божие!
Радвай се, съименен на кандилото на Духа!
Радвай се, защото вида ти ни утешава!
Радвай се, по цял свят до краищата на вселената се носят твоите думи!
Радвай се, с молитва съкрушил главата на левиатана!
Радвай се, непрестанно извършвал молитвата Иисусова!
Радвай се, придобил неизказана любов към Божия Майка!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 11.
Съчетавал си смирено прославата на Твореца и Винаги Девата с борбата си денем и нощем, затова си носител на Божия Дух. А ние, като се прекланяме пред Светата Троица, заради теб пеем и казваме: Алилуия!
Икос 11.
Светлина и мироуханно благочестие, и любов, и безгранично самоотречение, и изцеления принася твойта свята памет, преподобне. И ние се стараем с молитвени гласове към теб да извикаме:
Радвай се, на всекиго показващ път към небето!
Радвай се, защото твоите медоточни думи ни изпълват с радост!
Радвай се, пълноводна Атонска река!
Радвай се, звезда на Света Гора, озаряваща пътя на Верните!
Радвай се, вечно ходатайство за нас пред Богородица!
Радвай се, застъпничество на усърдстващите в Ангелски живот!
Радвай се, най-добродетелна плодоносна лоза!
Радвай се, сълза за целия свят, достигаща до Престола!
Радвай се, нови апостоле, призоваващ към вяра в Христа!
Радвай се, глас на Православието, съвъздигнал мнозина!
Радвай се, многоплодно дърво, напоявано от Пресветата!
Радвай се, знаме на гърците, простряно над целия свят!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 12.
Ти стана Извор за благодатта Божия, отче, след успението си, и възрадва Ангелите. Чрез това и ние, като се сподобихме да получим ходатай за спасението си, радваме се и казваме: Алилуия!
Икос 12.
Възпявайки безкрайните ти чудеса и подвизите на търпението ти, отче, от сърце ти пеем похвални песнопения, и като почитаме благоговейно паметта ти, пеем ти така:
Радвай се, вестител на надеждата в предаденото на забрава отечество!
Радвай се, за освобождението на Света София и великия град проповедниче!
Радвай се, нова надежда за Цариград ни предсказал!
Радвай се, ходатай за славната област, от своите изоставена!
Радвай се, не само своите наставляващ, но и от цял свят идващите!
Радвай се, защото обичайки Православните, с нежност си ги приемал!
Радвай се, предрекъл възраждане за плененото отечество!
Радвай се, красота на света, неуморно възгласявала вярата!
Радвай се, разбиращ смисъла на знаците и времената!
Радвай се, посветен в тайните на Откровението!
Радвай се, като апостол изобразяващ обещанията!
Радвай се, надежда за избавлението на Мала Азия!
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Кондак 13.
О преподобни отче Паисие, цвят нов благоуханен, произрастнал в последните времена, моли Христа Бога да се спасят душите на пеещите ти: Алилуия!
(Този Кондак се чете 3 пъти и веднага след него Икос 1 и Кондак 1)
Молитва от Св. Паисий Светогорец за всички и за целия свят
Господи Иисусе Христе, не изоставяй рабите Си, които живеят далеч от Църквата, любовта Ти да им въздейства и да ги доведе всички при Теб.
Спомни си, Господи, за рабите Ти, които се измъчват в болестта си от рак.
Рабите Ти, които боледуват от леки или тежки болести.
Рабите Ти, които се измъчват от телесни недъзи.
Рабите Ти, които се измъчват от душевни недъзи.
Спомни си за властимащите и им помогни да управляват по християнски.
Спомни си за децата, които са от проблемни семейства.
Проблематичните семейства и разведените.
Спомни си, Господи, за сираците по целия свят, всички обременени и болящи, и онеправдани в живота, всички, които са загубили съпрузите си.
Спомни си, Господи, за всички затворници, анархисти, наркомани, убийци, престъпници, крадци, просвети ги и им помогни да се поправят.
Спомни си, Господи, за всички които са напуснали Родината си.
Всики, които пътуват по море, по суща, по въздух, и ги пази.
Спомни си за Църквата, за отците (духовниците) на Църквата и вярващите.
Спомни си, Господи, за всички манастирски братства – мъжки и женски, старци и майки, и Светогорски отци.
Спомни си, Господи, за рабите си, които се намират във време на война.
Всички, които са гонени по планини и долини.
Всички преследвани.
Спомни си за рабите си, които са изоставили домовете си и работата си, и се измъчват.
Спомни си, Господи, за бедните, бездомните и бежанците.
Спомни си, Господи, за всички народи, да ги държиш в прегръдката Си, да ги покриваш под Светия Си Покров, да ги пазиш от всяко зло и от война.
Спомни си, Господи, за измъчените, бедстващите, изоставените, онеправданите, подложените на изпитание семейства, и дай им богато Твоята милост.
Спомни си за рабите Си, които боледуват от душевни и телесни болести от всякакъв вид.
Спомни си за всички, които се намират в отчаяние, помогни им и им дарувай Твоя мир.
Спомни си, Господи, за рабите Си, които ни помолиха да се молим за тях.
Спомни си за всички покойници от всички времена и ги упокой.
…
Източник: https://pravoslavenhram.com/; източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев
….
Из духовното наследство на св. Паисий Светогорец:
- Българска страница, посветена на св. Паисий Светогорец към сайта на българския светогорски манастир Св.Георги Зограф. Страницата съдържа повечето от книгите, които са написани от него и за него и са преведени на български език. Книгите могат да бъдат изтегляни и разпечатвани свободно –
https://www.sveta-gora-zograph.com/. Допълнителна информация за появата и съдържанието на страницата: https://bg-patriarshia.bg/.
