На 15 юни се отбелязва паметта на един от българските светии, станали духовна светлина и водачи и за други народи – св. Ефрем, патрирах Сръбски.
Св. Ефрем живял през бурната втора половина на XIV в. Житиеписецът му и негов ученик, епископ Марко, пише за него, че бил „по род българин, роден в Българското царство, в Търновската страна“. Първоначално св. Ефрем се замонашва в някой от Търновските манастири, а впоследствие става част от братството на Хилендарския атонски манастир. Известно време живее и в района на Пловдив, вероятно в Бачковския манастир, преди, поради зачестилите османски нашествия, да замине за сръбските земи.
В Сърбия благочестивият Ефрем е избран за патриарх през 1375 г. и светителства кратко, като се оттегля поради напреднала възраст през 1379 г. След поражението на християнските войски на Косово поле от османците обаче (1389 г.), паството се обръща към оттеглилия се светител за повторна духовна подкрепа и ръководство. Св. Ефрем отново заема патриаршеския престол и остава на него до 1391 г. Почива 9 години след повторното си оттегляне, на 15 юни 1400 г.
За общо едва около седемте години, през които е начело на сръбската патриаршия, св. Ефрем оставя светъл спомен като опора на бедните и бедстващите, борец с ересите и боговдъхновен духовен наставник и крепител. Канонизиран е още през 1406 г. и днес е закрилник както на българите и сърбите, така и на всеки, който с вяра търси застъпничеството му пред Бога.
Негово духовно наследство за следните произведения: Канон молебен към Господа Иисуса Христа, Канон молебен към Пречистата Богородица, Канон молебен за царя, Молебни стихири към нашия Господ Иисус Христос и други, кръстобогородични, стихири.
Тропар на светител, глас 4
Правило на вярата и образ на кротостта, на въздържанието учител,
Устроителят на истината те яви на твоето стадо – затуй, че със смирение си достигнал висота, с нищета – богатства,
отче свещеноначалниче Ефреме, моли Христа Бога за нас, да се спасят нашите души.
Свързани публикации:
