Източник: в. Слово, бр. 11 (1350), 20 – 26 април 2023, с. 4.
…
Религията и политиката непрекъснато съпътстват живота на човека на земята, но какво представлява религията? А политиката? Как те си взаимодейстат в многовековната човешка история и каква е връзката помежду им? Каква е фунцията и значението им за живота на човешкото общество и по специално на българското общество? На тези въпроси ще се опитам да дам отговор в по-нататъшните редове.
Религията може да се каже има за задача да възстановява загубената връзка на човечеството с неговия творец. Със своето вероучение, етика, богослужебна практика и институции, религията е призвана да направлява живота на отделния човек и цялото общество в съответствие с божията любов.
Политиката има обществената функция да организира и направлява в един ред дейността на хората в съотвтствие с интересите на държавата и обществото.
В човешката история религията и политиката се намират в постоянна взаимовръзка. Понякога политиката се изпозва за целите на религията, но и много по-често религията се изпозва за реализирането на политически цели.
Религията, която проповядва любовта към другия и политиката, която работи за обшия интерес би трябвало да се съчетават и да са в услуга на постоянното усъвършенстване на хората, на тяхното щастие и благополучие. Многохилядната човешка история обаче показва, че политиката и религията не се съчетават напълно с божията любов. Това е така, защото политическите и религиозните институции се ръководят от хора, в този смисъл неблагоприятните последици от дейността й се дължи не на тяхната същност и призвание, а на отделните личности злоупотребяващи с вярата и идеите. Човешката история изобилства с примери за изпозването на религията за политически цели и обратното. Изпозвайки вярата, римските папи многократно събират огромни войски, чиято цел е заграбването на нови земи и обогатяването на католическаа църква. Благородният предтекст е освобождаването на светите земи. Английският крал основава самостоятелна англиканска църква само за да осъществи неодобрявания от Рим брак. В по-нови времена съчетаването между злоупотребата с религията и користната политика причинява на човечеството низ от страдания, мъчения и беди. Арабските шейхове сдобили се с фантастични богатства използват религията, злоупотребявайки с нея, за да разширяват своето политическо, икономическо и културно влияние в световен мащаб. Съединените щати на Северна Америка и по-конкретно ръководителите на тази империя на злото смятат държавата си за нов Израил и себе си за нов богоизбран народ, който е призван да наложи божия ред върху цялата планета. Във всички тези случаи е трудно да се определи дали политиката обслужва религията или религията се изпозва за политически цели, но сме свидетели на злоупотреба, облагодетелстваща малцина користолюбци за сметка на страданието на милиарди техни братя и сестри. Всички тези примери от миналото и настоящето ясно показват, че много пъти нито религията има за цел любовта, нито политиката обществения интерес. Но пак е важно да се подчертае, че причината за това е злоупотребата и користта от страна на шепа злодеи.
В историята на България пък можем да наблюдаваме много случаи, когато политиката и религията прекрасно си взаимодействат и се съчетават, а резултатите от това са наистина добри за народа. С приемането на християнството като политически акт, целящ признаването на държавното ни формирувание като пълноправен субект на международната политическа арена българите и славяните се сдобиват с необходимата спойка, превърщаща двата етноса в едина народностна сплав. Какъв пример само за божията любов, даряваща на човеците според нуждите им. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици донасят божествения дар на самостоятелен богослужебен език. Още едно съчетание на религия и политика твърде добро за българския народ. В дните на османско робство, когато народът ни е лишен от политически елит, духовенството блестящо изпълнява дълга си, съхранява и пробужда братята и сестрите, а в борбата за независима екзархия църковният елит се превърща в политически такъв на нацията, чието формиране води началото си от Паисиевата история.
Днешните политици би трябвало да имат определените от султана териртории на българската екзархия като доказателство и аргумент за осъществяването на единството на българския народ. В една такава бъдеша борба църквата и държавата трябва да вървят в една крачка и в един строй, но първо и двете институции е необходимо да се очистят от користолюбците и злоупотребителите.
В заключение искам да кажа, че религията и политиката би трябвало да служат на хората, а не обратното. Вярата, любовта към ближния, стремежът към добрини да се превърнат във вътрешна необходимост на всеки, да се отървем от егоизма, алчността, недоверието и омразата, чувството за превъзходство. Тогава и в политиката ще реализираме идеи, чиято цел ще бъде благото на народа, щастието, взаимопомощта, общото благоденствие и просперитет. В този смисъл вярата, религията и църквата са призвани да възпитават и създават човеци, живеещи с и в истината Иисус Христос, от които да произлязат политически кадри, реализиращи високонравствена политика на любов към човека в съответствие с Иисус Христос, Който е съвършената любов.
…
Свързани публикации:
