„О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!“ – думи на св. Георги Най-нови към себе си в навечерието на неговото мъченичество (Житие)
На 26 май Българската православна Църква празнува паметта на св. мъченик Георги Софийски Най-нови († 26 май 1530 г.).
Светият мъченик Георги Най-нови бил роден в София като плод на много молитви на благочестиви християни, които дълго нямали дете. Възпитан добре в четмо и писмо, и в православната вяра, Георги растял като момък за пример. Във времето на своята двадесет и пета годишнина, а по това време родителите били покойници, младият мъж вече бил направил впечатление на местните турци. Негова красота и ум ги подтикнали да се опитат да го потурчат. Георги категорично отказал, отхвърлил всякакви опити да го съблазнят и придумат, влязъл в открит диспут с тях и открито изобличил нечестието и заблудите им. Разгневени, турците предали младият мъж на побоища и мъчения, но той оставал твърд в своята преданост към Христовата вяра и не преставал да увещава мъчителите си да повярват в Истината – Иисуса Христа. Подложен на жестоки мъчения, останал без телесни сили, Георги не преставал да се моли на Бога. Озверялата тълпа го умъртвила като го хвърлила все още жив в запален голям огън. Своят подвиг св. мъченик Георги завършил на 26 май 1530 г. В Житието му се разказва, че:
„Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протойереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе, според християнските обреди. … Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата (които турците нарочно нахвърляли в огъня, за да размесят с тях костите на светия мъченик) се били превърнали в пепел.
По местата, където Христовият мъченик бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях.
Молитвена прослава:
Тропар, гл. 4
Уязвен от божествена любов, премъдри, славни Георги, си проповядвал Христа Бога на нечестивите и си потъпкал турското злочестие. Украсил си се с венеца на мъченията си, устремил си се към небесните ликове. Моли Христа Бога да съхрани твоето отечество, твоя град и твоите люде, вечно почитащи твоите подвизи.
Кондак, гл. 3
Ново вино, усладило Църквата, великомъчениче Георги Софийски Най-нови, обнови нас, състарените в грехове, с даровете на Светия Дух и измоли за душите ни живот вечен.
…
Свързани публикации:
Житие и карта с местата за поклонение: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/bgsvetii/83-4/918-sv-georgi-sofiiski-nai-novi
