„Аз се покланям на Единия Бог в три Лица и Нему служа. Както съм кръстен в Негово име и съм станал християнин, така в Негово име съм готов и решен да умра, и нищо в тоя свят не може да промени моето убеждение!“ – думи на св. Лазар Български към неговите мъчители (Житие)
На 23 април Българската православна Църква празнува паметта на българина от с. Дебел, Габровско – св. Лазар.
През 1802 г. овчарят Лазар е наклеветен от една туркиня, че се е опитал да я насили, заловен е и е подложен на мъчения, за да се откаже от Христовата вяра или да бъде умъртвен като наказание за делото, в което е обвиняван. Претърпявайки изключително жестоки мъчения, св. Лазар отхвърля обвиненията и не се отказва от Христа. Обесен е 23 април през същата 1802 г., когато е бил на ок. 28 години. Господ прославя Своя мъченик както още по време на мъченията, така и сред неговото успение:
„Присъстващите християни забелязаха и говореха с недоумение и удивление за това, как светите му мощи три пъти се вдигнаха и спуснаха с въжето без човешка ръка, като че ли се снемаше и качваше някакво кандило. После остана на бесилото неподвижен до вечерта, с лице обърнато на запад, и сутринта – все така, докато изгря слънцето. А когато слънцето изгря, той неочаквано се обърна и погледна към него. Това привлече вниманието дори на агаряните, ала те сметнаха, че е знамение мъртвецът да стои едно денонощие обърнат на запад и после внезапно да се обърне на изток, затова веднага го обърнаха и завъртяха на запад. Но тозчас (о, чудо!) той пак се обърна с лице на изток. Нечестивите пак го завъртяха към запад, но мъченикът отново се извърна към изток. И туй стана не само веднъж и дваж, и триж, но много пъти. Затова един турчин, като почна да негодува и да ругае светеца, рече:
– Ината, който имаше като беше жив, има го и мъртъв!
И взе нож, проклетият, та удари светите мощи посред глезена и веднага свръхестествено изтече малко кръв от тялото му, мъртво вече тридесет и три часа. От нея взе с памук един християнин и като помаза един свой родственик, който имаше дълговременна и неизлечима болест, излекува го чрез благодатта на св. мъченик Лазар. Св. мощи останаха обесени, обърнати към изток, с отворени очи, гледащи надолу към земята. И не само никое от свикналите да налитат на мъртви тела животни, но дори муха, нито някоя друга живинка не се приближи до тях. … “ (Житие)
Тропар на мъченик:
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
На 30 юли 2018 г. в родното място на светеца с. Дебел дял е построена и осветена първата църква в селото – това е и единственият храм-паметник, посветен на св. Лазар Български.
…
Свързани публикации:
