Българите в Православното семейство,Вдъхновения,Главно меню - публикации „Аз се покланям на Единия Бог в три Лица и Нему служа“ – св. Лазар Български

„Аз се покланям на Единия Бог в три Лица и Нему служа“ – св. Лазар Български

Аз се покланям на Единия Бог в три Лица и Нему служа. Както съм кръстен в Негово име и съм станал християнин, така в Негово име съм готов и решен да умра, и нищо в тоя свят не може да промени моето убеждение!“ – думи на св. Лазар Български към неговите мъчители (Житие)

На 23 април Българската православна Църква празнува паметта на българина от с. Дебел, Габровско – св. Лазар.

През 1802 г. овчарят Лазар е наклеветен от една туркиня, че се е опитал да я насили, заловен е и е подложен на мъчения, за да се откаже от Христовата вяра или да бъде умъртвен като наказание за делото, в което е обвиняван. Претърпявайки изключително жестоки мъчения, св. Лазар отхвърля обвиненията и не се отказва от Христа. Обесен е 23 април през същата 1802 г., когато е бил на ок. 28 години. Господ прославя Своя мъченик както още по време на мъченията, така и сред неговото успение:

Присъстващите християни забелязаха и говореха с недоумение и удивление за това, как светите му мощи три пъти се вдигнаха и спуснаха с въжето без човешка ръка, като че ли се снемаше и качваше някакво кандило. После остана на бесилото неподвижен до вечерта, с лице обърнато на запад, и сутринта – все така, докато изгря слънцето. А когато слънцето изгря, той неочаквано се обърна и погледна към него. Това привлече вниманието дори на агаряните, ала те сметнаха, че е знамение мъртвецът да стои едно денонощие обърнат на запад и после внезапно да се обърне на изток, затова веднага го обърнаха и завъртяха на запад. Но тозчас (о, чудо!) той пак се обърна с лице на изток. Нечестивите пак го завъртяха към запад, но мъченикът отново се извърна към изток. И туй стана не само веднъж и дваж, и триж, но много пъти. Затова един турчин, като почна да негодува и да ругае светеца, рече:

Ината, който имаше като беше жив, има го и мъртъв!

И взе нож, проклетият, та удари светите мощи посред глезена и веднага свръхестествено изтече малко кръв от тялото му, мъртво вече тридесет и три часа. От нея взе с памук един християнин и като помаза един свой родственик, който имаше дълговременна и неизлечима болест, излекува го чрез благодатта на св. мъченик Лазар. Св. мощи останаха обесени, обърнати към изток, с отворени очи, гледащи надолу към земята. И не само никое от свикналите да налитат на мъртви тела животни, но дори муха, нито някоя друга живинка не се приближи до тях. … “ (Житие)

Тропар на мъченик:

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

На 30 юли 2018 г. в родното място на светеца с. Дебел дял е построена и осветена първата църква в селото – това е и единственият храм-паметник, посветен на св. Лазар Български.

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Приписките – призиви на средновековните български книжовници за духовен животПриписките – призиви на средновековните български книжовници за духовен живот

Георги Канев Един от изключителните извори за душевността на българските средновековни книжовници са така наречените първични приписки. Приписките са бележки, които оставят в полето на средновековните ръкописи различни лица – автори,

Пространно Житие и Акатист на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437)Пространно Житие и Акатист на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437)

На 26 март Св. Църква празнува паметта на св. Георги Стари Софийски. За неговия подвиг от първата половина на вече далечния XV в. ни разказва съставено от неизвестен автор житие.