Отворено писмо до патриарх Вартоломей от ректора на Киевската духовна академия и семинария

През месеците март и април на настоящата година в Православния свят все повече се поставя темата за гонението и насилията на управляващите в Киев срещу Украинската православна църква. Редица от главите на поместните православни църкви като Антиахийския патриарх Йоан, Грузинския патриарх Илия II, Сръбския патрирах Порфирий, Руския патриарх Кирил, предстоятеля на Полската православна църква, митрополит Сава, на Православната църква на Чешките земи и Словакия, митрополит Ростислав, на Американската православна църква, митрополит Тихон и др., заедно с още много архиереи, алармираха пред обществеността за репресиите срещу Украинската православна църква. Насилническите действия на властите в Украйна срещу каноничната православна църква започват още през 2019 г. когато Вселенският патриарх Вартоломей издава томос за създаването на разколническата парацърковна структура, наричана „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ), която обаче в своето мнозинство Каноничните православни църкви не признават. Още оттогава и особено след началото на военните действия в Украйна през 2022 г. управлението в Украйна, със съдействието и дори вдъхновението на ПЦУ, употребявайки всякакви методи, включително побои, убийства, нахлуване с взлом и използване на сълзотворен газ, отнема храмове на Украинската провославна църква и репресира нейното духовенство и миряни. В последните седмици с особено възмущение се посрещна опита да се отнеме от каноничната Украинска църква нейната най-голяма светиня – Киево-Печорската лавра. Този акт на режима в Киев и ПЦУ, заедно с всичко извършено до момента, доведе до описаната по-горе реакция на редица православни предстоятели и архиереи, която хронологически сякаш започна с протестно отворено писмо на български монашески братства и епископи срещу гонението и насилията, на които са подложени православните християни в Украйна. В тази връзка е и подетата ел. подписка – петиция в подкрепа на преследваното украинското православно духовенство и миряни, за която съобщиха някои български медии (ТУК и ТУК). Петицията е придружена от изключително съдържателно Отворено писмо – възвание до Българския патриарх Неофит и Светия Синод на Българската православна Църква, в което подробно и с доказателствен материал се очертават гоненията в Украйна. Петицията може да бъде подписана ТУК.

По-долу, във връзка с гореизложеното, се публикува наскоро оповестеното Открито писмо на Билогородския архиепископ Силвестър, ректор на Киевската духовна академия и семинария до Вселенския патриарх Вартоломей, разпратено и до главите на всички поместни православни Църкви и до медиите. Архиепископ Силвестър, с много болка, но учтиво, описва насилията, на които е подложена Украинската православна църква с подкрепата и дори по вдъхновение за насилниците от страна на ПЦУ; обръща внимание на патриарх Вартоломей, че носи отговорност за ставащото в Украйна и го призовава за намеса с цел спиране на репресиите и възстановяване на правдата. Отвореното писмо се препечатва от страницата на Видинска св. митрополия във Фейсбук. Допълнителна информация за ставащото в Украйна може са се намери в приложените в края на публикацията интернет връзки.

Дано, с приближаването на светлия Възкресен ден, Празник на празниците, и с помощта и чрез съборността на цялата Православната Църква, Чиято глава е Господ Иисус Христос, да настанат светли и свободни дни и за репресираните и гонени православни християни в Украйна.

ОТКРИТО ПИСМО ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ, АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИ РИМ


Билогородски архиепископ Силвестър, ректор на Киевската духовна академия и семинария


Ваше Светейшество!


Обръщам се към Вас в дните, когато православните християни по света навлизат в Страстната седмица. През тези дни ние преживяваме по особен начин Страданието и Кръстната смърт на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос. Вникваме с всичките си сетива в тайната на спасението на човешкия род. Но точно тези дни Украинската православна църква преминава през трудни изпитания, през своята лична Голгота. Всеки ден насилствено се заграбват нашите храмове, понякъде и се унищожават, извършва се насилие срещу вярващите ни, местните власти вземат открито дискриминационни решения по отношение на нашата Църква.
Свети апостол Павел ни учи, че всички членове на едното Тяло Христово трябва да се грижат един за друг. И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове (1 Кор. 12, 26). Следователно в семейството на Поместните православни църкви не може да има чужда радост или чужда скръб. Рана, нанесена на една Поместна църква, става рана за цялото Тяло Христово. Днес Украинската православна църква страда. И се осмелявам да предам на Ваше Светейшество нашия глас, изпълнен със сълзи и болка.
За съжаление, днес виждаме как в Украйна открито се нарушава една от основните ценности на демократичния свят, правото на свобода на съвестта и религиозните убеждения. Съвсем очевидно е, че от края на 2022 г. Украинската държава е поела курс към постепенно унищожаване на Украинската православна църква.
Но най-досадното за нас е фактът, че Православната църква на Украйна, създадена с томоса на Ваше Светейшество през януари 2019 г., активно участва в насилието, насочено срещу хиляди общности и милиони вярващи на нашата Църква.
Има многобройни факти за директни завладявания на храмовете на Украинската православна църква, в които свещениците на Православната църква на Украйна взеха пряко участие. Ще дам само няколко ярки примера.
На 28 март 2023 г. в Ивано-Франковск бе насилствено превзета катедралата на Украинската православна църква в чест на Рождество Христово. Ключалките на храма бяха отрязани, а намиращите се в храма свещеници на Украинската православна църква бяха изгонени оттам със сълзотворен газ. Един от свещениците изгубил съзнание и се наложило да му бъде оказана спешна медицинска помощ. Въпреки това, игнорирайки откритото насилие, извършено в Божия храм, свещениците на Православната църква на Украйна с радост влязоха в този храм и започнаха да отслужват служби, като обявиха, че отсега нататък храмът „преминава“ към друга юрисдикция. Това грубо завладяване бе заснето на видео (https://www.youtube.com/watch?v=C0L5Qe8UoMo).
Видеоматериалите недвусмислено свидетелстват за прякото участие в тази акция на свещениците от Православната църква на Украйна.
На 2 април 2023 г. в Хмелницки, в Покровската катедрала на Украинската православна църква, точно по време на Божествената литургия, млад мъж, облечен във военна униформа, оскърби духовника, като го събори от амвона и изби Евангелието от ръцете му. В медиите обаче конфликтът бе представен като побой от свещеник над военнослужещ. Веднага след това, без да чака резултатите от разследването, тълпа се събра в църквата, проведе спонтанно гласуване и взе напълно нелегитимно решение за прехвърляне на катедралата под юрисдикцията на Православната църква на Украйна. В същия ден на официалната Facebook страница на Хмелницката епархия на Православната църква на Украйна се появи съобщение, че общността на Покровската катедрала уж е взела решение на събранието си да премине към Православната църква на Украйна. Но това е нагла лъжа! Общината на Покровската катедрала не е взела такова решение! Въпреки това ръководителят на Хмелницката епархия на Православната църква на Украйна обяви, че приема Покровската катедрала в свое подчинение (https://www.facebook.com/pomisna.km/posts/pfbid0wG27Lt1zQZaj2rfDdxz1DiM8yZ9S49uetJvEvQHe7aFUgm6MHxL6MZQ6VqULf3Wdl). Днес в катедралата служат свещениците на Православната църква на Украйна.
Още по-фрапиращо събитие се случи в Лвов. През март 2023 г. градският съвет на Лвов прехвърли за ползване на Православната църква на Украйна парцел, върху който дълги години се издигаше храм на Украинската православна църква в чест на Светия равноапостолен княз Владимир. На 6 април 2023 г. Православната църква на Украйна инициира събарянето на този храм. Заместник-кметът на Лвов по градоустройството Любомир Зубач публикува снимки и видео, показващи разрушаването на храма (https://www.facebook.com/LubomyrZubach/posts/pfbid02ExhkDh14L6d1h5GDTjYaYatDnRhG38R4cV2kmc12dNEYJ2fSzAxWgRvKqLQbF5Yol).
Тези снимки и видеозаписи ясно показват, че преди разрушаването на храма свещеникът на Православната църква на Украйна прочел някакви молитви в близост до него, след което благословил разрушаването му. И все пак, свещеникът директно одобри разрушаването на храма, в който дълги години звучеше молитва към Бога и се принасяше Безкръвната Жертва! Може би това бе единственият случай за всичките години на независимостта на Украйна, когато храмът не бе построен, а разрушен… Ръководството на Православната църква на Украйна не реагира по никакъв начин на този печален факт.
Още веднъж подчертавам, че цялото това крещящо насилие се извършва не само с мълчаливата подкрепа на правоохранителните органи, но и с явната подкрепа на висшето ръководство на Православната църква на Украйна, което нито с дума не осъди случилото се в Ивано-Франковск, Хмелницки или Лвов. В своите проповеди митрополит Епифаний се ограничава с общи призиви „да не се прибягва до зли действия, дори ако преследваме добра цел“ (https://www.pomisna.info/uk/sermon-post/propovid-blazhennijshogo-mytropolyta-kyyivskogo-i-vsiyeyi-ukrayiny-epifaniya-v-p-yatu-nedilyu-velykogo-postu-3/). Православната църква на Украйна не наложи никакви наказания срещу свещеници, участващи в насилственото завладяване на храмове. Освен това още не е имало нито един случай, когато ръководството на Православната църква на Украйна да признае самия факт на незаконното завземане на храмове. Разбира се, нито един завладян храм не бе върнат на общините на Украинската православна църква.
Представители на държавните органи в лични разговори направиха директни предложения на много епископи и свещеници от нашата Църква да преминат към Православната църква на Украйна, като същевременно обещаха да ги оставят на мира. Представители на държавата оказват директен натиск и върху епархиите, манастирите и енориите на Украинската православна църква, като ги заплашват с репресии, ако откажат да преминат към Православната църква на Украйна.
Виждаме открито незачитане не само на правните норми и демократичните ценности, но и на християнския морал. Трябва да кажа откровено: Томосът за автокефалия, издаден от Ваше Светейшество на Православната църква на Украйна, не донесе религиозен мир в Украйна, а само провокира нова вълна от конфронтация и насилие. За съжаление, йерарсите на Православната църква на Украйна, след като получиха Томоса, го възприеха като санкция за жестоки действия срещу Украинската православна църква. Това насилие започна още през 2019 г. Но сега, в контекста на войната, то достига своята кулминация…
Трябва също да кажа, че възможността за разбиране между Украинската православна църква и Православната църква в Украйна е отхвърлена за години напред. Насилието срещу общините на нашата Църква, в което епископите и свещениците на Православната църква на Украйна действат като съучастник (и понякога дори вдъхновител), създаде дълбока пропаст между нас, която едва ли е възможно да бъде преодоляна в близко бъдеще.
Никакви репресии срещу Църквата никога не са донасяли нищо добро нито на държавата, нито на обществото. Нищо добро не може да се изгради върху насилие и сълзи. Днес виждаме, че в много украински градове и села, където Православната църква на Украйна, с помощта на местните власти, завзе храмовете на нашата Църква, тези храмове са празни. В същото време общините на Украинската православна църква продължават със смирение и покорство на волята Божия да извършват богослужения в различни частни помещения.
Ваше Светейшество! Убеден съм, че вие, като образован богослов и като църковен йерарх, добре осъзнавате, че натискът, който изпитва днес Украинската православна църква, не може да има никакво оправдание от гледна точка на християнския морал. И фактът, че този натиск се извършва с подкрепата или участието на епископите и свещениците на Православната църква на Украйна, не може да не предизвика тъга и болка.
Православната църква на Украйна обаче е създадена с Томоса на Ваше Светейшество. Така че отговорността за това, което се случва днес в религиозния живот на Украйна, освен всичко друго, пада лично върху вас. За съжаление, прибързаното приемане на членове на Киевската патриаршия и Украинската автокефална православна църква в църковно общение им създаде усещане за всепозволеност. А днес това чувство е прераснало в откровено насилие на религиозна основа…
В този важен за Украинската православна църква час призовавам Ваше Светейшество да издигнете гласа си в защита на истината и доброто. Разбира се, че можете да пренебрегнете това, което се случва с православните християни в Украйна. Но насилието, което се извършва днес срещу Украинската православна църква, за съжаление в историческата памет може да остане свързано с Вашето име.
Историята на Църквата свидетелства, че всяко гонение срещу християните води до вътрешно укрепване на Църквата. Затова и днес вярваме, че страданията, през които преминава Украинската православна църква, само ще й помогнат да се пречисти и духовно да се укрепи. Вярваме, че нашият Господ Иисус Христос, по молитвите на Пресвета Богородица и всички светии на украинската земя, няма да ни остави със Своята всемогъща помощ.
Това писмо е отворено. Изпращам го за сведение на Предстоятелите на Поместните Православни Църкви, а също така го предавам и на медиите.

С надежда да бъда чут от Вас,

СИЛВЕСТЪР
архиепископ Билогородски,
ректор на Киевската духовна академия и семинария.

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие на св. преподобни Гавриил ЛесновскиЖитие на св. преподобни Гавриил Лесновски

На 15 януари (заедно с паметта на св. Прохор Пшински) се празнува паметта на св. преподобни Гавриил Лесновски – един от единородните духовни следовници на българския народен покровител, св. Йоан

Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил СлавянобългарскиЖитие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Славянобългарски

На 14 февруари празнуваме Успението на св.равноапостолен Кирил Славянобългарски. Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ Имаше в град Солун един благороден и богат човек на име Лъв, който заемаше

Православната Църква, знанията и образоваността на българина през IX – XIV в.Православната Църква, знанията и образоваността на българина през IX – XIV в.

Георги Канев Покръстването на българския народ през средата на IX в. е един от най-кардиналните и важни вододели в българската история. От първо и най-важно значение е спояването на българи