Бъларите в Православната духовна общност по света,Главно меню - публикации,Православие и родолюбие,Православната духовна общност сред българите Св. Нектарий Егински и св. Паисий Светогорец – за политическите избори и характеристиката на политиците

Св. Нектарий Егински и св. Паисий Светогорец – за политическите избори и характеристиката на политиците

Един от особено забележителните светци, живял през втората половина на XIX и първата четвърт на XX в., св. Нектарий Егински, веднъж посъветвал събрани около него млади хора относно правото им на волеизявление по време на политически избори. Наставленията на светеца са актуални и днес:

„ – Всеки добър гражданин – говорел св. Нектарий – изразява своя избор чрез тайно гласоподаване. Много духовни чеда ме питат на изповед за кого да гласуват. На някои отговарям, а на други нищо не казвам.

-Защо свети отче?

-Благословени чеда мои, мълчанието също е отговор. Достатъчно е да не бъде то оскърбително. При гласуване избирайте добра душа, безупречно сърце, любезен християнин, изпълнен с мъдрост, безпристрастен, благороден. Чеда мои, знайте от мене, че лъжците, пияниците, блудниците, авантюристите, гонителите на православни християни трябва винаги да остават извън вратите на Парламента.

-Ами комарджиите могат ли да бъдат кандидати, дядо Нектарие?

-Разбира се, че не – продължил светецът, – защото делата на техните сърца са зли и умът им замисля пагубни неща. „Не се надявайте на князе, на синове човешки, от коита няма спасение“(Пс.145:3). Предпочитайте добродетелните люде, които са стабилни в своя живот и делата си, предпазливи в постъпките си. Не избирайте хора раздвоени, непокорни, користни, потънали в материалното. Онези, които използват Парламента за търговия, а не за служение на мнозинството, са крадци и натрапници. Отхвърляйте ги далеч от управлението на обществените дела.

-Ако би се случило такива люде да бъдат наши приятели и ако от тях е наш благодетел, трябва ли да ги порицаваме?

-Да, веднага и винаги. Защото тия заблудени и свирепи люде могат да приченяват само беди, щети и нещастия на своите приятели, както и на цялото общество. Обикновеният комарджия мошеник разорява не само своя съперник, а понякога и малък кръг от хора. Какво остава за един държавник, който е покваен, неверен, еретик, безсрамен, хитър и е обладан от легин бесове. Лошят човек в обществото може да навреди на едного, на двама, на петима или десетина. Обаче лошят общественик и политик унищожава с лека ръка щастието на целия народ, чеда мои. Внимавайте прочее изборът ви да не бъде на люти вълци. Гледайте да изберет добър и благороден човек.

-Но отче, добрите и благородните хора нямат власт, те са изолирани, непознати. Обикновено лукавите и нахалните се налагат.

-Въпреки това избирайе по-добрите! За малко храна – рекъл св. Нектарий, – за една дреха вие обикаляте морета, пазари, улици, а когато е нужно да направите един разумен избор, да се установят ръководителите на материалния ни живот, ним аще бъдете тъй небрежни, че да подкрепите недостойните или да не гласувате?!

-Разбира се, че не, отче. Благодарим за ценните съвети.

-Не на мене благодарете, а на Бога за Неговия свят избор.»

От книгата на А. Бончев, Светецът на моето сърце. Свети Нектарей Егински Чудотворец, С., 2020, с. 71.

Наред със св. Нектарий, ценни наставления по отношение на политическия избор и добруването на родината оставя и друг от големите православни гръцки светилници, осветил двадесетото столетие със своя пример, наставничество и молитва – св. Паисий Светогорец. Иеромонах Исаак разказва за неговото отношение следното:

„Не искаше християните да са безразлични към проблемите на Родината. Много съжаляваше, когато виждаше духовни хора да търсят собственото си удобство, без да се интересуват от Отечеството. Мъката и недоумението му бяха от това как носещите отговорност не схващат накъде отиваме. Сам той отдавна предвиждаше днешното състояние и се безпокоеше, но не всяваше безпокойства и сред народа. Казваше: “От злото, което владее днес, ще произлезе голямо добро”.

Скърбеше за духовното падение на гражданите. Говореше строго за тези, които гласуват антихристиянски закони. Огорчи се за смяната на езика и каза: “Следващото поколение ще доведе германци да ни учат на езика ни, а децата ни ще ни заплюват в лицето”. В свое писмо пише: “Тия които отхвърлиха старогръцкия език, отново ще го въведат”.

Издаде един кратък текст в подкрепа на истинския патриот и благочестив национален герой Макриянис по повод отправените срещу него несправедливи и лъжливи обвинения. Освен възтържествуване на истината, тогава, както и сега, съществуваше извънредна нужда от явяването на един идеален пример за подражание за политическите водачи, но и за подпомагане на народа да придобие правилни политически критерии в избора на ръководители на държавата ни.

Един министър-председател, когото Старецът публично порицаваше за вредни за държавата и Църквата действия, поиска да се срещне с него в Суроти. Старецът отговори: “Нека дойде и ще му кажа всичко това в лицето”. Този беден келиот имаше душевната сила да издига гласа си безстрашно пред силните на деня.

Когато един президент на Републиката посети Света Гора, Старецът препоръча на манастирите да не го приемат, защото е подписал закона за абортите.

От министър, който поискал да помогне на негов познат манастир, не приел нищо, защото членувал в партия, която подписала антихристиянски закони.

Старецът беше човек на мира и единството. Не членуваше в никоя партия. Беше над всякакви партии. Отхвърляше атеистичните политически партии и политиците, имащи връзки с масонството заради тяхното безбожие и борбите им срещу Църквата. Казваше: “Какво да я правя лявата ръка или дясната, ако не се кръсти?”, отхвърляйки по този начин безбожните политици независимо от политическата им позиция. Някои партии, знаейки влиянието му върху народа, търсеха да го привлекат на своя страна за печелене на повече гласове, но напразно.

Посещаваха го политически лица, депутати, министри, сенатори от САЩ, а цар Константин му изпращаше картички. От никого обаче не искаше нищо за себе си или за познатите му манастири. Изискваше единствено да работят за благото на родината и Църквата.

Също така помогна на мнозина държавни служители чрез съветите си да са честни и съвестни в работата си. Уважаваше добрите педагози за същественото дело, което вършат, и благочестивите военни, притежаващи идеали.

Убеди мнозина младежи анархисти да служат като войници.

Изобщо съветваше всички да имат уважение и любов към родината, да работят добросъвестно за общото благо и да не се увличат от всеобщия дух на безразличие, на изличаване на всички ценности, на уреждане на себе си и злоупотреба.

Иеромонах Исаак, Животът на Стареца Паисий, Славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, с. 228 – 229. За по-обширен откъс от същата книга: За род и отечество – св. Паисий Светогорец (1924 – 1994) (nasledstvobg.com)

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Въведение Богородично – Ден на християнското семействоВъведение Богородично – Ден на християнското семейство

Източник: mitropolia-varna.org На 21 ноември Църквата чества празника Въведение Богородично. Отбелязваме въвеждането на тригодишната св. Дева Мария в Йерусалимския храм, посветена на Бога от праведните си родители – Йоаким и

За втори път в Кюстендил се проведе Празник на православния дух и традицииЗа втори път в Кюстендил се проведе Празник на православния дух и традиции

Източник допълнителен снимков материал: bg-patriarshia.bg … На 31 май, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, в гр. Кюстендил се проведе тържество под наслов: „Празник на