Богатата дейност на ползу роду от св. Софроний Врачански (1739 – 1813)

«Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику.» – св. Софроний Врачански, Житие и страдания грешнаго Софрония

На 11 март българската Църква празнува паметта на св. Софроний, епископ Врачански (1739 – 1813). Бъдещият български светител е роден в Котел, в дома на заможния джелепчия (търговец на едър рогат добитък) Владислав Джелеп и кръстен с името Стойко. Още като младеж Стойко остава кръгъл сирак. Животът му се развива в размирно време, изпълнено с разбойнически шайки и нападения, и преминава през много страдания и изпитания, нерядко с непосредствена опасност за живота му. Неговия нелек и страдалчески път е описан автобиграфичното му произведение Житие и страдания грешнаго Софрония, издадено през първото десетилетие на XIX в. Произведението е изключителен извор за живота на българите през следата и втората половина на XVIII в нелеките условия османското иго.

Духовният път на св. Софроний преминава през ръкоположение в свещеничество (1762 г.), около тридесетгодишно изпълнено с изпитания служение, основната част от която преминава в Котел, подстригване за монах (вероятно лятото на 1794 г.), епископско служение, активна книжовна и народо-полезна дейност. Голяма роля в живота му изиграва срещата със св. Паисий Хилендарски в Котел през 1765 г. Още същата година поп Стойко прави препис на История славянобългарска за нуждите на Котел, а през 1781 г. прави втори препис, с който не се разделя до смъртта си.

Богата книжовна дейност на св. Софроний включва преписи (един Дамаскин и два Часослова), съставителство (два обемни сборника с поучения от духовно и белетристично естество, изготвени във Видин), компилативност в съчетание с лични редакции и обогатявания (сборникът «Неделник», отпечатан през 1806 г. в Римник, Румъния – първата българска печатна книга, която става настолно четиво за българските свещеници през XIX в.) и лично авторство (Житие и страдания грешнаго Софрония – първата оригинална новобългарска книга). Редом с това св. Софроний подготвя още „Исповедание православныя веры християнския“, творбата е известна още и като „Книга за трите религии“ (1805 г.) – компилативно и преводно съчинение за достойнствата на Православието през исляма и юдейството, и сборникът „Гражданское позорище“ (1809 г.) – превод от гръцки на произведението на Амвросий Марлиан „Theatrum politicus“, в чийто център са свободата и поведението на гражданина и християнина.

В последния етап от своя живот, който прекарва в Букурещ, св. Софроний се отдава на обществена дейност в полза на българското освобождение от османско иго. По време на Руско-турската война 1806 – 1812 г. св. Софроний влиза в контакт с руските власти и подготвя специално „Възвание към българския народ“ (виж тук по-долу) да подкрепи и да бъде в услуга на руските войски. Неговата дейност има своя принос и за създаването във Влашко през 1811 г. на Българска земска войска под руска егида – първата българска военна единица след прекъсване от няколко века. Не на последно място св. Софроний полага и всички грижи, на които се способен за българската емиграция във Влашко по време на войната.

Внимателното изследване на неговия живот, книжовна и обществена дейност дават основание на Българската православна Църква през 1964 г. да канонизира в лика на българските светии и св. Софроний Врачански.

Тропар на светител, глас 4

Правило на вярата и образ на кротостта, на въздържанието учител,

Устроителят на истината те яви на твоето стадо –

затуй, че със смирение си достигнал висота, с нищета – богатства,

отче свещеноначалниче Софроние, моли Христа Бога за нас, да се спасят нашите души.

Г. К.

Възвание на Софроний Врачански към българския народ от 1810 г.[1]

Милостию Божию Серафим архиерей болгарский,

Отечески молитсвтую вас, любезни  чада мои болгарский християни, що живеете у болгарскою землю, здравствуйте, радуйте са, понеже ето сега приходит радост общая на вся Болгария; ето сега наближава спасение и избавление ваши; ето сега видим и гледаме како прифтаса милост божия на беднаго рода вашего, що е влял Бог милост в селце благочестивейшему и великому государю императору Александру Павлович и повдигнал его да избави нас от таковое турецкое варварское мучителство. Е ето сега приближава до вас крестоносно его войнство – ваши християни братя да избавят вас от толикиа беди. Ето прииде оний светлий ден, щ ого чакате от четиристотин години. Но, о роде храбрий болгари и верний християни, стойте, клепите ся и не бойте ся и любелзено дочакайте и усердно приемите тия братя ваши християни, що идат сас Божия воля да избавят вас. Не бойте ся войнство христолюбиво, не бегайте от них и не поместайте ся от градове и от села и от доми ваши, но гледайте и потрудете ся да сготвите захеря, хряб, ичимик, сено, колико возможни естс, да почетете и угостите их по должности християнски и да не имате их каквото чужденци, но да имате их каквото единовелни братя ваши, нелестно [нефалшиво]. Да им служите със вярност и сас любов, понеже и они проливат кров свою за веру християнскою, за отечество свое и за светую църков Божию, и за братию и сестри свои, зарад да упазят и да увардят их, да не упаднат и они у робство, каквото сте ви упаднали от несогласие, и от ненависти друг друга, и от това изпаднали сте , накова бедное состояние. Того ради всякий християнин, колико недодтаточен да буде и пак и погреб но ест, тому, от уста своя да отдели хляб свой и да угости ий, а не да бяга при душманите турци. Но, о чада християни наши, притеците и прилепите ся при това християнское войнство, почто они не бият и не убиват, каквото проклетии агаряни. И не има да буде вач начто пагуба, ни на стока, ни на имение, ни безчестие на лица ваши. И о дадете иачмен или сено, или добитак, все хоче изплатено да буде от государя. От хочет покривати и защищати вас.

Ах християни, не знайте ли колико гориха вас они мучители сас разгорени железа, колико пекоха чада ваши на рожени пред очи ваши, колико уграбиха и узеха стока и имения ваши, колико узеха синове и дщери ваши и изневериха их, ами това нели и да днес учинат вам мучителство, ами защо да бягате при таковиа християнскиа душмани? Ето това страдание ваше внуде во уши благочестивейшего государя императора Александра Павловича и умилосердился на вас и возжелал да избави вас от таковое лютое мучителство. И питайте да узнайте има ли по другий царства таковое мучителство. Това ваше страдание во вся Европа известно бист и у всех газетах помянуто и написано мучение ваше. Ами по тая причина хоче ли аки да се обарне сърце ваше, да притечете до ония враги ваши и лютии мучители. Бягайте от них и притеците и сообщите ся със това христолюбивое войнство росийское и имейте их каквото единородний братя ваши и угостите и почетите их и каво хочут да пойдат праведно на пут, наставляйте их нелестно. Ала най-вече, християни, да са пазите от юдиное предателство, каквото от огня гиенского, да не буде и на тоя свят, и на оний, понеже веру свою християнского предал ест на врага християнокого. Ето така вярно ако послужите, надеим ся сас Божия воля како по малое время хочете да имате радост и веселие и мир, но и тихо да живеете, що ми вси желаем вам това еже бити. Амин.

Софроний Архиерей Болгарский


[1] Печата се по В. Д. Стоянов. Исторически материали по нововъзраждането на българский народ, ПСп, VI, 1883, 142 – 144 – срв. Ц. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. 3, С., 1982, с. 403 – 404.

Свързани публикации:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.)Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.)

На 16 януари, заедно с паметта на българина св. свещеномъченик Дамаскин Габровски, се празнува паметта на българския светия преподобни Ромил Бдински (Видински). Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил

Успение и Завет на св. Йоан Рилски Чудотворец, Небесен закрилник на България и българитеУспение и Завет на св. Йоан Рилски Чудотворец, Небесен закрилник на България и българите

18 август – празнуваме Успение на небесния закрилник на всички българи и България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Няколко години преди своето Успение през 946 г. св. Йоан Рилски пише

Изложбата „Лечебницата в Античността и Средновековието“ удължава престоя сиИзложбата „Лечебницата в Античността и Средновековието“ удължава престоя си

Източник: nambg.com Поради засиления интерес към временната ни изложба „Лечебницата в Античността и Средновековието“ ще продължи своето гостуване до 31.10.2022 г. в Националния антропологичен музей към ИЕМПАМ – БАН. Фокусът