Религия и национална сигурност – Милен Илиев

Източник: Милен Илиев, Духовни размисли, С., 2021, с. 31 – 33.

Религията като път за възстанвяване на връзката на човека с неговия творец е играла, играе и винаги ще играе значима роля в живота на отделните народи  и на цялото човечество. В това есе ще разгледам ролята на религията в нашето българско общество и по-специално нейното значение за националната сигурност.

Християнската религия е с решаващ исторически принос за формирането, развитието и съхранението на нашата нация през вековете. Именно на християнството дължим обединението на славянския и българския етнос в единна народност. Християнските отци са тези, които създават самостоятелна писменост и книжовна школа, формират прекрасни традиции и превърщат българския народ във високо културен и цивилизован национален субект. По време на турското робство ние българите се съхраняваме благодарение на християнството. Църквата е тази, която през деветнайсети век чрез самостоятелната екзархия обединява нацията в единно духовно пространство и слага начало на пробуждането и възраждането на поробения народ.

В съвременния свят религиите играят все по-важна роля в живота на обществото, но ползотворните възможности не се изпозлват, а понякога, и дори много често, злонамерени спекуланти изпозват вярата, като я изопачават, за да обслужва користните им интереси.

Българското общество в момента е дезориентирано и дезорганизирано. Ние губим своята национална идентичност, липсва спойката, която да ни сплоти и организира, липсва националното единство. Ако в миналото българите са се обединявали около националистическите идеи за национално обединение или комунистическите за социална справедливост, то сега, когато идеологиите рухнаха, в душевността, съзнанието и емоционалността на нацията се е настанила празнотата.

От тази неблагоприятна ситуация не пропускат да се възползват чужди и дори враждебни спрямо народа интереси. Културното проникване и идеологическата диверсия настъпват у нас под най-разнообразни явни, полуявни и прикрити форми, като целта им е морално-битовото разложение на народа и насаждане на безнравственост, космополитизъм, разделение и абсолютно малодушие, което ще позволи на имперските сили да асимилират българите и да лишат нацията ни от суверенитет и държавност.

Спасението на България отново изисква църквата да прояви обществена активност и чрез своето вероучение, етика и свещена практика да възроди величието на народа, изигравайки ролята на липсващата спойка. Идеологиите макар и несъвършени поради чисто човешкия си характер осигуряваха относително единство и до голяма степен гарантираха националната сигурност. Вярата и връзката с Бога и животът според божията повеля несъмнено ще гарантират на българина благополучие и просперитет.

Църквата е призвана да осъществи историческата необходимост и да застане като бетонна стена срещу множеството секти, явяващи се главно направление в дейността на англосаксонската протестантщина и католицизъм, насочени към унищожението ни. Чрез вярата може да се формира и международен щит срещу опасността на базата на православието и славянството.

Опасност ни грози и от Изток, но тук своята положителна и възпираща роля е необходимо да изиграе мюфтийството, а в настоящото есе обърщам ролята на християнството за националната ни сигурност.

В заключение изразявам категоричното становище, че православната църква у нас е длъжна да излезе от своята затвореност, да се свърже с народа и чрез своето учение, етика и организационна практика да формира национален идеал, който да сплоти нацията в стоманено единство, за да пребъдат във вековете могъща, независима България и благоденстащият и проспериращ православен български народ, който ще споделя по християнски своето благополучие с братята мюслюмани, които са неделима част от нацията[1].


[1] Позиция, която има допирни точки с тази на Милен Илиев предлага проф. Дарина Григорова. Неотдавна в интервю (02.2023) за Мартин Петрушев и неговия ютюб канал проф. Григорова говори за възможността в Русия да бъде изградена Христоцентрична държавност. В тази връзка, правейки паралел с България, тя уточнява, че въз основа на българското културно-историческо развитие Православието е утвърдено в българския основен закон (Конституцията на Република България), което е своеобразна административна предпоставка за подобна Христоцентричност. Под Христоцентричност проф. Григрова не припознава нова държавна идеология, а завръщане към сърцевината, към корена на духовно-нравственото здраве и свобода в Христа на човека, което е предпоставка както за интеграция, така и за глобализация. Това е така, защото Православният Христоцентричен дух е защитна стена срещу манипулации и същевременно проявява търпимост към инакомислещите, а в християнска държава, както подчертава проф. Григорова, се чувстват свободни и незастрашени всички – и представителите на други вероизповедания, и атеистите – срв. ел. ресурс: Проф. Дарина Григорова за евразийството в съвремието и историческите му корени – YouTube  – от 35.58 м и сл. (бел. ред.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие на праведния български воин св. Михаил от Потука († 867 г.)Житие на праведния български воин св. Михаил от Потука († 867 г.)

На 22 ноември се отбелязва паметта на един от първите светци на Православието, които са българи по род – българинът воин от Потука св. Михаил. Свети Михаил живял по време

Св. княз Боян-Енравота и навлизането на християнството сред българитеСв. княз Боян-Енравота и навлизането на християнството сред българите

„Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тази вяра, заради която аз сега

Покана за Кръгла маса „Българистиката в съвременния свят – предизвикателства и възможности“ в ШуменПокана за Кръгла маса „Българистиката в съвременния свят – предизвикателства и възможности“ в Шумен

Източник и ел. формуляр за учадние: ТУК Уважаеми колеги, На 12 ноември 2022 г. в Шумен ще се проведе Кръгла маса „Българистиката в съвременния свят – предизвикателства и възможности“, която