Религия и национална сигурност – Милен Илиев

Източник: Милен Илиев, Духовни размисли, С., 2021, с. 31 – 33.

Религията като път за възстанвяване на връзката на човека с неговия творец е играла, играе и винаги ще играе значима роля в живота на отделните народи  и на цялото човечество. В това есе ще разгледам ролята на религията в нашето българско общество и по-специално нейното значение за националната сигурност.

Християнската религия е с решаващ исторически принос за формирането, развитието и съхранението на нашата нация през вековете. Именно на християнството дължим обединението на славянския и българския етнос в единна народност. Християнските отци са тези, които създават самостоятелна писменост и книжовна школа, формират прекрасни традиции и превърщат българския народ във високо културен и цивилизован национален субект. По време на турското робство ние българите се съхраняваме благодарение на християнството. Църквата е тази, която през деветнайсети век чрез самостоятелната екзархия обединява нацията в единно духовно пространство и слага начало на пробуждането и възраждането на поробения народ.

В съвременния свят религиите играят все по-важна роля в живота на обществото, но ползотворните възможности не се изпозлват, а понякога, и дори много често, злонамерени спекуланти изпозват вярата, като я изопачават, за да обслужва користните им интереси.

Българското общество в момента е дезориентирано и дезорганизирано. Ние губим своята национална идентичност, липсва спойката, която да ни сплоти и организира, липсва националното единство. Ако в миналото българите са се обединявали около националистическите идеи за национално обединение или комунистическите за социална справедливост, то сега, когато идеологиите рухнаха, в душевността, съзнанието и емоционалността на нацията се е настанила празнотата.

От тази неблагоприятна ситуация не пропускат да се възползват чужди и дори враждебни спрямо народа интереси. Културното проникване и идеологическата диверсия настъпват у нас под най-разнообразни явни, полуявни и прикрити форми, като целта им е морално-битовото разложение на народа и насаждане на безнравственост, космополитизъм, разделение и абсолютно малодушие, което ще позволи на имперските сили да асимилират българите и да лишат нацията ни от суверенитет и държавност.

Спасението на България отново изисква църквата да прояви обществена активност и чрез своето вероучение, етика и свещена практика да възроди величието на народа, изигравайки ролята на липсващата спойка. Идеологиите макар и несъвършени поради чисто човешкия си характер осигуряваха относително единство и до голяма степен гарантираха националната сигурност. Вярата и връзката с Бога и животът според божията повеля несъмнено ще гарантират на българина благополучие и просперитет.

Църквата е призвана да осъществи историческата необходимост и да застане като бетонна стена срещу множеството секти, явяващи се главно направление в дейността на англосаксонската протестантщина и католицизъм, насочени към унищожението ни. Чрез вярата може да се формира и международен щит срещу опасността на базата на православието и славянството.

Опасност ни грози и от Изток, но тук своята положителна и възпираща роля е необходимо да изиграе мюфтийството, а в настоящото есе обърщам ролята на християнството за националната ни сигурност.

В заключение изразявам категоричното становище, че православната църква у нас е длъжна да излезе от своята затвореност, да се свърже с народа и чрез своето учение, етика и организационна практика да формира национален идеал, който да сплоти нацията в стоманено единство, за да пребъдат във вековете могъща, независима България и благоденстащият и проспериращ православен български народ, който ще споделя по християнски своето благополучие с братята мюслюмани, които са неделима част от нацията[1].


[1] Позиция, която има допирни точки с тази на Милен Илиев предлага проф. Дарина Григорова. Неотдавна в интервю (02.2023) за Мартин Петрушев и неговия ютюб канал проф. Григорова говори за възможността в Русия да бъде изградена Христоцентрична държавност. В тази връзка, правейки паралел с България, тя уточнява, че въз основа на българското културно-историческо развитие Православието е утвърдено в българския основен закон (Конституцията на Република България), което е своеобразна административна предпоставка за подобна Христоцентричност. Под Христоцентричност проф. Григрова не припознава нова държавна идеология, а завръщане към сърцевината, към корена на духовно-нравственото здраве и свобода в Христа на човека, което е предпоставка както за интеграция, така и за глобализация. Това е така, защото Православният Христоцентричен дух е защитна стена срещу манипулации и същевременно проявява търпимост към инакомислещите, а в християнска държава, както подчертава проф. Григорова, се чувстват свободни и незастрашени всички – и представителите на други вероизповедания, и атеистите – срв. ел. ресурс: Проф. Дарина Григорова за евразийството в съвремието и историческите му корени – YouTube  – от 35.58 м и сл. (бел. ред.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Преп. Димитра Киевска (Българска) – пътят на едно жертвено служение от Силистра до КиевПреп. Димитра Киевска (Българска) – пътят на едно жертвено служение от Силистра до Киев

На 26 октомври, заедно с паметта на св. Димитър Солунски Чудотворец, се празнува и паметта на българската светица преп. Димитра Киевска и Силистренска (Доростолска) († 9 (22) март 1878). Преп. Димитра Киевска (Българска) – пътят

Нова книга: „Светогорски теми в изкуството по българските земи (XVIII–XIX в.)“ от Иванка ГерговаНова книга: „Светогорски теми в изкуството по българските земи (XVIII–XIX в.)“ от Иванка Гергова

Източник: https://artstudies.bg/ Излезе от печат новата книга на Иванка Гергова съобщават от православната страница Добротолюбие: Иванка Гергова. Светогорски теми в изкуството по българските земи (XVIII–XIX в.). Институт за изследване на изкуствата,

Йеромонах Симеон (Алексов) от Шумския манастир „Св. Архангел Михаил“ става гимназиален учител в ГодечЙеромонах Симеон (Алексов) от Шумския манастир „Св. Архангел Михаил“ става гимназиален учител в Годеч

Източник: mitropolia-sofia.org Иеромонах Симеон Алексов от Шумския манастир „Св. Архангел Михаил“, Годечка духовна околия, стана част от учителския колектив на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Годеч, с директор Полина Петрова. 30-годишният