На 27 февруари (14 февруари по стар стил) се празнува паметта на св. Ефрем от Катунакия – още един от големите съвременни подвижници на благочестието , чието духовно наследство е утеха и подкрепа за хиляди православи християни по света. На 9 март 2020 г. старец Ефрем Катунакиот бе причислен към лика на светиите от Вселенската патриаршия.
Кратки биографични сведения за св. Ефрем Катунакски
Бъдещият старец (в света кръстен с името Евангел) е роден през 1912 г., в християнско семейство, в село Амбелохори, което се намирало недалеч от Тива. Дядо му Никита е свещеник, а родителите му Йоан (Янис) Папаникита и Виктория са дълбоко религиозни хора. Всичките четири деца в семейството савъзпитани във вяра в Бога и в съответстние с евангелските добродетели.
След гимназията младежът постепепенно, след някои наудачи в своято обществена реализация, решава да се насочи към служба на Бога и встъпване в монашество. Въпреки, че прървоначално не е съгласна с решението на Евангел, майка му отстъпва и приема избора му. В житието на стареца се разказва, че Господ, посредством съннно явяване на св. Ефрем Сирин, разкрива пред Виктория, че пътят, който младежът избира е по Негова воля и тя не бива да огорчава сина си като му пречи.
Новият етап от живота на Евангел започва на 14 септември 1933 г. на Св. Гора-Атон. Благодатното монашеско служение е придружавано от много трудности и изпитания. За новия послушник на първо време такова изпитание се оказва гневливостта на някои от Атонските старци. Сблъсъкът с трудностите обаче не сломява младия подвижник, който все повече укрепва духовно и се научава да бъде смирен и търпелив. След известно време Евангел полага своя монашески обет и получава ново име – Лонгин. През 1935 г. монахът Лонгин полага и великосхимнеческа схима и приема името Ефрем, в чест на св. Ефрем Сирин, който преди време в сънно видение успокоява тревогите на майка му. На следващата година 1936 г. е ръкоположен за свещеник и постепенно впоследствие става познат на вярващите християни като отец Ефрем Катунакски. Отец Ефрем живее и се подвизава в местността Катунакия, следвайки традициите на местните отшелници.
На 86-годишна възраст бащата на Ефрем (Евангел) Янис също се присъединява към монашеското братство, след период на послушничество полага обет и приема името Йов. Майка му, в напреднала възраст, също приема монашество. Впоследствие отец Ефрем неведнъж разкрива радостта си от избора, който правят родителите му.
В един момент от своя живот отец Ефрем се сближава със друг от големите подвижници и светци на двадесети век – старец Йосиф Исихаст, който става негов духовен наставник. Старец Йосиф оказва на отец Ефрем незаменима благодатна помощ по стъпките на монашеския подвиг и осъществява поредния пример на приемственост и продължение на благодатната исихастка монашеска традиция. Отец Ефрем отделя сериозно внимание на базмълвието и молитвата, задълбочено изучава Светото писание и творенията на християнските подвижници (особено тези, които бяха включени сборника „Добротолюбие“). С особено благоговение катунакският подвижник отслужва всяка една св. Литургия. Той не престана да отслужва св. Божествена Литургия до дълбока старост – до момента, в който телесните му сили вече не достигат. Ставайки изразител, продължител и преподател на вековната монашеска традиция на исихазма, и оставяйки духовни ценни напътствия за търсещите от него съвет православни християни, старец Ефрем се представя пред Бога на 14 (27) февруари 1998 г. На 9 март 2020 г. Вселенската патриаршия го причислява към лика на светиите, а неговото духовно наследие тепърва все по-пълно ще става достояние и на православните християни в България.
По материал от https://azbyka.ru/otechnik
Спомени за св. Ефрем Катунакски , събрани от отците от Симонопетра от цялата Света гора, в книгата „Нови Атонски старци“
Старецът Ефрем Катунакски – един от легендарните старци на Атон. Публикуваме нови спомени за него, събрани от отците от Симонопетра от цялата Света гора, в книгата „Нови Атонски старци“.Стареца Ефрем Катунакски още в света се е отличавал с необикновена чистота. Той не е знаел какво е това плътски грях и как той се осъществява. Момичетата в света го дразнели и го наричали „безполов“.
В младостта си отец Ефрем много обичал своята майка. Когато казал на баща си, че иска да стане монах, той го проклел. „Да падне върху теб проклятието на триста и осемнадесетте богоносни отци от Първия Вселенски събор!“ – казал баща му. Много години по-късно баща му сам дошъл на Светата Атонска Гора, станал монах в братството на стареца Ефрем, и отец Ефрем бил за него успокоението на неговите старини.
Когато отец Ефрем бил послушник, старецът му го изпратил да занесе в манастира „Свети Павел“ ръкоделие. По пътя към манастира той извършвал Иисусовата молитва и се чувствал в особено силно духовно състояние, което ставало все по-силно и по-силно. По пътя до манастира отец Ефрем извършил 30 броеници с Иисусовата молитва. Въпреки това, в манастира видял една неприятна сцена и вътрешно осъдил един монах. Заради това се препънал!
Благодатта започнала много бързо да изчезва и на връщане по пътя извършил Иисусовата молитва с голяма трудност. Едва успял да извърши само четири броеници. „Тогава бях млад – разказвал старецът – и не знаех как да се противопоставям на помислите. Представете си в какво състояние отидох там, а в какво – като се връщах.“
Когато старецът на отец Ефрем решил да го ръкоположи за йеромонах, те се отправили към Дафни за хиротонията. Приближавайки към Дафни, те видели, че корабът с пълна пара се опитва да се отдалечи от кея, но не може да се помръдне. Отец Ефрем започнал да се моли за това да не успеят и хиротонията да се отмени, защото поради смирение не искал да приеме сан. Обаче, когато те дотичали до кораба и се качили на борда, корабът веднага се помръднал от мястото си, сякаш чакал именно тях.
Старецът Ефрем виждал до каква степен бил духовният живот на даден свещеник. Гледайки го през отворените царски двери той разбирал до колко в него е благодатта.
Отец Ефрем живял в послушание цели 42 години при много суров и строг старец – отец Никифор. Той приемал благодат чрез послушание. Много пъти имал намерение да го напусне, тъй като за всички тези години не бил чувал от стареца нито една монашеска дума, но търпял и останал. В края на живота си той казал: „Ако тогава си бях отишъл, то нямаше да се спася.“
В тези години на Света Гора живял един монах на име Максим, който имал дарбата да пее необикновено умилително. Той пеел толкова сладко, че отците плачели, а Пресвета Богородица, ако можем така да се изразим, отдавала почит към него и по време на пеенето му лампите се люлеели. Много от тях са видели това във Великата Лавра на празника в чест на иконата на Света Богородица „Икономиса“.
За отец Максим от Атон се говорело, че е голям подвижник и отец Ефрем искал да се срещне с него. Той се запътил от Катунакия към Великата Лавра и по пътя започнал да беседва със себе си така:
– Слушай, дали е истина това, което ти разказва старецът Йосиф и затова си длъжен да отидеш и да питаш другите старци?
– Разбира се, не. Старецът Йосиф не е имал никакви съмнения.
– Тогава защо ти отиваш при отец Максим? За да го сравниш със своя старец?
Отец Ефрем веднага се обърнал и се върнал в Катунакия в своята килия и след това казал:„ Оказвайте послушание и питайте този старец, към който ви е довел Бог. Не отивайте при никого другиго.“
Старецът Ефрем бил много взискателен към себе си в духовния си живот. На вътрешната страна на вратата на своята килия той написал „Неподкупен съдия“. Всяка вечер той сядал на една пейка пред този надпис и от половин час до 45 минути осъждал своите действия с намерението да не попада отново в същите прегрешения.
Старецът се отличавал със строгостта към себе си. Всички благословения (продукти и други неща които му носели) той „преобръщал“ в пари и „заплащал“ за тези приноси от благодетелите с молитви по броеница. Той определил такава „духовна цена“: една броеница от триста зърна „ струва“ 25 драхми. Например, ако нещо струвало 250 драхми, то стареца извършвал за дарителите 10 броеници и ги поменавал на Божествената Литургия, която служел всеки ден.
Йеромонах Дионисий от Малкия скит на Света Анна разказвал, че отец Ефрем много рядко излизал в света. След всяко излизане той стигал до същото духовно състояние, в което се намирал преди пътуването, чак след три – четири месеца. Веднъж връщайки се от света, отец Ефрем бил толкова разстроен от загубата на предишното си състояние, че помолил отец Дионисий да му даде бързо частица от мощите на свети Нектарий Егински и усърдно се молил на светителя да му помогне да се върне в предишното състояние.
Старецът Ефрем Катунакски се отправил веднъж към килията на отец Герасим Песнописец. Отците от килията видели, как старецът внезапно се отклонил от пътя и се отправил към църквата на свети Дионисий и Митрофан. Изкачвайки се към килията на стареца Герасим, отец Ефрем през сълзи им казал: „ Идвайки към вас аз изведнъж почувствах неизказано благоухание, което излизаше от пещерата и църквата на светите Дионисий и Митрофан, затова се върнах, за да отида и да им се поклоня“.
Източник: https://pravoslaven-sviat.org/
Свързани публикации:
Светила на Православието през XIX – XX в. (nasledstvobg.com)