Възпоменаваме 150 г. от смъртта на Васил Левски, отдал живота си за свободата и добруването на нашето Отечество. Господ да го прости и упокои! Вечна блажена да бъде паметта му!
Като революционер, който никога не се отказва от своя монашески подстриг и духовен сан, на Васил Левски е предоставена от Бога благодатната възможност да се изповяда и причасти преди смъртта си. Изповедта извършва свещеник Тодор Митов, а самият Левски моли да бъде поменаван в упокойната молитва с неговото монашеско име и сан – йеродякон Игнатий. За това, че той не отстъпва от своя сан и монашеско име е засвидетелствано в редица случаи от неговата революционна дейност. Особено важни са обаче и свидетелствата, които имаме, че Васил Левски, като деец на Вътрешната революционна организация, пристъпва към св. Тайнства на Църквата. В своята „Автобиография и спомени“ митрополит Максим Пловдивски разказва за причестяването на Дякона в Сопотския девически манастир в началото на декември 1872 г. Там в специално скривалище отец Енчо Николов и дякон Максим, бъдещият митрополит, занесли на Васил Левски светото Причастие. Заварили го да си чете причастните молитви. Левски приел Причастието облечен в расо, с дяконски орар на рамото и от св. Потир (светата чаша), както подобава на дякон. През 1935 г., пет години след издаването на своите спомени, митрополит Максим засвидетелствал публично, че преди приемането на св. Причастие отец Енчо изповядал Васил Левски, докато митрополит Максим, тогава дякон, чакал извън скривалището.
За друг случай, но без да е известна датата, свидетелствува свещеник Недялко Златанов, редактор на издаваното някога в Етрополския манастир списание „Библиотека старини“. На страниците на списанието отец Недялко разказва, че веднъж посред нощ в Етрополския манастир игумен Хрисант, йеродякон Игнатий (Васил Левски) и членове на местния революционен комитет присъствали на църковна служба и се причестили.
Към гореизброеното трябва да се прибави и свидетелстното на Христо Иванов – Големия за категоричния отказ на Пловдивския митрополит да проведе църковнонаказателно дело против Васил Левски, независимо че има упорити настоявания за това. Така църковнонаказателно дело не е заведено и йеродякон Игнатий запазва своя йерархически Църковен сан.
По молитвите на Пресвета Богородица, на всички светии и свети Небесни сили, Господ да прости и упокои йеродякон Игнатий (Васил Левски) и всички, положили своята душа за вярата и за свободата и добруването на нашето Отечество.
Г. К.
