Българите в Православното семейство,Вдъхновения,Главно меню - публикации,Православието и българите 864 – 1396 г.,Православната духовна общност сред българите „На българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа“ – за св. Фотий Константинополски

„На българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа“ – за св. Фотий Константинополски

Във всичко се показа ревнител на Христовите апостоли, о, пресвещени отче. Затуй на българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа, за да Му пеят: алилуия!

От Акатист на св. равноапостолен Константинополски патриарх Фотий Изповедник.

На 6 февруари се празнува паметта на св. Фотий Константинополски, наречен Равноапостолен по повод големия му принос за покръстване на българите, но и на славянството въобще – във връзка с подкрепата му за делото на св. Кирил и брат му св. Методий, които създават славянската азбука.

Писмеността на славяните е създадена за евангелизаторска мисия по молба на великоморавския княз св. Ростислав (846 – 870) на основата на славянското население от българската група (това са тези славяни, които през втората половина на IX и началото на X в. стават съставна част от българската народност в трите географски ареала Тракия, Мизия и Македония), което населява териториите северозападно от Солун. След като, под натиска на латинското духовенство, мисията във Великоморавия търпи крушение, азбуката е пренесена в България и тружениците от кръга на св. Седмочисленици довършват кодификацията на първия писмен славянски език – старобългарският (през втората половина на IX – X в.). През следващите векове този език става начатъкът на славянското просветно и книжовно дело във всички ареали, населени със славяни; намира се в самата основа на съвременната славянска филология и задава базата на това, което през XX в. големият италиански филолог Рикардо Пикио нарича Slavia Ortodoxa. Важен принос в началото на този процес има и св. Фотий. Неговото значение е осъзнато още от българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (1793 – 1881), който превежда от гръцки и издава на български Житие и Служба на светията през 1849 г.

Широко ерудиран, св. Фотий оставя след себе си богатство от литературни трудове. Плод на неговите усилия е изобличаването на еретическата латинска догматическа промяна в Символа на вярата, според която Дух Свети не изхожда само от Отца, както е по православното Св. Предание, но и от Сина. С последователната си борба против латинската ерес, св. Фотий допринася както за запазване на чистотата на Православието, така и за правилното приемане от новопокръстения български народ на Христовата вярата в нейната неизопачена вероизповед.

Г. К.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

График на беседите в Обучителния център на Софийска света митрополия за месец майГрафик на беседите в Обучителния център на Софийска света митрополия за месец май

Източник: mitropolia-sofia.org … Беседите в Обучителния център на Софийска света митрополия ще се провеждат през май месец всеки понеделник от 18:30 ч., по следните теми: 1 май: „Образ Божи и изкуствен

Стълбове на вярата: Източноправославното монашествоСтълбове на вярата: Източноправославното монашество

Георги Канев – Въпреки значимите си постижения и привидна сила съвременния човек си остава в много отношения по човешки уязвим и немощен. За това постоянно напомнят неовладените епидемии, природни бедствия, замърсявания, катаклизми

Житие, страдание и Акатист на Св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814)Житие, страдание и Акатист на Св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814)

На 8 октомври Св. Църква празнува паметта на българина св. Игнатий Старозагорски, загинал мъченически за Христа на същата дата през 1814 г. Тропар:  С троен венец светло те увенча Христос