Българите в Православното семейство,Вдъхновения,Главно меню - публикации,Православието и българите 864 – 1396 г.,Православната духовна общност сред българите „На българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа“ – за св. Фотий Константинополски

„На българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа“ – за св. Фотий Константинополски

Във всичко се показа ревнител на Христовите апостоли, о, пресвещени отче. Затуй на българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа, за да Му пеят: алилуия!

От Акатист на св. равноапостолен Константинополски патриарх Фотий Изповедник.

На 6 февруари се празнува паметта на св. Фотий Константинополски, наречен Равноапостолен по повод големия му принос за покръстване на българите, но и на славянството въобще – във връзка с подкрепата му за делото на св. Кирил и брат му св. Методий, които създават славянската азбука.

Писмеността на славяните е създадена за евангелизаторска мисия по молба на великоморавския княз св. Ростислав (846 – 870) на основата на славянското население от българската група (това са тези славяни, които през втората половина на IX и началото на X в. стават съставна част от българската народност в трите географски ареала Тракия, Мизия и Македония), което населява териториите северозападно от Солун. След като, под натиска на латинското духовенство, мисията във Великоморавия търпи крушение, азбуката е пренесена в България и тружениците от кръга на св. Седмочисленици довършват кодификацията на първия писмен славянски език – старобългарският (през втората половина на IX – X в.). През следващите векове този език става начатъкът на славянското просветно и книжовно дело във всички ареали, населени със славяни; намира се в самата основа на съвременната славянска филология и задава базата на това, което през XX в. големият италиански филолог Рикардо Пикио нарича Slavia Ortodoxa. Важен принос в началото на този процес има и св. Фотий. Неговото значение е осъзнато още от българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (1793 – 1881), който превежда от гръцки и издава на български Житие и Служба на светията през 1849 г.

Широко ерудиран, св. Фотий оставя след себе си богатство от литературни трудове. Плод на неговите усилия е изобличаването на еретическата латинска догматическа промяна в Символа на вярата, според която Дух Свети не изхожда само от Отца, както е по православното Св. Предание, но и от Сина. С последователната си борба против латинската ерес, св. Фотий допринася както за запазване на чистотата на Православието, така и за правилното приемане от новопокръстения български народ на Христовата вярата в нейната неизопачена вероизповед.

Г. К.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие и Акатист на св. мъченик Райко Шуменски († 1802)Житие и Акатист на св. мъченик Райко Шуменски († 1802)

На 14 май Българската православна Църква празнува паметта на св. мъченик Райко Шуменски. Житие на св. мъченик Райко Шуменски, написано от „най-нищожния сред иеромонасите Никифор от остров Хиос“, както сам

„Медицина и здравеопазване на Балканите през XIX и XX век“ – предстоящата тема в Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“„Медицина и здравеопазване на Балканите през XIX и XX век“ – предстоящата тема в Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“

Източник: balkanstudies.bg … Имаме удоволствието да ви поканим на третата среща на Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“, която ще се проведе на 13 март 2023 г. Чл.-кор. проф. дин Александър Костов

Сборник, посветен на 120-годишнината на храм „Рождество Христово“ край гр. ШипкаСборник, посветен на 120-годишнината на храм „Рождество Христово“ край гр. Шипка

През месец септември 2022 г. се състоя тържествено честване 120-годишнината на храм „Рождество Христово“ край град Шипка. Храмът е издигнат с руски средства през 1902 г. върху земя, която дарена