Българите в Православното семейство,Вдъхновения,Главно меню - публикации,Православието и българите 864 – 1396 г.,Православната духовна общност сред българите „На българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа“ – за св. Фотий Константинополски

„На българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа“ – за св. Фотий Константинополски

Във всичко се показа ревнител на Христовите апостоли, о, пресвещени отче. Затуй на българите вярно проповядва светлината на Евангелието и ги доведе при Христа, за да Му пеят: алилуия!

От Акатист на св. равноапостолен Константинополски патриарх Фотий Изповедник.

На 6 февруари се празнува паметта на св. Фотий Константинополски, наречен Равноапостолен по повод големия му принос за покръстване на българите, но и на славянството въобще – във връзка с подкрепата му за делото на св. Кирил и брат му св. Методий, които създават славянската азбука.

Писмеността на славяните е създадена за евангелизаторска мисия по молба на великоморавския княз св. Ростислав (846 – 870) на основата на славянското население от българската група (това са тези славяни, които през втората половина на IX и началото на X в. стават съставна част от българската народност в трите географски ареала Тракия, Мизия и Македония), което населява териториите северозападно от Солун. След като, под натиска на латинското духовенство, мисията във Великоморавия търпи крушение, азбуката е пренесена в България и тружениците от кръга на св. Седмочисленици довършват кодификацията на първия писмен славянски език – старобългарският (през втората половина на IX – X в.). През следващите векове този език става начатъкът на славянското просветно и книжовно дело във всички ареали, населени със славяни; намира се в самата основа на съвременната славянска филология и задава базата на това, което през XX в. големият италиански филолог Рикардо Пикио нарича Slavia Ortodoxa. Важен принос в началото на този процес има и св. Фотий. Неговото значение е осъзнато още от българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (1793 – 1881), който превежда от гръцки и издава на български Житие и Служба на светията през 1849 г.

Широко ерудиран, св. Фотий оставя след себе си богатство от литературни трудове. Плод на неговите усилия е изобличаването на еретическата латинска догматическа промяна в Символа на вярата, според която Дух Свети не изхожда само от Отца, както е по православното Св. Предание, но и от Сина. С последователната си борба против латинската ерес, св. Фотий допринася както за запазване на чистотата на Православието, така и за правилното приемане от новопокръстения български народ на Христовата вярата в нейната неизопачена вероизповед.

Г. К.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Светила на Православието през XIX -XX в. – св. Евмений Саридакис (1931 – 1999), духовен син на св. Никифор ПрокажениСветила на Православието през XIX -XX в. – св. Евмений Саридакис (1931 – 1999), духовен син на св. Никифор Прокажени

На 23 май се отбелязва паметта на поредния от близките до нашето съвремие светилници на Православието – св. Евмений Саридакис (1931 – 1999), духовен ученик на св. Никифор Прокажени. …

Кампания за събиране на средства за документален филм за монахиня Валентина (Друмева)Кампания за събиране на средства за документален филм за монахиня Валентина (Друмева)

Източник: globalorthodoxy.com Телевизионен екип начело с режисьора Марин Градинаров набира средства за заснемането на биографичен филм посветен на игумения Валентина Друмева (схиигумения Възкресия) от Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“. За реализирането на филма

Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий ТърновскиЖитие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски

На 17 февруари почитаме паметта на св. Роман Търновски, един многобройните светии, които са българи по род, ученик на св. Теодосий Търновски и прослава на българското име в Православния свят.