Главно меню - публикации,Издания,Книги,Просветна и социална дейност в БПЦ Представяне в София на книгата „Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952). Българският оец Йоан Кронщадски“ на Стефан Илчевски – обзор

Представяне в София на книгата „Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952). Българският оец Йоан Кронщадски“ на Стефан Илчевски – обзор

Източник и допълнителен снимков материал: globalorthodoxy.com

След като през октомври книгата „Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952). Българският оец Йоан Кронщадски“ беше представена с голям успех в гр. Чепеларе, на 30 ноември се състоя и премиерата ѝ в Столичната библиотека. Зала „Вяра“ се изпълни до краен предел, така че имаше хора и в коридора. 

На поканата на община Чепеларе и на автора г-н Стефан Илчевски се бяха отзовали Негово Високопреосвещенство Видинският митроплит Даниил, Негово Преосвещенство Тивериополският епископ Тихон, Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, Негово Високопреподобие протосингелът на Софийска св. митрополия архимандрит Василий, който беше дошъл от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, както и мнозина духовници.

Възпрепятстваните да присъстват на събитието архиереи – Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий, Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум и игуменът на Рилския манастир Негово Преосвещенство Адрианополският епископ Евлогий – бяха изпратили благодарствени писма.

За премиерата на книгата бяха дошли университетски преподаватели, граждани на Чепеларе начело с кмета г-н Боран Хаджиев, наследници на прот. Евстати Янков, журналисти, православни християни от София и страната.

Томът е издаден от Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“. Неговият игумен йеромонах Йоан беше категоричен, че най-голямото ни богатство като народ са нашите православни светии, към които е крайно назряло времето да бъдат причислени мъчениците и изповедниците от атеистичния период, както това направиха редица Православни църкви.

Доц. Павел Павлов от Богословския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от своя страна подчерта, че безбожната власт се е стремяла всячески да отстрани прот. Евстати Янков, защото е бил изряден духовник, а не заради идеологическите и политическите му възгледи.

Отец Евстати от дете вижда себе си като свещеник, а по-късно като такъв превръща литургичния живот в свое битие, той живее чрез Христа и църковността всеки миг, моли се непрестанно, служи ежедневно и на това учи своите енориаши. По подобие на св. Йоан Кронщадски. Той не отстъпва нито крачка във вярата си, по време на атеистичните гонения и нито едно негово духовно чедо не го предава, напротив, те възпитават в този дух и своите чеда, някой от които присъстваха на представянето на книгата.

Авторът – историкът, богословът и изследователят Стефан Илчевски от 1993 г. насам събира с възрожденски плам, родолюбие и похвално търпение архивни документи и живи разкази на съвременници на своя велик съгражданин прот. Евстати Янков. Стремежът да бъде съхранен за поколенията примерът на добрия пастир среща подкрепата на цялата църковна община на гр. Чепеларе. За народа Божий отец Евстати Янков отдавна е светец, хората идват да изплачат мъката си, молят се като на жив на гроба му в двора на църквата „Св. Атанасий Велики“ и получават утешение. Посмъртните чудеса продължават и след излизането на книгата.

Томът е израз на заслужена благодарност и любов за огромната духовна и милосърдна дейност, която отец Евстати Янков развива в периода между двете световни войни и през страшните години на атеизма. Върху последната корица са цитирани мисли за високия духовен живот и пастирско служение на прот. Евстати Янков от двама наши известни приснопаметни духовници: архимандрит доц. д-р Серафим Алексиев и схиигумения Възкресия (майка Валентина Друмева).

„Интересът и осветляването на живота и личността на отец Евстати дойде при мен от Стефан Илчевски към 1997-1998 г., от студентските години. От тогава се познаваме и от тогава беше нещо основно, което той говореше и в което гореше, мога да кажа, и от това, което тогава научих, остана един пламък, който очаквах да се реализира в пълнота, което изключително много се радвам, че се осъществи с написването на тази книга – каза Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Даниил. „Наред с всичките ѝ достойнства, тя има и достойнството да запалва чрез вярата, чрез примера на един добросъвестен свещеник, в чийто живот се проявява светостта, чрез неговото самоотречение, чрез молитвения му живот, чрез любовта, грижата към конкретния човек, към поверените му души от неговата енория, чрез милосърдието му, чрез жертвоготовността му – всички тези неща са засвидетелствани изключително много и аз се радвам, че ги има документирани и никой не може да ги отрече.

Като се споменава за канонизация, тя е един процес, който си има своите стъпки, но мисля, че основното е да се види живият пример и да се каже: „Ето, това!“ Където не може да има двоумение или извинение, че не почитаме този светец.

Затова изключително много благодаря, радвам се, слава на Бога, за тази книга и дай Боже това да бъде действително първата стъпка, която, впрочем, е народната почит, тази любов, която я има в неговите живи приемници, и която чрез твоя труд, Стефане, става достояние на цялата Българска православна църква, а защо не и да се популяризира неговият живот и дело и въобще в Православната Църква“– допълни Видинският архиерей. „Защото това е един истински пример, и да може, както в „Епопея на забравените“, да се каже, че ето, и ние имаме принос, да се каже: ето ги тези трудови, редови хора, в чийто живот се проявява светостта. Ние изключително много имаме нужда от този пример, да го виждаме и да го популяризираме“ – завърши владиката.

На 20 април 2022 г. се навършиха 70 години от мъченическата смърт на протойерей Евстати Янков, наричан Родопският владика – един от най-достойните духовници на Българската православна църква през първата половина на XX век. Неговите духовни чеда, наследниците му, жителите на родното му Чепеларе и много православни християни в страната и чужбина ревностно помнят делото и подвига му и го почитат като праведник.

По време на премиерата на книгата „Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952). Българският отец Йоан Кронщадски“ прозвучаха настоятелни гласове този научен труд (500 страници!) да бъде важна стъпка в процеса на канонизацията на такива безспорни мъченици и изповедници на вярата Христова като митрополит Борис Неврокопски и протойерей Евстати Янков, просияли в най-ново време от български род. Така че към сухата историческа памет да се добави и молитвената, жива памет за тях.

Представянето на книгата може да бъде гледано на запис на видеоканала на Соня Анкова във Ютюб, посветен на православни новини и православен духовен живот – ТУК

Заглавна снимка: Община Чепеларе (Municipality of Chepelare) | Chepelare | Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие и Акатист на св. Баташки мъченици († 1876 г.) (Събор на светите Баташки мъченици)Житие и Акатист на св. Баташки мъченици († 1876 г.) (Събор на светите Баташки мъченици)

На 17 май Българската православна Църква празнува паметта светите Баташки мъченици († 1876) – Събор на светите Баташки мъченици. Всемилостивият, но и всеправеден Бог, Който промишлява както за царства и

Православната Църква, знанията и образоваността на българина през IX – XIV в.Православната Църква, знанията и образоваността на българина през IX – XIV в.

Георги Канев Покръстването на българския народ през средата на IX в. е един от най-кардиналните и важни вододели в българската история. От първо и най-важно значение е спояването на българи

Св. княз Боян-Енравота и навлизането на християнството сред българитеСв. княз Боян-Енравота и навлизането на християнството сред българите

„Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тази вяра, заради която аз сега