Източник: mitropolia-sofia.org
…
Акция по кръводаряване на свещеници от Софийската митрополия и миряни се проведе преди броени дни във Военномедицинска академия. Десетки духовници, по трдиция от години, дариха кръв за спасяването на непознати човешки животи. Един от тях е отец Дилян Цветков.
Да спасиш живота на някой непознат
Отец Дилян Цветков вероятно е спасил живота на десетки непознати, които никога не е срещал, които едва ли ще срещне. Той е кръводарител години наред. По благородната кауза на кръводаряването се запалва още като студент. Включва се редовно в годишните кампании на Цветница, които са инициирани от Св. Синод, Българския червен кръст и Националния център по трансфузионна хематология, но не само в тях. Дарявал е при нужда за познати и непознати преди операция. От няколко години се включва и в кръводарителските кампании във Военномедицинска академия, в които с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит се включват и много свещеници от Софийска епархия. Спомня си първото преживяване, когато давал кръв. Бил на 19 години, студент. „Казах си, че това е нещо много ценно, много належащо за хората и не бива да пропускам случая да даря кръв“, казва свещеникът. Не крие обаче, че в началото се чувствал дискомфортно, не от страх, а от недоумение. „Шокиращо е да видиш как източват от кръвта ти и я събират някъде. И в теб се обажда тъничкото гласче на егоизма: Ама, как така, това си е мое!“, разказва със смях за преживяванията си в първите акции по даряване отец Дилян и подчертава, вече сериозно, че това е твърде отговорен и животосасяващ акт, за да си позволи човек да изпитва егоизъм. Защото, както сам казва това, което правиш за другите също е проповед, но чрез дела.
Кръвта като избор на живот в Библията
Откакто отец Дилян Цветков е станал кръводарител, се интересува от vis vitalis – живата сила, както кръвта тя е наричана в литературата, съвсем целенасочено. Открива я в класиците, открива я в Св. Писание. Преброил е, че в него тя се споменава 400 пъти. „Тя е наричана живот. В началото, когато след потопа Бог дава право на Ной да яде месото на животните, му казва да яде само плътта без кръвта, защото в кръвта е душата на животното. На всички останали места в Библията тя е споменавана точно като символ на живота. В Св. Писание прави впечатление, че онези, които са били твърде жестоки и са проливали невинна кръв, наказанието е да им се лее кръвта като вода, тоест тя да отиде нахалост, напразно. Господ ни я е дал в дар. Той ни е дал редица механизми в тялото, на които ние не обръщаме внимание, то да произвежда всичко, каквото му е необходимо, но не обръщаме внимание, докато не настъпи здравословен проблем. Затова и в много случай не си даваме сметка, какво притежаваме и, че с него, с акта на кръводаряване можем да спаси не един, а много човешки животи, казва отец Дилян. Дарявайки живот чрез нашата кръв, ние вървим по пътя на Спасителя, Който проля Кръвта Си, за да ни изкупи. Той допусна Кръвта Му да бъде пролята и така, чрез Нея, даде началото на Новия Завет. Светата Му Кръв се претворява и по време на Св. Евхаристия, с нея се причастяваме за опрощение на греховете“, пояснява вече като богослов отец Дилян Цветков. И бърза да допълни, че сега, времето на поста преди Рождество Христово е идеалното време, в което човек може да даде равносметка на живота си, да осмисли греховете си и да ги изповяда, но и да вземе решение да не ги повтаря, да се причасти. Допълва още, че това става след пост, като обаче важна е не само материалната страна, ограничението от животински храни, но и духовната, а тя се изразява с преосмисляне на живота, повече молитвеност, добри дела и очистване на сърцето от лоши помисли. И подчертава, че Литургията е най-важното нещо в живота на християнина. „Както казва свети апостол Павел тези, които не учстват в Св. Евхаристия, не участват в живота на Църквата“, мотиира се свещеникът.
Възгледите за живота на един Божий служител
Те са лични, твърде лични, каквито са на всеки един човек, но не и непредсказуеми, защото вътрешният му мир е ръководен от вярата и призванието да служи на Твореца и на творението, т.е. на нас, християните. Нещо повече, да служи дори на нехристияните, защото „всяка душа по природа е християнка“. Казал го е Тертулиан още през III век. А към отец Дилян, дали заради младостта, дали заради начетеността или заради изписаното на лицето му благодушие, обикновено се запътват, щом прекрачат прага на храма некръстените, че дори и хора от други вероизповедания. Питат, искат да научат повече за христовата вяра, интересуват се от християнски образци на поведение и какво ли още не. Колкото и да не уморен обаче, той не отказва да поговори с тях, защото това е служението на свещеника – да е на разположение на хората.
За осемнадесетте години, в които той е кръводарител е приел този акт за своя мисия. По него е увлякъл не един и двама свои близки и приятели. И то не са думи, а благодарение на личния му пример. „Кръводаряването е личен, много личен избор. Всеки решава дали да го направи или не, затова и не го пропагандирам. Хората обаче, някак си, решават да го сторят, когато ме питат и им разкажа, какво означава това, а именно, че спасяваш човешки животи“, казва свещеникът.
Нощите – идеалното време за компанията на книга
„Часовете след полунощ, когато домашните са си легнали и отдавна спят, са мои. Тогава мога да прочета нещо ново или да препрочета любими автори, да размисля върху тях, да си набележа какво още искам да прочета от тях и да го потърся в библиотеката, ако вече се е изчерпало в книжарниците“. Така отец Дилян Цветков описва своето време, когато стрелките на часовника се съберат и разминат в тъмните часове на денонощието. Съпругата му също е от хората, които не ляга без книга – доктор е на философските науки. Децата им, на 8 и 10 години, все още четат само приказки. Отец Дилян твърди, че четенето е отличен начин и за отмора, но и за предизвикателство на ума, но не крие, че често пъти му се иска да поеме с раница към Витоша в неделя, а защо не и на по-дълги дестинации. Това обаче е невъзможно. Защото, ако за един работещ мирянин събота и неделя са почивни дни, за свещениците неделният ден е ден на Господа, в който в храма се служи Света Литургия, следват венчавки, кръщанета, среща и разговори с енориаши, които имат куп въпроси по отношение на духовните си търсения, а нерядко се допитват и до решаването на житейски проблеми в духа на християнството. Така, за отец Дилян Цветков неделя се оказва най-натовареният ден, в който прекара най-малко часове със семейството си. „Случвало ми се е да съм затворил храма късно след обяд, да съм на 50 метра от вкъщи и вече да предвкусвам почивката, когато телефонът звъни и се оказва, че трябва да се върна“, разказва свещеникът, но без никакво чувство на яд и отегчение. Казва, че е знаел за всички тези трудности, когато е поемал по този път, но го е приел, защото е искал да служи на Бога и ближните. И го прави, както се вижда със сърце и душа.
Източник: clinica.bg
