Главно меню - публикации,Православната духовна общност сред българите,Светила на Православието през XIX – XX в. Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Порфирий Кавсокаливит († 1991 г.)

Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Порфирий Кавсокаливит († 1991 г.)

На 2-ри декември се празнуна паметта на съвременния подижник, молитвеник, чудотворец, прозорливец и духовен наставник св. Порфирий Кавсокаливит († 1991 г.) – дълбоко почитан и обичан от вече няколко поколения православни християни.

В памет на преподобния Порфирий Кавсокаливит (1906 – 1991)

Семейството

Старецът Порфирий се родил на 7 февруари 1906 г. в село Св. Йоан Каристис Евбейски. Родителите му били бедни, но благочестиви земеделци. Баща му се казвал Леонид Байрактар, а майка му Елена. На млади години баща му имал желание да стане монах, но така и не успял да приеме монашество. Затова пък дълги години бил псалт в местната църква, бил съратник на св. Нектарий Егински и често го придружавал в обиколките му из страната. Светското име на стареца Порфирий било Евангелос. Той бил четвъртото дете в семейството, което имало пет деца (по-голямата му сестричка Василики починала на 1 година).

Детски години

Евангелос учел в селското училище само две години. Учителят бил болен човек и нямал възможност да се занимава много с учениците. Детето разбирало това и, виждайки бедността на близките си, напуснало училище и започнало да работи на полето и да се грижи за малкото животни на семейството. Тогава бил на осем години. За по-големи доходи започнал да работи и в каменовъглените мини в областта, а после на пазара в Халкида и Пирея. Детето се развивало учудващо бързо. Било сериозно, работливо, прилежно във всичко, което вършело и изглеждало по-голямо за годините си.

Монашеско призвание

Като четял житието на св. Йоан Колибар, Евангелос чувствал силен копнеж да му подражава. Неведнъж тръгвал за Св. Гора, но по различни причини се завръщал обратно. Накрая, на възраст между 12 и 14 години, той тръгнал отново натам, но вече с твърдото намерение да достигне целта си. Този път Господ благословил решението му.

Вседържителят и Промислител на нашия живот Господ Бог направил така, че на кораба от Солун към Света Гора Евангелос срещнал своя бъдещ духовен стареца Пантелеймон. Последният взел детето под свое покровителство, представил го за свой племенник и така го вкарал на Света Гора, където тогава достъпът на деца бил забранен.

Монашески живот

Старецът Пантелеймон завел юношата в Кавсокаливия, в скита на св. Георги, където се подвизавал заедно с брат си отец Йоаникий. По-рано в същия скит се подвизавал преподобният хаджи Георги.

Така Евангелос се сдобил с двама духовни старци, на които оказвал с радост пълно и безпрекословно послушание. Ревностно се включил в ритъма на аскетичния им живот и дори съжалявал, че поради неговата младост те го щадели и не му разрешавали по-големи подвизи. Не знаем в какво точно са се изразявали аскетичните им усилия, защото старецът Порфирий никога не разказвал за това. От малкото, което е споделял с някои от духовните си чеда, знаем само, че се е подвизавал с упоритост, дисциплина и радост. Ходел бос в снега и по каменнистите пътеки. Спял на пода, наметнат с едно одеало и при отворен прозорец дори през най-суровата зима. Правел множество покайни поклони, за да не заспива. Работел в дърводелницата или на полето, събирал дърва, берял фасул или носел на гръб големи чували с пръст за малката камениста градина на скита „Св. Георги“. Стриктно спазвал последованията и учел наизуст тропарите. Знаел наизуст Св. Евангелие, което повтарял наум по време на работа, за да не допуска празна дума или лоша мисъл да проникне в ума му. Бил, както старецът сам се изразявал по-късно за онези години, “вечно бодърствуващ”.

Най-важната черта на аскетичния му живот, обаче, били не телесните подвизи, а пълното послушание на стареца, пълното разтваряне на личната му воля във волята на духовния отец, пълната любов, доверие и привързаност към него. Ставайки едно с духовния си наставник, той слял своя живот с живота на стареца си. Това била тайната, това бил ключът, същността и основата.

Така необразованото дете, като следвало с любов словата на Христа и използвайки, по думите му, Свещ. Писание вместо речник, за да обясни непознатото с познато, за кратко време научило онова, което ние учим с години в училища и университети, с книги, учители и удобства, но без пламъка на ревността не успяваме да усвоим.

Не знаем кога точно, но по всяка вероятност скоро след пристигането си на Св. Гора, Евангелос бил постриган за монах и приел името Никита.

Посещенията на Божията благодат

Не било чудно, че този изпълнен с жар млад монах, който жертвал всичко заради любовта Христова и никога не щадял усилията си, скоро познал сладостта на Божията благодат.

Било на зазоряване. Главният храм на Кавсокаливия бил все още затворен, но монахът Никита чакал в един ъгъл на предверието да забият камбаните и да отключат църквата. След него дошъл 90-годишният старец Дима, бивш руски високопоставен служител, светец, и като мислел, че е сам, започнал да прави поклони пред затворената църковна порта. Благодатта, която заструила от стареца Дима, докоснала и обгърнала младия Никита. Състоянието, което изпитал, не можело да бъде описано с човешки думи. След като се причастил на св. Литургия младият монах тръгнал към скита, но обхванат от неописуемо чувство на радост и блаженство, спрял, протегнал нагоре ръце и възкликнал: „Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи!“

Благодатната промяна

Посещението на Божествената благодат било последвано от дълбока промяна на психофизическите качества на младия монах. Това била промяна, дошла от Божия Син, Седящ отдясно на Отца. Никита придобил сила от небесата и свръхестествени дарования.

Първият белег бил, че успял да „види“ от голямо разстояние двамата си старци, които се прибирали в колибата си. „Видял ги“, въпреки че за човешкото око били все още невидими. Изповядал това на стареца Пантелеймон, който го посъветвал да се моли и мълчи. Съвети, които той неотклонно следвал, докато не получил друго наставление.

След това последвали и други чудни събития. Сетивата му се изострили необикновено много и човешките му възможности се развили до безкрай.

Чувал и разпознавал гласовете на птиците и животните, като разбирал както произхода им, така и техния смисъл. Усещал миризмите от голямо разстояние и познавал състава им. След смирена молитва се случвало да изпадне в състояние, което му позволявало да „вижда“ и в земните дълбини, и в хаоса на небесата. Виждал водите, камъните и нефта, подземни извори, разломи в земната кора, заровени съкровища, скрити гробове, загубени икони, сцени, разиграли се векове по-рано, светлите ангели и лукавите демони, прозирал в душата на човека, виждал всичко. Вкусвал вода от земните недра и преброявал невидимото. Питал скалите и те му разказвали за подвизите на древни аскети. Поглеждал, и с поглед лекувал. Докосвал и изцерявал. Молил се и се изпълнявало. Но никога не помислил да използва Божествените дарувания за своя полза. Никога не молел да се излекува негово заболяване. Никога не се опитал да спечели от знанието, което му давала Божията благодат.

Чрез своята прозорливост, когато тя действала, той разкривал тайните на човешките помисли. С помощта на благодатта можел едновременно да вижда миналото, настоящето и бъдещето. Твърдял, че Бог е всезнаещ и всемогъщ. Наблюдавал и осезавал творението от краищата на Вселената до дълбините на човешката душа. За него важели думите: „І Кор. 12:15“. Разбира се, той бил човек, и способностите му били дарове на Божията благодат. Понякога Господ, по известни само Нему причини, не разкривал на Своя светия всичко.

Животът в благодатта, обаче, е неизвестна за нас мистерия. Затова всяко тълкувание е дръзко навлизане в област, която ни е непозната. Това старецът повтарял на всички, които приписвали способностите му на други причини, а не на Божията благодат. Многократно казвал и подчертавал: „Не е наука, нито е изкуство, това е БЛАГОДАТ“.

Връщане в света

Този Свой ученик, който и след придобиването на благодатта продължил с ревност и смирение аскетичните си усилия, Господ пожелал да направи учител и пастир на словесното Си паство. Защото го изпитал, оценил и намерил достоен.

Монахът Никита никога не бил мислил да напуска Св. Гора и да се завръща в света. Изгарящата любов към Спасителя Христос го карала да желае и търси абсолютното уединение в пустинята, сам с Възжелания Христос.

Но тежка форма на плеврит, който Никита получил, принудил отците в манастира да му наредят да напусне Св. Гора и да се устрои във външен манастир, за да се излекува. Той се подчинил и отишъл, но веднага щом се оправил, се завърнал в колибата си. Скоро обаче пак се разболял, и отците с голямо съжаление го изпратили отново в света.

Така го виждаме на 19-годишна възраст да се подвизава в манастира „Св. Хараламби“, близо до родното му място. И тук той продължил да живее според светогорския устав, като бил принуден да облекчи само поста, докато се подобри здравето му.

Хиротония за свещеник

Скоро след това на посещение в този манастир дошъл Синайският архиепископ Порфирий ІV. Архиепископът толкова се впечатлил от добродетелите и благодатните дарове на младия монах, че на 26 юли 1927, на празника на св. Параскева, ръкоположил Никита за дякон, а през следващата неделя го ръкоположил за синайски свещеник и му дал името Порфирий. Хиротониите се извършили в параклиса на епископията Кими към св. митрополия Каристия, с участието и на местния митрополит Пантелеймон. Тогава Порфирий бил само на 21 години.

Изповедник и духовен отец

Митрополитът на Каристия Пантелеймон възложил на младия духовник служението на изповедник. В стремеж да нe похаби поверения му талант, отец Порфирий изучил старателно Ексомологитария. Но когато се опитал да приложи дословно описаните там епитимии, установил, че те са много тежки за вярващите и това силно притеснило младия духовник. Но намерил решението у св. Василий Велики, който казва за епитимиите: „Всичко това е написано, за да се придобият плодовете на покаянието. Не съди винаги по продължителността (на епитимията), а внимавай за начина на покаяние.“ (Писма, 217, ст. 84) Отец Порфирий се вслушал в този съвет, и го изпълнил. Тези думи той повтарял до края на живота си на по-младите духовници.

Така, придобил духовна зрялост, младият йеромонах изпълнявал с Божията помощ служението на изповедник и духовен наставник в Евбея до 1940 г. Изповядвал ежедневно множество хора, често пъти без да прекъсва дълги часове. Защото славата му на духовник, познаващ душата, и на сигурен ръководител много скоро се разпространила в областта и хората се стичали като поток в манастира Левкон, където била изповедалнята му. Неведнъж отец Порфирий прекарвал не само деня, но и нощта, изпълнявайки свещеното си служение. Той помагал на дошлите и с пророческия си дар, чрез който ги довеждал до самопознание, искрена изповед и живот в Христа. С този дар той разгадавал и много от клопките на лукавия и спасявал душите от неговите мрежи.

Архимандритско достойнство

През 1938 г. старецът Порфирий бил удостоен с архимандритски сан, отново от митрополита на Каристия. В официалното писмо-документ за въвеждането му в този сан с прот. номер 92/10-2-1938 митрополитът казва следното: „като награда за служението му на Църквата като духовен отец. Дано чрез надеждата в Христа да продължи да храни паството на светата ни Църква.“ И наистина, с помощта на Божията благодат тези надежди се оправдали.

Ефимерий в с. Цакеи и в манастира „Св. Николай“

За няколко месеца отец Порфирий бил назначен от местния митрополит за ефимерий в малкото село Цакеи, където споменът за краткото му присъствие все още се пази от по-възрастните жители. Около 1938 г. се установил в тогава запустелия манастир „Св. Николай“ в Халкидска митрополия, защото неговият манастир „Св. Хараламби“ междувременно бил преобразуван в женски.

В пустинята на Омония

Когато ужасът на Втората световна война докоснал Гърция, Господ призовал Своя верен раб Порфирий на друго служение, по-близко до поставения на изпитание народ. От 12 октомври 1940 г. той поел службата на временен ефимерий в параклиса „Св. Герасим“ в Атинската поликлиника, близо до Омония. Той самият пожелал да бъде въдворен там, защото любовта към страдащия събрат го задължавала да бъде близо до него в най-трудните мигове от живота – когато болката, болестта и близката смърт обезсмисляли всички надежди освен надеждата в Христос.

За това място имало още един кандидат с големи качества, но Господ внушил на директора на поликлиниката да предпочете неграмотния според света, но мъдрия според Бога, смирен, но и лъчезарен Порфирий. По-късно, удовлетворен от избора си, директорът често казвал: „Намерих съвършения свещеник, такъв, какъвто го иска Христос.“

В тази поликлиника той работел като редовен ефимерий в продължение на 30 години, а след това още 3 години идвал, макар и по-рядко и за кратко, да изповядва търсещите го там духовни чеда. Както той сам се изразявал, 33 години се подвизавал в пустинята на Омония, вместо в пустинята на Св. Гора, както копнеела душата му.

Освен че изпълнявал със съвършено благочестие и смирение делото на ефимерий, като извършвал с благоговение всички Божествени служби, изповядвайки, напътствайки и лекувайки душевно, а често и телесно болните, той бил духовен отец на всички, които отивали при него.

Поради ниското си образование заплатата, която получавал отец Порфирий в поликлиниката, била много малка и не стигала дори да покрие неговите нужди, а още по-малко стигала за разходите на родителите му и на някои други близки роднини, чиято издръжка бил поел. Затова бил принуден да започне заедно с тях паралелно и някаква друга производствена дейност. Така те създали птицевъдна ферма и плетачница. Освен това старецът Порфирий се занимавал и с производството на благоуханни съставки, подходящи за производството на църковен тамян, като постигнал в това свое начинание забележителни успехи. През 70-те години успял да обедини миризмата на тамяна със самия въглен, така че само при запалването му, без добавянето на тамян или други вещества, въгленчето изпускало мистично благоухание. За съжаление, подробностите в рецептата за производство не били запазени.

От 1955 г. отец Порфирий бил наел от св. митрополия Пентели скита „Св. Николай“, който се намирал в Стария Пентели, заедно с принадлежащата му земя. Систематично и с любов обработвал земите, като мечтата му била да основе там манастир, което в крайна сметка създал на друго място. Построил напоителна система, посадил дървета, подобрил изворите и сам с трактор обработвал земята. И всичко това вършел успоредно с денонощното му служение на ефимерий и изповедник в параклиса на поликлиниката.

Уважавал много труда и не си позволявал никаква почивка, знаейки от опит, а не от книги това, което казва св. Исаак Сирин: „Бог и Неговите ангели срещаш в труда, а дявола и служителите му – в почивката.“

Напуска поликлиниката

На 16 март 1970 г. старецът Порфирий взел малка пенсия от Осигурителното бюро на клириците в Гърция, като навършил 35 години трудов стаж и формално се отказал от задълженията си в поликлиниката.

Всъщност той останал още малко време, докато бъде намерен негов заместник. Но и след това продължил да ходи там, защото многобройните му духовни чеда го търсели за изповед. Накрая, към 1973 г., ограничил до минимум посещенията си в Атина и започнал да изповядва всички в скита „Св. Николай“ в Пентели.

„Силата Ми в немощ се проявява“

Освен от болестта, заради която напуснал Св. Гора, старецът Порфирий страдал от много други болести. Към края на служението си в поликлиниката се разболял от бъбреци и се наложила операция, макар и с голямо закъснение. Това станало, защото работел неуморно, въпреки всичките си заболявания. Проявил „послушание до смърт“ на директора на поликлиниката, който го помолил да отложи операцията, за да може да служи на Страстната седмица. Резултатът от това отлагане бил обаче драстично влошаване на състоянието му и старецът Порфирий изпаднал в кома. Лекарите дори уведомили близките да се подготвят за погребението. Но въпреки лекарските очаквания и прогнози, старецът се завърнал към живота в плът, за да продължи да служи на Църквата.

Разказва се и за чудо на св. Герасим, който излекувал счупения крак на стареца, докато той служел в параклиса му в поликлиниката. До края на живота си отец Порфирий страдал и от херния, която придобил, докато носел тежки товари до къщата си в Турковунио, където дълги години живеел.

През 1978 г. получил инфаркт и спешно бил откаран в болницата „Здраве“, където бил на легло 20 дена. След изписването му продължил лечението си в домовете на някои свои духовни чеда в Атина, за да бъде под постоянен лекарски контрол.

По-късно, когато се установил в Милеси, в метоха на основаното от него исихастирио, се наложила операция на катаракта на окото. Но поради лекарска грешка лявото му око се развалило и малко по-късно старецът ослепял съвсем. По време на операцията лекарят му сложил инжекция с кортизон, без да попита пациента си към кои лекарства е алергичен. А старецът Порфирий имал алергична непоносимост към много вещества. В резултат на тази небрежност той развил и гастрит в тежка форма, който на всеки три месеца се проявявал и изострял. Стомахът му непрекъснато кървял и се стигнало дотам, че не можел да поема никаква храна освен вода и мляко. Силите му го напуснали и дори седенето на стол било непосилно трудно за него. Около 12 пъти му преливали кръв и най-накрая старецът оздравял. Макар и на прага на смъртта, Божията благодат отново го върнала към живот.

Оттогава старецът Порфирий никога не успял да се възстанови напълно, но не прекъснал служението си на изповедник и духовен наставник. Доколкото можел стеснил кръга на изповядващите се при него, но не се отказал до края на живота си. Често пъти изповядвал, изпитвайки големи болки и с влошено здраве. Лека-полека зрението му отслабвало, докато през 1987 г. не ослепял съвсем.

Когато силите му го напускали, ограничавал словесните напътствия към чедата си и засилвал молитвите си към Бога за тях. Молел се мълчаливо, с много любов и смирение за всички, които търсели молитвите и помощта му и с духовна радост гледал как Божията благодат действала върху тях. Така старецът бил жив пример на този, за когото апостолът на народите Павел пише: „Силата Ми в немощ се проявява“.

Из книгата „Старецът Порфирий – опит и свидетелства“

Светият старец се престави в Господа на 2 декември 1991 г., погребан е в скита Кавсокаливия на Света Гора.

На 27 ноември 2013 г. Вселенската патриаршия взе решение да причисли стареца Порфирий към лика на почитаните светии, като паметта му се чества на датата на неговата кончина – 2 декември.

Молитвена възхвала:

АКАТИСТ НА ПРЕПОДОБНИЯ ОТЕЦ ПОРФИРИЙ КАВСОКАЛИВИТ, ПРОЗОРЛИВЕЦ И ЧУДОТВОРЕЦ

Кондак 1
Храбри войне на Царя на небесните сили Господа Иисуса, предивни преподобни отче Порфирие! Ти ни обичаш, изцеляваш и защитаваш от всякакви беди и скръбни обстоятелства, топло пред Господа ходатайстваш да ни дарува обожение. Като знаем за твоята помощ, ние благодарствено ти зовем: радвай се, отче Порфирие!

Икос 1
О, добри пастирю на стадото Христово! Далеч от житейските бури, ти си водел тихо и богоугодно житие. Като си размишлявал за живота и служението на Иоан Колибар, вслушал си се в гласа на пламенното си сърце и сам си тръгнал по стъпките на този свят мъж. Ние пък, прославяйки твоята решимост, така те възпяваме:
Радвай се ти, който наставяш стадото си към спасение.
Радвай се, изцелителю на лютите страсти.
Радвай се, ревнителю на въздържанието.
Радвай се, обител на неизразимото тайнство.
Радвай се, непорочно хранилище на светините.
Радвай се, твърда опора на воюващите за правда.
Радвай се, образец за служение на пастирите.
Радвай се, преобилно вместяващ Божията благодат.
Радвай се, прогонващ тъмата на неверието със светлината на любовта.
Радвай се, възвестяващ спасение със светия си живот.
Радвай се, утешение на Евбея.
Радвай се, избавление от тежестта на скърбите.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 2
В Кавсокаливия, следвайки пътя на великите подвижници, ти си бил монах; наставленията на старците си приемал винаги без ропот, изпълнявайки това, което са ти благославяли като излизащо от устата на Самия Христос, Комуто и сега непрестанно зовеш: Алилуия!

Икос 2
За твоето непорочно житие, отче, Бог те сподоби със Своята благодат. Ти си учил да побеждаваме греховните страсти, било ти е дадено да съзерцаваш велики тайни, да имаш всеусърдно внимание към всеки, който в скърби идва при тебе. И ние, чувствайки твоята отеческа грижа, благодарно ти пеем:
Радвай се, успял да приемеш Христа в сърцето си.
Радвай се, придобил Неговата благодат.
Радвай се, жилище на Светия Дух.
Радвай се, съратник на Христовото войнство.
Радвай се, прозрял тайните с чисто око.
Радвай се, възвестил Истината с непорочни уста.
Радвай се, превърнал в служение целия си живот.
Радвай се, ново украшение на Атон.
Радвай се, излекувал безвъзмездно много рани.
Радвай се, изцелил много недъзи.
Радвай се, грижа за страдащите.
Радвай се, проглеждане на очите и душите.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 3
Кротост и смирение – това са оръжията на послушника в духовната бран. Тези оръжия ти изкусно си овладял и си победил врага. Награда за победата ти стана, преподобни отче, твоето пребъдване в благодатта Божия още тук на земята. Като си преизпълнен с нея, ти я изливаш над всички, прибягващи към тебе за помощ, утешаваш, изцеляваш, обръщаш към Твореца, призовавайки благодарно да Му възклицават: Алилуия!

Икос 3
Отче, тебе Господ Те прослави с Небесната Си слава, но ти не си забравял и земното си отечество. В манастира на свети Хралампий постоянно си извършвал служби и си избавял хората от страдания. А избавените с очистени и благодарни сърца ти пеят:
Радвай се, прослава на своето земно отечество.
Радвай се, усърдни деятелю на молитвени бдения.
Радвай се, река от чудеса от Бога излята.
Радвай се, дълбина на тишината, умирение на тревогите.
Радвай се, несвързал себе си със света.
Радвай се, водил на земята ангелски живот.
Радвай се, обръщащ Христовите овцe към покаяние.
Радвай се, смекчаващ мъката на много сърца.
Радвай се, влизал винаги през тесните врати.
Радвай се, защото и сега в ангелския лик твоите уста възпяват Господа.
Радвай се, възвръщащ телесното здраве.
Радвай се, възвестяващ Царството Небесно.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 4
Смирено си се покорил на Божествения промисъл и си
пристигнал в Атина, за да пасеш Христовите овце. Тук, служейки на Църквата с неуморна ревност, ти много хора, търсещи помощ, опора и надежда, си наставил в истинния път и си ги подбудил непрестанно да зоват на Бога: Алилуия!

Икос 4
В църквата на площад Омония ти мнозина си наставил към
спасение. Бил си подобен на ангела, спуснал се във Вавилон. О, предивни Порфирие, ти си станал лекар и наставник за жителите на Атина и много от тях си привел към Христа. А спасените радостно възпяваха:
Радвай се, непоколебимо опазване на Христовите заповеди.
Радвай се, страшна заплаха за лукавите духове.
Радвай се, запазил в чистота сърцето си.
Радвай се, просветил и нашите сърца.
Радвай се, благоденствие на Елада.
Радвай се, украшение на Евбея.
Радвай се, вървял безропотно по пътеката на много скърби.
Радвай се, намерил Божието Царство още в този живот.
Радвай се, въздигнат чрез смирението.
Радвай се, неугасима светлина на Атина.
Радвай се, вразумление на заблудените.
Радвай се, завръщане на мнозина към Христос.
Радвай се, отче Порфирие.

Кондак 5
Бог ти дарува, отче, да изцеляваш от телесни и душевни скърби, пристъпващите с вяра. Но, служейки в храма на свети Герасим, ти си виждал него, а не себе си като Божие оръдие на тези изцеления. О, преподобни! С кротостта и смирението си ти си възнасял велика хвала на Извора на всички блага – нашия Господ, Комуто подобава непрестанна песен: Алилуия!

Икос 5
Преподобни отче, благоуханно Христово миро! Който в беди и скърби искрено пристъпи към тебе, той в утешение и радост ти пее:
Радвай се, отговарящ на молитвите към тебе с молитва към Бога.
Радвай се, наставляващ идващите към Него.
Радвай се, съвършен образ на служение.
Радвай се, наше поучение в любовта към Бога.
Радвай се, благоухание на Духа.
Радвай се, дълбина на любовта и състраданието.
Радвай се, смирени служителю на Църквата.
Радвай се, застъпниче за страдащите.
Радвай се, образ на светостта.
Радвай се, сияние на Евангелската светлина.
Радвай се, придобил и съхранил добродетелите.
Радвай се, защото сега живееш с Бога в Небесните Обители.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 6
Служейки в света, не си привързвал сърцето си към светската слава и богатство. Твоята любов прогонвала горчивата печал, утешавала скърбящите, вселявала надежда в отчаяните. Като си възнасял молитви за страдащите, ти си ги научил да призовават Божието име и да възпяват Спасителя: Алилуия!

Икос 6
Авво светоносни, ти цял си бил озарен от Божественото сияние на Светата Троица. Божията благост ти позволи да изцеляваш всякакви скърби и болести, а изцелените викаха към теб:
Радвай се, осветен от Божествените лъчи.
Радвай се, преподобни, уподобил се на Господа.
Радвай се, предан Христов служителю.
Радвай се, усърдни изпълнителю на Неговите заповеди.
Радвай се, обиталище на Божествената любов и простота.
Радвай се, сподобил се от Бога с премъдрост.
Радвай се, пазителю на чистотата.
Радвай се, унищожение на душевредните страсти.
Радвай се, душевна красота, принесена в дар на Бога.
Радвай се, храбри войне на Господа Иисуса Христа.
Радвай се, опазван на земята под покрова на Божията Майка.
Радвай се, защото сега и сам помагаш на чедата си с небесното си застъпничество.
Радвай се, отче Порфирие.

Кондак 7
Извършвайки монашески подвизи, ти си имал дивно смирение; приемайки скърби от света, запазил си сърдечна любов към хората. Ти си лекувал бесновати, а бесовските полкове са треперели от твоето име. О, богоносни отче! Колко висок и наистина свят е твоят живот! Като прославяме Бога, така просиял в теб, пеем Му: Алилуия!

Икос 7
Тъй светна пред човеците светлината ти, че прослави Небесния Отец. А Той надари твоя разум пророчески да съзерцава хорските сърца и Божиите съдби. Тези, които виждаха дълбочината на твоето знание, в изумление възклицаваха:
Радвай се, получил от Бога дар на прозорливост.
Радвай се, въплътил в живота си Христовите слова.
Радвай се, извор на чудеса.
Радвай се, опазил вярата.
Радвай се, пътя свършил и изгрял у Бога като нова звезда.
Радвай се, защото в житейското море ни светиш от Небето със своята чистота.
Радвай се, ти, който прогонваш мъглата на недъзите.
Радвай се, ти, който проникваш в съкровеното.
Радвай се, първом търсил Царството Небесно.
Радвай се, поставил в началото на всяко дело любовта към Бога.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 8
О, смирени отче, ти си претърпял много скърби от тези, чиито души са били помрачени от злоба и неверие. Но сам, пазейки съвършено незлобие, ти с мир и кротост си отвръщал на оскърбителите си; и замлъкнали проклинащите уста, а сковаващият сърцата лед на греха започвал да се топи от изливащата се топлина на твоето състрадание, и ето, вече се чува умилен глас: Алилуия!

Икос 8
Сред безкрайната суета на Атина ти си пазел блажен мир в душата си. В шума на централния столичен площад си живял като в светогорска пустиня. В края на своите земни трудове упокоил си се в желаната Кавсокаливия. А сега и жителите на Атина, и братята на Атон, и ние с едни уста ти пеем:
Радвай се, намерил блажен покой в Богообщението.
Радвай се, съхранил вътрешния мир ненарушим от светската суета.
Радвай се, показал монашеския път в цялата му красота.
Радвай се, иночески пример в молитва, трудове и пост.
Радвай се, извършителю на умната молитва.
Радвай се, тихо пристанище близо до шумната Омония.
Радвай се, получил дар от Бога да намираш водни извори.
Радвай се, приемал клеветите с кротост.
Радвай се, с любов гасил злобата.
Радвай се, светлина, озарила тъмнината.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 9
Иоановото откровение те озари, докато си възнасял молитви в неговата пещера на Патмос. Видял и чул предивното, изпълнил си се със страх Господен и трепетно си възгласил: Алилуия!

Икос 9
Нашият Господ Иисус Христос споделяше трапеза с митари и грешници. Следвайки Неговия пример, и ти, преподобни отче, с безпримерно състрадание си отивал при нещастните души, попаднали в горчивите мрежи на греха. Донасял си им вестта за спасението, възвестявал си им за Божието милосърдие и със своята любов си призовавал сърцата им към покаяние, а те се отзовавали трепетно и умилено:
Радвай се, възвърнал мнозина към правия път.
Радвай се, свидетелствал за вярата с живота си.
Радвай се, отче, защото наистина си видял Бога.
Радвай се, защото винаги си Го имал в сърцето си.
Радвай се, светилник, горящ за света.
Радвай се, ти, който привеждаш хората към Бога.
Радвай се, светлина, просияла насред Атина.
Радвай се, придобил Светия Дух.
Радвай се, помогнал за спасението на хиляди души около теб.
Радвай се, блажени Христов приятелю.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 10
Блажени отче, ти си умеел не само да слушаш Бога, но и да го чуваш. В житейските обстоятелства и в гласа на ближния, в пеенето на славея и в картинката от книга, ти си познавал гласа Господен и паднал на колене, благоговейно си възклицавал в отговор: Алилуия!

Икос 10
С молитвата си ти си прекратявал сърдечните страсти, авво Порфирие, и си възвръщал в душите мира и спокойствието. Всеки, който идвал при тебе за утеха, я получавал; всеки, който търсел наставление, приемал просимото, удивлявайки се на дълбочината на Божествената мъдрост, скрита зад добродушна простота, и благодарно зовял:
Радвай се, познал не книжното богословие.
Радвай се, научен на премъдрост от любовта.
Радвай се, намерил доброто любознание.
Радвай се, използвал го в грижа за другите.
Радвай се, защото всичко, което си имал, си полагал за благото на ближните.
Радвай се, отдал целия себе си за пасомите си.
Радвай се, ходил винаги пред Господа.
Радвай се, възлюбил Го с цялото си сърце.
Радвай се, полагал смирението в основата на всичките си дела.
Радвай се, потушаващ всеки смут у чедата си.
Радвай се, верен служител на Православието.
Радвай се, непорочен пазител на църковните догмати.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 11
Бог ти дарува особена благодат, отче, да намираш водни извори в дълбините на земната твърд. Подобно на това ти си освобождавал животочния Божи образ от дълбините на втвърдилите се от греха сърца. И когато като тънък ручей започвал да блика в тях изворът на Духа, се чувал благодарен глас на освобождение: Алилуия!

Икос 11
Ти се явяваш, отче, подобно на тихо сияние на небесна светлина, меко изливаща се върху тези, които ти се молят. И започва да се разсейва тъмата, утихват поривите на ветровете, и ето, в душата става така ясно и така топло, че устните сами благодарствено запяват:
Радвай се, неугасима Христова светлина.
Радвай се, проникнат от Неговата любов от детство.
Радвай се, глас на Божията истина.
Радвай се, защото си спасил от гибел момичето Есфир.
Радвай се, основател на манастира „Преображение Господне“.
Радвай се, разбирал по чуден начин къде има питейни водни извори.
Радвай се, носил в сърцето си свещените редове на Писанието.
Радвай се, ти, който си имал голяма любов към духовното четене.
Радвай се, ти, който си се отнасял с голямо внимание към Богослужението.
Радвай се, завещал на чедата си да внимават в текстовете на службите.
Радвай се, защото обителта в Милеси е вярна на твоите завети.
Радвай се, и дано тя остане тихо пристанище за много векове.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 12
Добри пастирю, авво Порфирие, днес всички твои чеда ти принасят думи на чиста любов и благодарност и с детска искреност викат към тебе. А ти отново простираш към тях ръце, отново си готов да ги прегърнеш и да ги предпазиш, за да запеете заедно: Алилуия!

Икос 12
С радост възпяхме явените в теб Божи дарования. Във всички тях се прославя Светата Троица, защото Тя е Извор на всяко благо, Тя е начало на премъдростта и разума, на прозрението и изцелението, на чистотата и светостта, на смирението и любовта. Отново и отново като прославяме Даруващия, проявен в твоите дарования, теб възпяваме така:
Радвай се, съчетал всички добродетели.
Радвай се, райско благоухание.
Радвай се, непоколебима твърдина на вярата.
Радвай се, непрестанно пазена чистота.
Радвай се, просиял в лика на светиите като нова звезда.
Радвай се, станал нов бисер за украса на Църквата.
Радвай се, защото сега пребиваваш в небесното отечество.
Радвай се, защото и на земното си отечество с молитва помагаш.
Радвай се, защото си при Бога и виждаш всички Негови приятели.
Радвай се, и като съзерцаваш с трепет Божията Майка за всички нас заедно с Нея се помоли.
Радвай се, предивни старче, изминал земния път.
Радвай се, и за нас, които сме още по пътя, пътеводна звезда бъди.
Радвай се, отче Порфирие!

Кондак 13
Преподобни отче Порфирие, ти наистина си намерил Царството Божие, на което целият твой живот е неоспоримо свидетелство. Помогни и на нас по пътя на покаянието да достигнем желаните Чертози на нашия Господ, за да можем заедно с теб и с всички светии с едни уста, с едно сърце и с гореща любов да Му възпеем: Алилиуя! Алилуия! Алилуия!

(Този Кондак се чете 3 пъти, след това отново Икос 1 и Кондак 1)

Превод от руски свещеник Владимир Дойчев: http://akafist.narod.ru/P/Porfiry_Kavsokalivit.htm

Източник: sveticarboris.net – чрез https://pravoslavenhram.com/. Източник на акатиста: https://outsideri.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие на св. мъченик Йоан Българин († 1784)Житие на св. мъченик Йоан Българин († 1784)

На 5 март се празнува паметта на св. мъченик Йоан Българин, загинал мъченически за Христа на същата дата през 1784 г. в Цариград. Житие на св. мъченик Йоан Българин Блаженият

Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.)Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.)

На 16 януари, заедно с паметта на българина св. свещеномъченик Дамаскин Габровски, се празнува паметта на българския светия преподобни Ромил Бдински (Видински). Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил

Във Варна се проведе научно-практически семинар на тема: „Образование и ценности“Във Варна се проведе научно-практически семинар на тема: „Образование и ценности“

Източник и допълнителен снимков материал: mitropolia-varna.org … С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на 28 ноември 2022 г. в град Варна беше проведен научно-практически семинар на