Армия и общество,Военна история,Военна мисъл и фактология,Главно меню - публикации НВИМ представя изложбата „София – 100лица в Балканската война“ по повод 110 г. от Първата Балканска война

НВИМ представя изложбата „София – 100лица в Балканската война“ по повод 110 г. от Първата Балканска война

Източник: militarymuseum.bg

На 24 ноември (четвъртък) от 11.00 часа в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата „София – 100лица в Балканската война“.

Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да се потопят в атмосферата на града непосредствено преди и по време на войната, ще се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, ще разберат защо лозунгът „Сега или никога!“ се превръща във „Всичко или нищо!“ в края на войната.

Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Само на 24 и 25 ноември част от изложбата ще бъде голямото огърлие на ордена „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“, връчено на престолонаследника княз Борис през 1912 г. при встъпването му в редовете на Българската армия. Своето заслужено място в експозицията имат вещите на едни от най-изявените български военачалници, сред които ген.-лейтенант Михаил Савов, ген.-лейтенант Никифор Никифоров, ген.-майор Иван Фичев, ген.-майор Стефан Тошев, ген.-лейтенант Никола Генев и много други. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на ген.-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.

Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на разбираем и достъпен език.

Изложбата „София – 100лица в Балканската война“ се реализира с подкрепата на Столична община в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна“, образователната платформа Уча.се, Фондация „Активна историческа карта“, Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Старозагорска св. митрополия откри Музикална школа за деца и младежиСтарозагорска св. митрополия откри Музикална школа за деца и младежи

Източник и снимков материал: mitropolia-starazagora.bg С водосвет за здраве откриха Музикалната школа към Старозагорска митрополия, създадена по инициатива на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан. До момента в нея са записани

Житие на св. мъченик Лазар Български († 1802 г.) от йеромонах Никифор Хиоски и АкатистЖитие на св. мъченик Лазар Български († 1802 г.) от йеромонах Никифор Хиоски и Акатист

На 23 април Българската православна Църква почита паметта на св. мъченик Лазар Български, загинал мъченически за Христа на същата дата през 1802 г. Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик

Приписките – призиви на средновековните български книжовници за духовен животПриписките – призиви на средновековните български книжовници за духовен живот

Георги Канев Един от изключителните извори за душевността на българските средновековни книжовници са така наречените първични приписки. Приписките са бележки, които оставят в полето на средновековните ръкописи различни лица – автори,