Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Георги Карслидис (1901 – 1959)

На 4-ти ноември се почита паметта на един от съвременните православни светци – изповедници и прозорливи духовни наставници – св. Георги Карслидис (1901 – 1959). Подвижникът, дарен от Бога с много харизми, е канонизиран през 2008 г. от Вселенската патриаршия, а след това денят на неговата прослава бе включен последователно в празничните календари на Руската и на Грузинската църкви, а през 2015 г. и на Румънската патриаршия.

Житие на св. Георги Карслисдис

Георги, със светско името Атанасий, се родил през 1901 г. в понтийското селище Аргирополис в Грузия в семейството на благочестиви родители Сава и София Карслиди. Той останал рано сирак и неговото възпитание поела баба му, която възпитала у него любов към богослужението. Заедно с баба си и дядо си бъдещият подвижник се преселил в Кавказ, Ерзерум. 

Атанасий бил духовно надарено дете, наричали го „παιδαριογέρον“ – дете-старец, подобно на св. Сава Освещени, който от ранна възраст проявил своята любов към Бога. Като момче го помолили да стане възприемник (кръстник) на детето на брат си и той се съгласил. Но в момента на кръщението видял една змия да пълзи около св. купел. Уплашил се и излязъл от храма. След това свещеникът го попитал за причината и той му разказал за видението си. В този момент свещеникът почувствал тежестта на голям свой грях, който товарел съвестта му и възкликнал: „Ти си надарено момче, избран Божи съсъд“. 

В още детска възраст, само на 9 години, Георги постъпва в манастира „Живоносен източник“ край Тбилиси и там израства под покровителството на игумена архим. Георги. През 1919 г. е постриган за монах с името Симеон. Там той научил грузински език и на този език служил св. литургия. По време на комунистическото гонение срещу Църквата той бил арестуван заедно с другите населници на манастира и осъден на разстрел и то точно в деня на Христовата Пасха. Групата мъченици били вързани един за друг на ръба на дълбока пропаст и разстреляни. Три куршума попаднали в тялото на монаха Симеон, като този, който бил насочен към сърцето рикуширал защото попаднал в обкова на една икона, която той носел винаги със себе си. Останалите куршуми пронизали врата му и крака му. Заедно с всички разстреляни и той бил повлечен в пропастта. Въпреки множеството си рани обаче той останал жив, понеже бил закрит с телата на другите осъдени. Войниците го открили, но не го убили, защото съществувал негласен закон, според който простреляният с три куршума и останал жив не се застрелва отново.  

След освобождаването си от затвора монах Симеон бил постриган във велика схима с името Георги, а през 1925 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер въпреки младата си възраст. След това той живял в Сухуми и в Армения; навсякъде си спечелвал уважението и признанието на хората като старец.  През 1929 г. с помощта на гръцкото посолство в Москва отец Георги се преселил в Гърция и се установил в селото Сипса, недалеч от Драма. Там той основал манастир, посветен на Възнесението Господне и останал негов игумен до смъртта си през 1959 г.  

По време на Втората световна война, през 1941 г., той бил арестуван и от български войници, които имали заповед да го разстрелят. Той тръгнал безропотно след тях, а на мястото на разстрела пожелал да се помоли. След това им казал да изпълнят замисленото. Войниците обаче се удивили и уплашили от спокойствието му и го оставили невредим. Старецът служил св. литургия всеки ден. На проскомидията за починалите не само четял дадените му имена, но и знаел какъв е бил краят на всеки човек – дали е бил убит от турците, дали починал праведно или не. Той споделял това с близките им, за да ги насърчи да вършат правилните грижи за душите на починалите си близки. 

Множество са свидетелствата, които уверяват, че по време на богослужение много често старецът не докосвал с краката си земята, а между свидетелите има и святи подвижници като блажения отец Николай Плана, отец Филотей Зервакос и други. Господ дал на Своя служител за неговата любов, безкористност и подвизи даровете на прозорливостта, пророчестването, разсъдителността и чудотворството. Множество хора идвали при него, за да получат духовен съвет и утеха. 

Според монашеския обичай бил погребан без ковчег, по негово желание присъстващите жени били с бели покривала на главите. В деня на погребението два кипариса в близост до гроба изсъхнали, за да разцъфнат отново на 40 ден. След смъртта му са засвидетелствани множество чудеса и явявания на светеца на различни вярващи. 

Неговата сестра – Анна, също е светица. Тя почива на 14 годишна възраст, около 1910 г., малко преди да се омъжи. Три години след смъртта й един добродетелен турчин, който живеел в Аргируполис Понтийски, забелязал, че всяка вечер от едни гроб в християнското гробище излиза светлина. Заедно със свои приятели мюсюлмани отишъл да види чий е гробът и установили, че бил на девицата Анна. Имамът на областта уведомил местния епископ и християните отворили гроба. Тогава установили, че сърцето и дясната ръка на малката Анна били нетленни, покрити със златиста тъкан, а останалите мощи били с восъчен цвят. Поразен, нейният годеник отива в Св. Земя и приема монашество. А брат й Атанасий, бъдещият светец и изповедник Георги, измолва част от мощите й от епископа, обещавайки, че ще стане монах и цял живот ще я помни и почита. Впоследствие св. Георги пренася целите мощи на сестра си в основания от него манастир „Възнесение Господне“ недалеч от Драма, където се покоят и неговите мощи, източник на множество изцеления и чудеса.

Източник: https://dveri.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Предстои свободна прожекция в Пловдив на филма „Човек Божий“, посветен на св. Нектарий ЕгинскиПредстои свободна прожекция в Пловдив на филма „Човек Божий“, посветен на св. Нектарий Егински

Св. Нектарий Егински († 9 ноември 1920) е удивителен съвременен светец, с чиято помощ и закрила са свързани както обръщането на много православни християни към Бога, така и свидетелства за много чудеса,

Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Силуан Атонски (1866 – 1938)Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Силуан Атонски (1866 – 1938)

На 24 септември Св. Църква почита св. преподобни Силуан Атонски (1866 – 1938). Свети Силуан, в света Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на