Военна история,Главно меню - публикации,Църква Националният археологически музей отбелязва своята 130-годишнина със специална изложба

Националният археологически музей отбелязва своята 130-годишнина със специална изложба

Източник: bas.bg

Изложбата „130 години Национален археологически музей“ представи на 25 октомври Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя е посветена на основаването на Народния музей, понастоящем Национален археологически музей, отделен като самостоятелна институция от Българската народна библиотека през 1892 г. Това е най-старият и с най-богата колекция музей в страната.

Представени са  над 150 от най-интересните експонати, постъпили в колекцията на Музея още във времето, когато той е отдел в Народната библиотека до първите десетилетия на XX век. Експонатите са вписани в първата инвентарна книга на Музея. Това са различни по вид и хронология артефакти, от Праисторията до Късното Средновековие (XV – XVII в.), свидетелство за богатото културно-историческо наследство на българските земи.

Директорът на НАИМ доц. Христо Попов откри изложбата в присъствието на министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов, министъра на културата проф. Велислав Минеков и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски.

В изложбата са включени някои от емблематичните за Музея експонати, част от постоянната му експозиция или участващи в тематични временни изложби. Такива са златният венец и сребърният ритон с глава на сърна от с. Розовец, Пловдивско, открити съответно през 1851 г. и 1879 г., както и находката от Върбица, Шуменско, открита през 1885 г. и включваща сребърни, бронзови и керамични съдове, елементи от въоръжението и конска амуниция.

По-голяма част от представените в изложбата експонати се показват пред широката публика за първи път. Сред тях са колективната находка от кухи бронзови брадвички от Горско Косово, Великотърновско, датирани в късната бронзова епоха (XIII – XII в. пр.Хр.), гробната находка от с. Ресилово, Дупнишко, от края на IV в. пр. Хр., бронзова тежест за кантар, представяща фигура на мъж от източен тип, открита в с. Башанли и датирана в І в. Нумизматичната колекция е представена със съкровище от сребърни римски монети от II – III в., открито в Ихтиман, и съкровище от златни и сребърни западноевропейски и турски монети от Русе, датирано в XVI в. Интерес представляват и находки, разкрити при строежа на Народното събрание в София през 1888 г. – глинени лампи и сечива от рог. Сред експонатите е дарителски надпис, поръчан от българския патриарх Йоаким, разказващ за построяването на храм в чест на Богородица и даряването от страна на българския цар Михаил Асен на села на Батошевския манастир (1246 – 1251 г.).

Изложбата може да бъде видяна до 5 февруари 2023 г. в зала Временни изложби на Националния археологически музей.

 След Освобождението, заедно с формиране структурите на съвременната българска държава, започва и изграждането на музейната институция. След създаването на Публичната библиотека, към нея е обособена музейна сбирка, която скоро прераства в музеен отдел. Попълването му със старинни предмети става основно чрез дарителство, благодарение на активността на учители и читалищни дейци от страната, които изпращали в София всеки предмет с историческа стойност. Музеят обогатява своята колекция и в резултат на проведени археологически разкопки, ръководени от първите директори и уредници в Музея, сред които Вацлав Добруски, Гаврил Кацаров, Иван Велков, Рафаил Попов, Кръстьо Миятев, Богдан Филов, Васил Миков. Проучванията обхващат знакови за страната обекти като София, Плиска, Преслав, Созопол, Търново, Гиген, Мадара и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Предстоят Национални хайдушки празници в гр. ЧепелареПредстоят Национални хайдушки празници в гр. Чепеларе

Източник: stdbg.org Община Чепеларе и Съюз на тракийските дружества в България отправят покана към тракийци и всички желаещи да вземат участие в Националните  хайдушки празници „Капитан Петко войвода”, които тази

В памет на свети Михаил, митрополит Киевски и на цяла Русия, ЧудотворецВ памет на свети Михаил, митрополит Киевски и на цяла Русия, Чудотворец

На 30 септември се празнува паметта на свети Михаил Киевски, който според някои известия е българин по произход. Свети Михаил бил първият Киевски и Всеруски митрополит и управлявал Руската Църква

Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

На 2 май празнуваме паметта на св. равноапостолни княз Борис – Михаил (852-889, † 907), покръстител на българския народ в Православната вяра. Благодарение на основите, които полага св. княз Борис