Главно меню - публикации,Периодът 1886 – 1913 - прочити,Църква, култура, общество Националният археологически музей отбелязва своята 130-годишнина със специална изложба

Националният археологически музей отбелязва своята 130-годишнина със специална изложба

Източник: bas.bg

Изложбата „130 години Национален археологически музей“ представи на 25 октомври Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя е посветена на основаването на Народния музей, понастоящем Национален археологически музей, отделен като самостоятелна институция от Българската народна библиотека през 1892 г. Това е най-старият и с най-богата колекция музей в страната.

Представени са  над 150 от най-интересните експонати, постъпили в колекцията на Музея още във времето, когато той е отдел в Народната библиотека до първите десетилетия на XX век. Експонатите са вписани в първата инвентарна книга на Музея. Това са различни по вид и хронология артефакти, от Праисторията до Късното Средновековие (XV – XVII в.), свидетелство за богатото културно-историческо наследство на българските земи.

Директорът на НАИМ доц. Христо Попов откри изложбата в присъствието на министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов, министъра на културата проф. Велислав Минеков и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски.

В изложбата са включени някои от емблематичните за Музея експонати, част от постоянната му експозиция или участващи в тематични временни изложби. Такива са златният венец и сребърният ритон с глава на сърна от с. Розовец, Пловдивско, открити съответно през 1851 г. и 1879 г., както и находката от Върбица, Шуменско, открита през 1885 г. и включваща сребърни, бронзови и керамични съдове, елементи от въоръжението и конска амуниция.

По-голяма част от представените в изложбата експонати се показват пред широката публика за първи път. Сред тях са колективната находка от кухи бронзови брадвички от Горско Косово, Великотърновско, датирани в късната бронзова епоха (XIII – XII в. пр.Хр.), гробната находка от с. Ресилово, Дупнишко, от края на IV в. пр. Хр., бронзова тежест за кантар, представяща фигура на мъж от източен тип, открита в с. Башанли и датирана в І в. Нумизматичната колекция е представена със съкровище от сребърни римски монети от II – III в., открито в Ихтиман, и съкровище от златни и сребърни западноевропейски и турски монети от Русе, датирано в XVI в. Интерес представляват и находки, разкрити при строежа на Народното събрание в София през 1888 г. – глинени лампи и сечива от рог. Сред експонатите е дарителски надпис, поръчан от българския патриарх Йоаким, разказващ за построяването на храм в чест на Богородица и даряването от страна на българския цар Михаил Асен на села на Батошевския манастир (1246 – 1251 г.).

Изложбата може да бъде видяна до 5 февруари 2023 г. в зала Временни изложби на Националния археологически музей.

 След Освобождението, заедно с формиране структурите на съвременната българска държава, започва и изграждането на музейната институция. След създаването на Публичната библиотека, към нея е обособена музейна сбирка, която скоро прераства в музеен отдел. Попълването му със старинни предмети става основно чрез дарителство, благодарение на активността на учители и читалищни дейци от страната, които изпращали в София всеки предмет с историческа стойност. Музеят обогатява своята колекция и в резултат на проведени археологически разкопки, ръководени от първите директори и уредници в Музея, сред които Вацлав Добруски, Гаврил Кацаров, Иван Велков, Рафаил Попов, Кръстьо Миятев, Богдан Филов, Васил Миков. Проучванията обхващат знакови за страната обекти като София, Плиска, Преслав, Созопол, Търново, Гиген, Мадара и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Ще се проведе научна конференция „Българският Северозапад: просвета и култура”Ще се проведе научна конференция „Българският Северозапад: просвета и култура”

Източник: bas.bg … На 2 юни 2023 г. ще се проведе поредната конференция в Монтана, организирана под научното ръководство на Филиала на Института по балканистика с център по тракология към

Житие на св. Иоаким I, патриарх Търновски († 1246)Житие на св. Иоаким I, патриарх Търновски († 1246)

На 18 януари се празнува паметта на българския светител св. Йоаким, патриарх Търновски. Свети Иоаким I, патриарх Търновски († 1246) Този преподобен отец беше родом българин, роден от благородни родители.

Национален конкурс за православна поезия и проза на тема „Рождество на Спасителя” – 2022 г.Национален конкурс за православна поезия и проза на тема „Рождество на Спасителя” – 2022 г.

Източник: sliven.net МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – БУРГАС, НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА ДЕЦАТА ОБЩИНА БУРГАС, ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ- БУРГАС И СЛИВЕНСКА МИТРОПОЛИЯ ОРГАНИЗИРАТ